През 1929 г. настъпването на Голямата депресия води до увеличаване на безработицата в САЩ, което подтиква местните власти да започнат политики на депортиране на имигранти. В резултат на това към Мексико са "репатрирани" около 400 хил. души, или около една трета от живеещите в страната мексиканци по това време, които са първо или второ поколение в САЩ, се посочва в изследването "The Labor Market Effects of Mexican Repatriations: Longitudinal Evidence from the 1930s", публикувано от Institute of Labour Economics. Основната част от тези репатрации се случва в периода между 1929 и 1934 г.
Целта на местните и щатските власти в САЩ, които са били подкрепени от федералното правителство в осъществяването на тази политика, е била създаването на повече заетост за местното население и елиминиране на икономическото "бреме", причинено от мексиканците, които, твърди се, са "отнемали" възможността за работа на американските жители.
Оказва се обаче, че политиката на депортиране не оказва невероятни положителни ефекти върху заетостта на местното население. Всъщност анализаторите не откриват връзка между репатрациите и положителната промяна на заетостта на местното население. Това означава, че мексиканците, които през 30-те години са се занимавали основно с нискоквалифициран труд, например като земеделски или общи работници, не са били заменяни от американци.
"Депортирането на мексиканците вероятно е довело до спад на секторите, разчитащи много на този вид работници, като местните фирми вероятно са напуснали пазара, а търсенето на служители се е сринало", пише в анализа. "Вместо да се наблюдава непосредствен ефект на заместване на работниците (който може и да се е случил), негативният ефект може да се дължи на отсъствието на други фактори, характерни за секторите, използващи нискоквалифициран труд (например на предприемаческа инициатива), което също е довело до понижаване на търсенето на местни."
Тези проблеми са се отразили и на заетостта на американците и в бъдеще, през 40-те. Изследването открива, че в окръзите, от които е депортирано 15% от населението, шансовете за заетост за местните през следващото десетилетие се понижават с 3,4% спрямо окръзите, от които не са депортирани мексиканци. "Възможно е загубата на мексиканските служители да е причината за негативния ефект върху търсенето на квалифицирани, професионални и специализирани работници", пише в документа. "Това е оставило за местните много по-малко възможности за работа и е намалило вероятността един служител да заеме по-ниско платените позиции, освободени от репатрираните мексиканци."
Оказва се, че политиката на властите, изглежда, допълнително е влошила проблемите за местния частен сектор. Нежеланието на американските служители да започнат по-ниско платена и работа като неквалифицирани работници е изправило компаниите, особено в южната и западната части на страната, от които депортациите са били най-мащабни, пред недостиг на служители. Това принуждава много от тях да напуснат, което допълнително оказва негативен ефект върху заплатите в САЩ.
Благодарение и на това, и на факта, че все пак някои американци са били принудени да заемат освободените от мексиканците нискоквалифицирани позиции, заплатите на местните са пострадали. "Изчислените коефициенти, които не са винаги прецизни, показват, че трудовите възнаграждения на месните се понижават в резултат на депортацията на мексиканците", посочват анализаторите. "Комбинацията от последните два ефекта ясно показва, че за средностатистическия американски служител репатрацията на мексиканците е донесла загуба на възможности за работа и до понижаване на трудовото възнаграждение."
Заключенията на анализаторите са, че чрез програмата за депортиране не само не е изпълнила целите си, а реално е довела до точно обратния ефект - местните служители в регионите, най-силно засегнати от депортациите, са били изправени пред по-малко кариерни възможности, а излизането на някои бизнеси и заемането на работните места, освободени от мексиканците от страна на местните, са довели до спад на трудовото им възнаграждение. Нещо повече, анализаторите отчитат и негативния ефект от политиката и върху самите мексиканци: "Предвид болката, дезинтеграцията и страданията, която кампанията е причинила на мексиканците, и факта, че тя не довежда до обещаните ползи за местните работници, предполага, че тази политика е по-скоро провал, отколкото успех."
Obektiven_29
на 27.10.2019 в 21:34:06 #3Тоест САЩ са най-расистката държава? Е, отдавна се знаеше и без този факт ...
nsmilitia
на 27.10.2019 в 12:26:24 #2Няма лошо да се депортира придошлата гмеш. Проблема си остава обаче с превтзпитаването на собствената гмеш, която не иска да работи. Отделно има едни неписани правила, които просто няма как да накарат един професионалист да се захване с неквалифицирана работа
petar-ivanov-sIlkYf2w
на 27.10.2019 в 10:23:51 #1Тази политика на депортация е закъсняла и второ американците нали се хвалят че срамна работа няма ами да заемат нискоквалифицирана и после да си издигнат икономиката статистиката сочи че всяка бяла нация с бяло население има голяма икономика а всяка бяла нация с имигранти от черни по късно има спад на икономиката където има черни араби африканци метиси смесано население хора от мешат произход икономиката рано или късно намалява другото с смяна на бялото население на запада с черни е толкова злостна и еврейса политика на избиване на бялото население че по добре нов хитлер от колкото загуба на белите и белите ценности и култура