Три и половина примера за икономисти, които тотално се издънват в предсказването на кризата

Масово икономистите са "изненадани", когато икономиката изпадне в рецесия. Обикновено тези, които предвиждаме срив много преди той да дойде, се радваме на присмех, когато времената са "добри", защото звучи малко странно да говориш за криза, когато икономиката расте с 3-4%, безработицата е на дъното, кредитирането расте, а бизнесът и потребителите са оптимистично настроени.

Тук ще представя трима водещи икономисти, които изобщо не са виждали какво се задава, както и странният случай на Пол Кругман, също много титулован икономист, който първо настояваше за надуването на балон, а след това каза, че е предвидил спукването му.

Ървин Фишър

Ървин Фишър е професор по икономика в Yale University и е един от най-популярните теоретици на времето си и като такъв е изключително влиятелен. Всъщност Джоузеф Шумпетер го описва като "най-големият икономист, който САЩ е дал".

Това не му пречи на 17 октомври 1929 г. да демонстрира фундаментално неразбиране на стопанството. Тогава той е казал, че "Борсите са достигнали до това, което изглежда като постоянно високо плато", от което повече не могат да паднат. На 29 октомври 1929 г. настъпва Черния вторник, като само за два дни, включително понеделник, Dow Jones се срива със съответно 12,8 и 11,7%.

Д-р Красимир Петров: Навлизаме в криза, която ще е измерима с Голямата депресия

Няма проблеми икономиката да се свива с по 10-15% годишно, а инфлацията да нараства с 20-30%, посочи икономистът

Разбира се, забавянето на реалната икономика е започнало месеци преди това, а през лятото на същата година брутният вътрешен продукт на САЩ започва да се забавя. Така че Фишър не просто е бил сляп за единен феномен, а изобщо не е разбирал функционирането на икономиката, нейните динамики, ролята на изкуствено увеличеното кредитиране и парично предлагане от тогава още младия Федерален резерв.

С това изказване той на практика показва, че не е сляп за настъпването на Голямата депресия, докато то се е разигравало пред очите му.

Все пак последиците за подобна непросветеност в края на 20-те са били справедливи. Фишър почти съсипва кариерата си и след това изказване повече на практика не го взима на сериозно, въпреки че много други икономисти, включително много известният във Великобритания по това време Ралф Хоутри, също са изненадани от Голямата депресия.

Джанет Йелън

Джанет Йелън е председател на Федералния резерв между 2014 и 2018 г. При нейното управление основният лихвен процент в САЩ беше повишен от централната банка неколкократно - нещо, което предшественикът ѝ Бен Бернанке не посмя да направи след Голямата рецесия.

Графика: Основен лихвен процент в САЩ

Източник: Tradingeconomics

Да, в средата на десетилетието изглеждаше, че сме преодолели рецесията и че икономиката се е запътила към нов траен растеж. Разбира се, пренебрегваше се икономическият фундамент в уравнението. До Голямата рецесия доведе изключително евтиното кредитиране, причинено от инфлирането на валутите по света (т.е. печатането на нови пари) и изкуственото занижаване на основния лихвен процент от страна на централните банки.

Без да взима предвид тези фактори, през 2017 г., малко преди да предаде поста си на Джеръм Пауъл, Йелън каза, че не смята, че ще на стъпи следваща финансова криза" в рамките на живота ни.

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Защо покачването на индекса на потребителските цени е вредно, какво ще се случи с парите и как би изглеждало естественото възстановяване

Само две години след това изказване обаче, Пауъл се оказа в странна ситуация - започна понижаване на основния лихвен процент, който беше свит трикратно миналата година, а днес вече е между 0 и 0,25%, докато обясняваше колко стабилна е икономиката на САЩ.

Днес, до голяма степен заради свръхреакцията на централните банки, вече сме във финансова, освен в предполагаемо здравна, криза. Причината за това е, че мерките на властите доведоха до спукване на балоните, включително и на фондовия пазар, който се срина с над 30% за седмици в САЩ.

За да "разреши" тези проблеми, Федералният резерв днес инжектира колосални количества ликвидност в различни програми, заедно с финансовото министерство на страната. Тези мерки не са насочени към "здравна" криза - болести не се лекуват с печатане на пари; ако беше така, вече трябваше да сме безсмъртни. Напротив, инфлацията се опитва да надуе нови финансови балони, а те няма как да не са такива, при все че се финансират от новосъздадени пари.

Така че Йелън, изглежда, има много слаби способности на прогнозист... или учудващо ниски надежди за продължителността на живота.

Интересният случай на Пол Кругман

След взривяването на дотком балона през 2001 г., носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман, в колонката си в The New York Times, започва да дава съвети за излизането от кризата. Неговата рецепта: надуване на имотен балон. Още през 2002 г. той пише:

"За да се справи с тази рецесия, Федералният резерв се нуждае от още по-бързо възстановяване. За да постигне това, както предлага и Пол Маккъли от Pimco, Алън Грийнспан трябва да надуе имотен балон, с който да замени балона на Nasdaq."

Фед няма повече балони за надуване

След имотния, сега се взривява балонът на корпоративния дълг

Четири години по-късно Кругман посочва в интервю: "Както Пол Маккъли от Pimco отбеляза, когато технологичният балон се спука, Грийнспан трябваше да създаде имотен балон, с който да го замени. Но към края на 2004 г. той трябваше вече да е видял обезпокоителните сигнали и да предупреждава какво се случва. Подобно предупреждение можеше да бъде под формата на повишаване на основния лихвен процент. Той не го направи и остави страхотна каша за Бен Бернанке."

В случая Кругман технически може да е прав, че е "предвидил" спукването на балона, но самият е искал този балон да бъде надут, а, както съм посочвал нееднократно, действията на централните банки винаги водят до кризи и до множество други феномени след себе си. Така че "прогнозата" на Кругман в случая говори за фундаментално непознаване на начина, по който икономиката оперира.

На практика Кругман звучи като жрец на атцеките, който в суха година предвижда, че голям брой хора ще загинат. Разбира се, че това ще се случи, защото самият той ще ги избие на върха на пирамидата, точно както предложенията на Кругман торпилират стопанството.

Алън Грийнспан

Последният пример е самият Грийнспан. Наричан от медиите "Маестро" заради начина, по който "успокоява" пазарите, неговите политики, продължени и от Бен Бернанке и подпомогнати от Fannie Mae и Freddie Mac, довеждат до кризата, останала известна като Голямата рецесия.

През 2008 г. спукването на имотния балон показва, че много хора са теглили ипотеки, които не могат да си позволят. Това изпраща шокови вълни във финансовия сектор, в който огромно количество активи са обезпечени в ипотеки. И когато цената на тези ипотеки се срива, банките са изправени пред много големи дупки във финансовите си баланси.

Даниел Лакайе: Какво се случи с прогнозите за икономическия растеж?

Правителствата трябва да ограничат разходите, а не да ги увеличават, и да замразят данъчните системи

Грийнспан е начело на Федералния резерв до 2006 г. След началото на Голямата рецесия, през 2008 г., той е поканен от Конгреса, за да обясни какво се е случило. А показанията му са фрапиращи:

"Направих грешка, като допусках, че организациите, следващи собствения си интерес, най-вече банките и останалите, могат по най-добрия начин да защитят собствените си акционери и акции..."

Малко по-късно конгресменът Хенри Уаксман констатира: "С други думи, открихте, че Вашето виждане за света, Вашата идеология, е погрешна, тя не работи." На което Грийнспан отговаря:

"Абсолютно, точно така. Знаете ли, точно поради тази причина бях шокиран, тъй като 40 или повече години следвам възгледите си и имах значителни доказателства, че те работят изключително добре."

Тези "възгледи" са идеята за свободния пазар. Само че - изненада! - изобщо не може да се говори за "пазар", когато Федералният резерв изкуствено понижава лихвата и печата пари. По този начин съвсем непазарно централната банка променя стимулите на потребителите и търговските банки.

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Какви са приликите между тогава и сега и какво можем да очакваме от настоящата криза

А защо вторите не са можели да "защитят собствените си акционери и акции"? Не са ли виждали, че купуват активи, обезпечени с високорискови ипотеки? До голяма степен не, защото рейтингови агенции като Moody"s и S&P също изкуствено поддържаха рейтинга им инвестиционен.

Оправданията на Грийнспан, който в напреднала възраст звучи като гузен второкласник, и опитът му да прехвърли отговорността към всички други (банките, теориите и т.н.), само не и да признае каквато и да е отговорност, говори, че той или не е знаел какво прави, което е често срещано при централните банкери, но в който случай изобщо не е трябвало да заема поста, или е знаел какво прави, в който случай умишлено е причинил криза, в който случай също не е трябвало да става централен банкер и би трябвало да е съден.

Заключение

Икономиката е като медицината - има много видове шарлатани, което не означава, че трябва да дискредитираме истинската наука. Разликата е, че в икономиката често те се издигат до ръководни позиции. Това обаче звучи абсурдно.

Ако разгледаме централните банкери, тяхната работа не е да са стожери на икономическото познание. Тяхната работа е да осигуряват евтино финансиране за политиците (в еврозоната примери с това са програмата за количествени улеснения и PEPP от страна на ЕЦБ) и да "спасяват" банките и икономиката, когато те затънат. Тъй като това не звучи като особено добро послание, формално те се стремят да постигат ценова стабилност, което е безумна идея и материал за друга статия, и висока заетост.

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Какво е добре да сме прочели, за да разберем стопанския свят около нас

Само че и централните банкери, и политиците боравят с кратък времеви хоризонт. Те искат да извлекат ползи по време на мандата си. Е, щом това е така, кое звучи по-вероятно: те да обясняват на хората как чрез спестявания и въздържание от свръхзадлъжнялост икономиката ще се развива стабилно или дългосрочно или да стимулират кредитирането на всяка цена днес, а какво ще стане в бъдеще в без значение - когато кризата удари, някой друг ще е на власт, тъкмо ще могат да обвинят него, че е създал неприятности, и без това масовата публика въобще не разбира от икономика.

Но не всички в този списък са централни банкери. Всъщност повечето икономисти по света не са централни банкери. Тогава защо те грешат? Отговорът също се свежда до стимулите - ако човек е академичен преподавател, шансът е, че той зависи от държавно финансиране. Тогава кое е по-вероятно - да защитава държавата, регулациите и действията на централната банка или да ги критикува?

Разбира се, че преподавателят ще обучи студентите си на теориите, защитаващи интервенционизма. По този начин много икономисти, които след завършването си започват работа в частни организации и които са запознати само с теориите на кейнсианството, неокласицизма, неокласическият синтез (който е неокейнсианство + неокласицизъм) или, ако звездите са особено благоприятно разположени, с монетаризма, просто не знаят нищо по-добро. Затова и масово грешат, а резултатът от подобни грешки изпитваме на гърба си и в момента.