Историята на долара: Откъде идва неговата стойност

Защо доларите в джобовете на хората имат стойност? Откъде идва тя? Стойността на парите произхожда от това, казват някои експерти, че правителството ги определя за стойностни. Но защо парите се приемат като такива? Очевидно заповедите на правителството не са достатъчно добро обяснение, пише Франк Шостак.

Разликата между парите и другите стоки

Но да използваме друг подход. Търсенето на една стока идва от ползите, които тя ще донесе в бъдеще на притежателя си. Например хората купуват храна, за да се заситят. Търсенето на парите не е свързано с директната им консумация, а с възможността да ги разменят за други стоки и услуги. Парите като такива нямат полезност, но тъй като имат разменна стойност, те са търсени, защото предлагат покупателна способност.

Респективно, за да може нещо да служи като пари, то трябва да има стойност още преди да започне да циркулира като валута. Така че как нещата, които правителството определя за пари, получават подобна покупателна способност?

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Защо покачването на индекса на потребителските цени е вредно, какво ще се случи с парите и как би изглеждало естественото възстановяване

Знаем, че законът за търсенето и предлагането обяснява цената на стоките. Но той обяснява и цената на парите. Само че тук има проблем - търсенето на парите се появява, защото те имат покупателна способност, т.е. имат цена. Но ако търсенето на парите зависи от предварително съществуващата им цена, преди да се използват за пари, как може тя да се обясни с търсенето?

Тук попадаме в порочен кръг, тъй като покупателната способност на парите се обяснява от търсенето им като пари, а търсенето им като пари се обяснява с тяхната покупателна способност.

Откъде наистина тяхната стойност?

В творчеството си великият икономист Лудвиг фон Мизес демонстрира как се случва прехода от една стока към приемането ѝ като пари. Той започва анализа си с това, че покупателната способност на парите днес се базира на тази вчера. От нея идва конкретната цена на определено количество пари днес.

Същото важи и за миналите периоди. С тази регресия в крайна сметка ще достигнем до момент, в който парите са просто обикновена стока, чиято цена се формира от търсенето и предлагането. Тази стока е имала разменна стойност в сравнение с останалите стоки. Казано просто, когато една стока се превръща в пари, тя вече се е използвала като стока и е имала цена, известна на хората, които я търсят като пари.,

Италия може да се превърне в подводен камък за Европейската централна банка

Страната трябва да предприеме структурни реформи, преди изобщо да иска европейско финансиране

Когато нейната цена е определена на свободния пазар, тя вече служи за бъдещата стойност на парите като такива. Но без информация за цената в миналото, бъдещата цена на всяка стока, включително и на парите, е невъзможна.

Това съждение е известно като регресионната теорема в икономиката. То ни казва също, че е невъзможно парите просто да бъдат създадени със закон - те трябва да се появят като стока.

"За разлика от използваните непосредствено потребителски или производствени стоки, парите трябва да имат предварително известни цени, на които се базира тяхното търсене. Но единственият начин, по който това може да се случи, е като започнат живота си като полезна стока в системата на бартера и след това за тях се създаде търсене като разменно средство. Затова правителството е безсилно в създаването на пари в икономиката. Този процес се случва единствено на свободния пазар", пише Мъри Ротбард в What Has Government Done to Our Money?.

Връзката с долара

Но как тази теория се отнася към долара? Първоначално хартиените пари не са разглеждани като пари, а само като документи, представящи съответно количество злато. Техните притежатели винаги са можели да ги обменят срещу реално злато, но са открили, че е по-удобно да използват хартията за размяната на стоки и услуги.

Така хартиените сертификати получават покупателна способност, тъй като те се разглеждат като заместители на златото. Но това отваря вратата за измами.

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Какво е добре да сме прочели, за да разберем стопанския свят около нас

Банките започват да увеличават печалбите си като заемат хартиени сертификати, които не са обезпечени чрез злато. Във всеки случай, в една свободна икономика, банка, която издаде твърде много сертификати, непокрити с реално злато, на практика ще фалира, защото ще изгуби целия си благороден метал, а потребителите ѝ ще търсят обезпечение на сертификатите си.

Но правителството може да избегне подобна дисциплина, налагана от свободния пазар. То може да издаде закон, според който една фалирала банка не е длъжна да връща златото на потребителите си, което от своя страна създава възможности за колосални печалби за банкерите, които искат да увеличат паричното предлагане.

За да се предотврати подобен сценарий, хартиените пари трябва да се управляват. Основната цел на държавата е да спре конкурентните банки от емитирането на твърде голямо количество хартиени пари, което би ги банкрутирало една друга. Така се създава банка монополист - централната банка, която управлява увеличаването на паричното предлагане.

За да затвърди властта си, централната банка започва да печата собствени хартиени сертификати, които заменят тези на останалите банки. Тяхната стойност идва от това, че те другите хартиени сертификати се обменят за парите на централната банка при фиксирана стойност. Така хартиените пари, печатани от централната банка получават своята връзка със златото.