Приходи и активи за милиарди се търкалят от десетилетия необложени с данъци

Министерството на финансите, както предварително прогнозира, отчете за август по Консолидираната фискална програма (КФП) минимален дефицит от 51.9 млн. лева. На пръв поглед нищо работа, но като сравним тези данни с резултата от предния месец, ще видим, че само за август 2023-а дефицитът е бил половин милиард лева. Още по обезпокоителни са данните от миналата година, когато за осемте месеца на 2022-а салдото на КФП е било положително в размер на 1.7 млрд. лева.

Причината за тези значителни разлики, както може да се очаква, са в две посоки. Приходна и разходна. За разходите е ясно. Благодарение на политиката на правителството бюджетните харчове нарастват и ще продължат да нарастват в геометрична прогресия и през следващите години.

Например, според данните на самото Министерство на финансите за осемте месеца на 2023-а разходите по КФП са близо 42.53 млрд. лева - 57.3% от годишните разчети, което е с над 4.92 (13.1%) повече в сравнение със същия период на миналата година. Ако се направи сравнение със същия период на 2022-а ще видим, че темповете на ръст дори са по-ниски. Но все пак увеличението изразяващо се милиарди левове се запазва.

Източник: БГНЕС

В приходната част ситуацията изглежда по следният начин: "На база на данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма (КФП) към края на август 2023 г. са в размер на 42 475,1 млн. лв., което представлява 61,1 % от разчетите към ЗДБРБ за 2023 година. Постъпленията нарастват с 3 170,2 млн. лв. (8,1 %) спрямо отчетените към август 2022 г.", пише в статистиката ма Министерството на финансите.

В сравнение със същия период на миналата година тези резултати са с близо 5 пр. пункта като изпълнение, което поставя въпросителни за събираемостта. А още по-неприятното е че ръста на постъпленията в абсолютна стойност за осемте месеца на 2023-а се е свил с 2.65 млрд. лева, а в относителна - като проценти, е над два пъти по-нисък.

При това през 2023-а финансовото ведомство прехвърли от енергийния сектор към държавния бюджет под формата на дивиденти и предсрочно събрани вземания по предоставени заеми над 2.5 млрд. лева. И въпреки това изоставането в приходната част в сравнение с 2022-а и осезаемо. Тази тенденция може ясно да се види и при сравняване на данните за данъчните приходи където ръста за осемте месеца на 2022-а е бил 3.88 млрд. лева и 14.8%, а в края на август 2023-а е под 2.96 млрд. лева или 9.8%.

Основните предизвикателства пред проектобюджета на Асен Василев

В приходната част най-ключово е повишаването на постъпленията от данъци

При подобни данни е ясна причината за огромните негативни разлики в балансите на КФП за осемте месеца на 2022-а и същия период на 2023-а. Ако тези данни се превърнат в тенденция, а дали това ще стане, ще се види по резултатите за октомври и ноември, тогава ще говорим за грешки при задаване на макрорамката на сегашния бюджет. Нещо за което финансовият министър бе предупреден още когато внасяше проектозакона за бюджета в Народното събрание.

На целия този фон е ясно, причината, поради която финансовият министър, е пуснал за обществено обсъждане такива предложения за промени в данъчните закони. На него му трябват нови постоянни данъчни приходоизточници. Странното обаче е че под краката на финансовото ведомство от десетилетия се търкалят огромни за българските реалности необложени доходи и активи. При това те са необложени не защото са укрити, а защото са освободени от данъци. А нали принципа на плоския данък е той да се начислява върху всички доходи.

В случая няма да говорим за доходите от пенсии, въпреки, че в повечето държави от ЕС те са натоварени със данъчно осигурителни ставки. Приемаме, не до там логичната философия,. Че пенсиите не бива да се облагат тъй като са много ниски, и оставяме настрани една база от близо 16 млрд. лева годишно, от която в хазната само като преки данъци биха могли да влизат 1.6 млрд. лева.

Има обаче и други необлагаеми по закон доходи, които са освободени от преки данъци, социални и здравни осигуровки. Например, наскоро производителите на зърно обявиха, че за последния сезон са изплатили 2.5 млрд. и половина ренти. Тези доходи по закон от близо четвърт век са изключени от плащането на пряк данък и откакто съществува Здравна каса и НОИ върху тях не се събират осигурителни вноски. Преди това е било оправдано защото в началото рентата на декар е била 10-20 лева, че и по-ниска, но сега средната рента достига 50 лева, а в някои региони за определени площи се доближава до 100 лева.

С други думи този доход вече е достатъчно висок за да бъде обложен. И ако бъде натоварен с обичаната данъчно осигурителна тежест от над 21% от него в хазната ще влязат над половин милиард лева. При това ще влизат всяка година и ще се увеличават с размера на рентата и с размера на обработваемата земя, която по данните и на НСИ и на Министерството на земеделието постоянно се увеличава. А събирането на данъците и осигуровките от тези доходи също ще е лесно, тъй като те ще се плащат при източника - земеделските производители ще ги удържат от дължимите ренти преди да ги платят.

И като стана дума за земеделските терени - т.нар. използваеми земеделски площи, трябва да е ясно, че те като земя също не се облагат с данък - този път общински. Много общини се оплакват от финансов недоимък , а в землищата им има значителни по брой и по обем земеделски земи. Впрочем според статистиката в България общият размер на използваемите земеделски площи е близо 40 млн. декара и за десет години е нараснал с близо 10 процента.

НАП ще плаща пари за сигнали за укрити данъци: Какъв е минималният бонус за донос?

Има две условия , на които трябва да отговаря сигналът

И какво се оказва, че има един източник на доходи, който не е обложен, а и доходите от него не са обложени. По каква логика тогава у нас жилищните имоти и автомобилите се облагат, както и доходите от тях, ако ги давате под наем. Защо селските общини не наложат поне 10 лева данък на декар земеделска земя. Това автоматично ще вкара в бюджетите им една сума, чийто общ размер ще е близо 400 млн. лева и като цяло ще повлияе благотворно на общото фискално състояние на държавата както в национален мащаб, така и по региони.

Оказва се, че докато финансовият министър се опитва да запушва дупките в приходите на фиска, се намира в смешното състояние, което се описва с народната поговорка "Вода гази, жаден ходи".