Февруарският доклад на Европейската комисия за България може да се разглежда като прелюдия към становището, което страната ни очаква да получи от ЕЦБ и от Съвета на Европа след приключване през юли 2019-а на прегледа на качеството на активите на банките. От това, което пише него, става ясно, че всички европейски структури ще подходят изключително консервативно към усилията на страната ни да бъде приета в Банковия съюз на ЕС и най-вече в двегодишния механизъм за въвеждане на еврото, известен като ERM II.

Тук е важно да се подчертае, че правителството декларира, че иска да влезе в Банковия съюз, само защото Еврогрупата и Европейската комисия недвусмислено му показаха, че това е единственият път, ако управляващите у нас искат да имат макар и хипотетичен шанс за влизане в ERM II. С други думи, европейските структури принудиха управляващите сами да си поискат да поемат по този утежнен път към еврото. Но дори и след като правителството ни сведе глава пред този натиск, шансовете да успее да постигне крайната си цел не са много големи. Това личи и от доклада на комисията, чийто тон е меко казано студен, а на практика в него могат да се открият нюанси на враждебност и на заяждане. Кои са те, е въпрос на отделен анализ.

В случая е важно друго - че независимо от общия враждебен дух на доклада, в него, за разлика от предходни подобни документи, почти няма директни критики към банки с български акционери. Единственото изречение в тази връзка е следното: "Една от двете банки, към която бяха отправени препоръки за попълване на капиталовите буфери, постигна необходимите нива по органичен път (с вътрешни ресурси), но все още не е привлякла външен капитал, както бе препоръчано да го направи до април 2017 г. Привличането на нови добросъвестни инвеститори би могло да укрепи доверието и да подобри управлението на банката".

Някои медии у нас веднага побързаха да разшифроват това изречение и да уведомят обществеността, че то се отнася за "Първа инвестиционна банка". Това е така, но в случая нека да видим какво ни казва този незначителен абзац от доклада. С него, макар и с крива усмивка, ЕК признава, че изискванията за попълване на капиталовите буфери са изпълнени. Забележете - за капиталови буфери, а не за капитал, което априори означава, че при проверката на качеството на активите от 2016-а е било установено, че базовият капитал на ПИБ е бил в рамките на регулаторните изисквания. Тогава препоръката бе, че ПИБ трябва да генерира 206 милиона лева дoпълнитeлeн ĸaпитaлoв бyфep. И за изпълнението на тази препоръка бяха набелязани конкретни мерки.

В изпълнение на тези мерки в периода от началото на 2017-а до края на 2018-а ПИБ увеличи собствения си капитал с малко над 350 милиона лева и задели допълнителни провизии по предоставените кредити с 503 милиона лева. С други думи, за укрепване на стабилността си тя е инвестирала 850 милиона лева. В допълнение към това банката даде на лизинг значителна част от придобитата земя на бившия комбинат "Кремиковци", като по този начин превърна един на практика мъртъв актив в доходоносен. Всички тези мерки са огромни усилия за укрепване на банката като се има предвид, че през този период ПИБ върна с лихвите полученото през 2014-а финансиране от държавата и работеше в среда която трудно може да се окачестви като дружелюбна.

Да, ПИБ не привлече външни инвеститори. Просто защото явно интерес към придобиване на миноритарно участие в банката от такива инвеститори няма. Иначе те щяха да купят нейни акции на Българска фондова борса. Що се отнася до инвеститори, които да имат участие, даващо контрол върху банката или мажоритарно участие, привличането им зависи от три фактора - желание на собствениците на банката да продават или да допуснат нови партньори, интерес от инвеститори и цена. За да няма до момента привличане на външни инвеститори, явно един от тези фактори липсва. Ако банката обаче спазва всички регулации и капиталови изисквания, не би трябвало да има значение дали в нея са влезли външни инвеститори или не са.

Всякакъв допълнителен натиск това да се случи означава, че той се прилага не с цел да се укрепи банката, а по съвсем други причини, нямащи директна връзка с регулативните правила и изисквания. Един натиск за вкарване на външни инвеститори може да се тълкува и като враждебен акт за преструктуриране на собствеността на банката и поставянето й под външен контрол. Има ли обаче такъв натиск, епизодично или перманентно, той ще продължи да бъде оказван независимо колко големи усилия полага банката за своето укрепване. Защото посланието на един такъв натиск не е: "стабилизирайте се" , а е: "продайте се".