Необслужваните кредити, растящият риск от кибератаки, регулаторните предизвикателства, които произтичат от "Зеления пакт" на Европейския съюз, и прозрачността. Това са основните предизвикателства пред банковия сектор и банковия надзор в съюза, смята председателят на Европейския банков надзор (ЕБН) Андреа Енрия в интервю за "Бьорзе Цайтунг"

Енрия потвърждава, направените преди време прогнози от Европейската централна банка (ЕЦБ), че в края на 2022 г. необслужваните кредити (NPL) могат да достигнат 1.4 трилиона евро.

"Преди месец само 21 от 113-те значими институции (банките, които ЕЦБ директно надзирава) успяха да прогнозират нивото, което техните NPL ще достигнат до края на 2021 г. Все още има много несигурност относно бъдещия кредитен риск и банките трябва да се подготвят за повишаване на нивата на NPL", казва Енрия. Той продължава да смята, че един от начините за справяне с необслужваните кредити е създаването на мрежа от национални специализирани компании за управление на активи, които да се занимават именно с изкупуването от банките и управлението на портфейли необслужвани заеми.

"Честно казано банките не са склонни да приемат този модел с националните специализирани компании. В момента вече има няколко AMC, които вече работят - например в Ирландия, Испания и Италия. Едно нещо, което не успяхме да постигнем по време на предишната финансовата криза, беше, че ни отне твърде много време, за да почистим балансите на банките. Едва през 2019 г. NPL в балансите на европейските банки се върнаха на нивата си отпреди кризата. В САЩ им бяха нужни само три години от шока през 2008 г., за да постигнат това. За да се работи бързо, имате нужда от подходящите инструменти и мисля, че специализираните компании за управление на активи са сред най-ефективните", твърди Енрия.

По въпроса за тези компании в Банковия съюз наистина има сериозно разделение на всички нива. Зад създаването им застават предимно държави с висока правителствена задлъжнялост и дълбоки структурни проблеми както в публичните финанси, така и в банковите системи. Те разчитат, че подобни компании ще изкупуват портфейлите на банките от лоши кредити на цени по-високи от тези, които предлага свободният пазар и по този начин ще облекчи разходите им за провизии и от там поддържането на регулативния капитал.

За целта тези компании за управление ще получават държавно или гарантирано от държавата финансиране, което бюджетите ще осигурят, като вземат нови облигационни заеми, които на свой ред ще бъдат изкупувани от местните търговски банки, а те на свой ред ще ги залагат пред ЕЦБ срещу рефинансиране.

Така в крайна сметка цялото финансиране на този проект ще легне на баланса на ЕЦБ, който и без това вече е претоварен с испански, гръцки и италиански облигационен "траш". Логично, срещу тази схема са държавите от спестовната група на Банковия съюз като Германия, Холандия, Австрия и Финландия. Ясно е, че подобна схема не само създава предпоставки за порочни практики, но и до голяма степен обезсмисля регулаторния модел за банково възстановяване и преструктуриране, защото, по лансираните до момента идеи, въпросните специализирани дружества са скрита форма на държавна подкрепа за банки с прекалено агресивна и неразумна кредитна политика. Разбира се, преди този въпрос да получи някакво регулаторно решение в ЕС, той ще бъде подложен на дълги обсъждания в рамките на поне две години. И тъй като крайното решение ще го вземат политиците, всички изходи от ситуацията са възможни.

Другото решение, за подобряване на устойчивостта на банките и увеличаване на рентабилността им, е консолидацията.

"Отворени сме не само за трансгранична консолидация, но и за всякакъв вид сливания и придобивания. Причината за подкрепа на консолидацията всъщност не е да се увеличи трансграничната интеграция. Нито става въпрос за създаване на по-големи банки. Въпросът е, че след всяка криза трябва да намалите по някакъв начин излишния капацитет. В европейския банков сектор този процес не беше завършен след голямата финансова криза - и все още не е завършен. Няколко банки остават на пазара, защото се радват на обществена подкрепа и защото разходите за финансиране са изключително ниски, не на последно място в светлината на много приспособимата парична политика. Бизнес моделите на тези банки не са жизнеспособни от дългосрочна перспектива. Така че ние смятаме, че консолидацията може да бъде стимул за банките да се фокусират отново, да станат по-рентабилни, да инвестират повече в технологии и цифровизация и да постигнат по-висока рентабилност", коментира Андреа Енрия.

Председателят на Европейския банков надзор определя две основни групи рискове, които ще са в основния фокус на регулаторите през следващите една-две години. На първо място това е кредитният риск, а на второ място са структурните последици по отношение на цифровизацията, на ефективността на разходите и на конослидацията.

В по-дългосрочен план Енрия посочва предизвикателства в още три области.

"Едната е зеленото финансиране и устойчивостта - изменението на климата носи дългосрочни рискове, които трябва да се управляват сега. Вторият е кибер рискът, който става все по-актуален за банките.

Наблюдава се известно увеличение на атаките, особено разпределени атаки за отказ на услуга и фишинг атаки срещу клиенти. Честно казано, след като видях всички банки да преминават към отдалечено предоставяне на услуги и знаейки, че много банки също са имали договори за възлагане на външни изпълнители с компании от други юрисдикции по време на екстензивно блокиране, досега бях приятно изненадан, че не преживяхме остър скок при кибер инциденти. Това означава, че мерките за киберхигиена, за които се застъпваме, имат положително въздействие. Нашата рамка за отчитане на кибер инциденти ни позволява да взаимодействаме с банките, така че винаги да можем да им предадем знанията, получени от събирането на тази информация.

Третият приоритет се отнася до опростяването и прозрачността. След кодифицирането на нашите надзорни практики, сега трябва постепенно да се превърнем в по-прозрачен надзорен орган, добре разбираем от банковия сектор, от участниците на пазара и потребителите на финансови услуги. И може би трябва да опростим някои процеси.

Например банките често споменават нашите изисквания за отчитане на данни. Получих писмо от индустриална асоциация с аргумент, че искаме прекомерно количество данни, че различни генерални дирекции в ЕЦБ искат подобни данни в малко по-различен формат, че ЕЦБ и националните органи искат данни по некоординиран начин и че надзорната и централната банкова страна искат подобни данни, без да проверяват дали същите тези данни вече са на разположение на други органи. Затова мисля, че трябва да опростим нашите структури, нашите изисквания. Това е област, в която трябва да се усъвършенстваме", завява Енрия в интервюто си за "Бьорзе Цайтунг".