Сахара означава "пустиня" на арабски. Сахрави е човек от пустинята - така днес са известни хората от Западна Сахара, както тези под мароканско управление, така и бежанците в Алжир.
Важно е да отбележим, че пустинята не е само пясък и отчаяние. Сахара е също вода: Атлантическият океан, който мие безкрайните ѝ брегове, случайните дъждове, които носят внезапни наводнения, облаците и зелените пасища, които някои семейства следват със стадата си. Според научни изследвания, тази сурова земя някога е била савана с обилни валежи. Гравюри на жирафи и говеда, издълбани в скалите, все още служат като напомняне.
Живот сред камъните
Днес половината от бежанската популация на сахравите живее далеч от морето, върху алжирската хамада - скалисто пустинно плато, известно с бруталните си температури. Под пясъка и камъните обаче остават древни фосилни водоносни хоризонти. Тези води, родени в далечна епоха, сега захранват кладенците, които поддържат зеленчуковите градини.
Във време, когато бъдещето изглежда по-несигурно от всякога, архипелаг от малки оазиси започва да пуска корени. В Сахара има живот за тези, които го търсят. За тези, които знаят как да се грижат за него, пише La Marea в свой материал
"Спомням си как преди години прочетох надпис в бежанския лагер Смара: "Дървета и растения не растат тук, но хората процъфтяват." Това беше поетична препратка към високото ниво на образование, постигнато от бежанското население в такава враждебна среда. Иронията е, че сега растенията и дърветата също процъфтяват благодарение на същите тези хора", пише авторът Давид Сегара.
Земеделска революция в безплодна земя
Културата на сахравите е исторически и антропологически номадска и пастирска. Тяхната родина винаги е била подвижна, простираща се от селата край океана до пасищата и оазисите в днешните Мавритания, Мароко, Алжир и Сахарската република.
Идеята, че общество без земеделска традиция, принудено да оцелява в скалиста пустиня, може да предизвика агро революция, изглежда невероятна. Това би било логичното предположение. Но ние вярваме, че това вече се е случило.
Това не е далечна мечта, а нещо реално и случващо се сега. Толкова реално, колкото салатата, направена от пресен лук, домати, маруля, спанак, моркови и цвекло.
Талеб Брахим е агроинженер в Сахравското министерство на икономическото развитие. В статия от 2016 г. той описва как бежанското население е попаднало в капана на зависимостта от международната хранителна помощ и как след години на напредък общественото здраве започва отново да се влошава.
Затова те започват да насърчават националните, регионалните и семейните градини. Не само за справяне с икономическите и здравословни предизвикателства, но и за да се изправят пред още по-дълбоко предизвикателство: това на самодостатъчността. Само за двадесет години са засадени стотици градини в земя, брулена от пясъчни бури и обгаряна от лятна жега, която може да достигне петдесет градуса по Целзий.
Огромното мнозинство от тези градини се управляват и обработват от жени. Много от тях са обучени и подкрепени от неправителствената организация Център за селски изследвания и международно земеделие (CERAI), базирана във Валенсия.
Новатори и пазители на традицията
Съвременната наука подкрепя и усъвършенства земеделските знания, които някога са дошли от Финикия, Египет и Месопотамия.
Сахравските градинарки са едновременно наследници и новатори на тази традиция. Всичко се отглежда според агроекологичните принципи, без химически торове или пестициди, които биха създали зависимост, предизвикали нови здравословни проблеми или замърсили водоносните хоризонти.
Между 2010 и 2021 г. са били изградени 320 семейни градини, координирани от жени. Ако включим националните, регионалните, институционалните, семейните и други спонтанни усилия, броят може вече да е близо до хиляда.
Тази зелена революция е скромна, уязвима и бавно движеща се, но все пак е революция, категоричен е Сегара.
USD
CHF
EUR
GBP
