Според общото схващане, спестяванията са парите, останали след като месечният доход е използван за плащането на всички видове потребление. Затова, ако равнището на разходите остане непроменено, но приходите нараснат, спестяванията би трябвало да се увеличат, а заедно с тях и инвестициите. Това, от своя страна води до по-висок икономически растеж, пише икономистът Франк Шостак в нова статия.

Ако следваме тази логика, увеличаването на паричното предлагане е полезно за целия процес на капиталова формация и икономически растеж. Забележете: увеличаването на паричното предлагане води до нарастване на паричните приходи и би трябвало да поражда увеличение в спестяванията.

Как спестяванията подпомагат производството на стоки

Спестяванията представляват количеството произведени потребителски стоки, надвишаващо потребените такива. Например ако един пекар произведе десет хляба и потреби два, спестяванията му са седем.

Да кажем, че той размерни спестените си хлябове срещу услугите на техник, който му подобрява фурната. Когато нейните параметри се повишат, пекарят ще може да произвежда повече. Забележете, че хлябовете, с които той заплаща в теоретичния пример, позволяват на техника да поддържа стандарта си на живот докато работи по фурната.

По същия начин и другите производители на потребителски стоки, чрез размяната им за услугите или продуктите на различни други компании, им осигуряват средства, с които могат да поддържат живота и добруването си.

Производителите на потребителски стоки могат да ги разменят помежду си, с производителите на суровини, с производителите на машини или с другите доставчици на различни услуги. Спестените, а не консумираните, потребителски стоки поддържат цялата структура на производството - от производството на самите потребителски стоки, до производството на суровините.

Ако производството на потребителски стоки се увеличи, при равни други условия (т.е. количеството на спестяванията нараства), това ще позволи разрастването на структурата на производството. Индивидите вече ще могат да създадат нови етапи на производството, които преди увеличаването на спестяванията са били невъзможни. Това, от своя страна, ще позволи да се произвежда още по-голямо разнообразие от потребителски стоки.

Но създаването на нови производствени етапи отнема време. Докато то тече, хората, заети в тях, трябва да бъдат снабдявани с потребителски стоки, за да се издържат.

Щом се постигне достатъчно нарастване на количеството потребителски стоки, индивидите ще бъдат в позиция да опитат да подобрят качеството си на живот с нови услуги, например чрез забавления. Именно спестените потребителски стоки осигуряват достъпа до подобен вид услуги.

Нека въведем и парите в примера

Ако в тази система се въведат парите, дотук изложената последователност от събития не се променя. Вече просто производителят на потребителски стоки ги разменя срещу пари. При обмяната на спестяванията си срещу пари, той предоставя своята продукция на други производители.

Когато се закупуват капиталови стоки като машини например, индивидите предават парите на индивидите, които са ги произвели. Производителите на машините могат да изберат да решат да обменят новополучените си пари не само за потребителски стоки, но и за различни услуги. Индивидите от сектора на услугите, които от своя страна получават парите, могат да ги обменят или потребителски стоки или други услуги.

Така парите са просто обменното средство, а в крайна сметка индивидите плащат със стоките, които са произвели. Парите просто подпомагат транзакцията и дават възможността стоките от един специалист да бъдат обменени срещу стоките от друг такъв.

Чрез парите, един индивид може да насочи спестяванията си - т.е. неконсумираните потребителски стоки - към други индивиди, което, от своя страна, позволява увеличаването на процеса на създаване на богатство.

Но за да се случи това има едно условие: размяната на стоки трябва да се случва безпрепятствено. Това означава, че когато собственикът на парите реши да обмени част от тях срещу стоки, тези стоки трябва да са готови и да ги очакват.

Хората пари ли спестяват?

Хората не спестяват пари, а ги обменят срещу други продукти и услуги. Щом като спестяванията (спестените потребителски стоки) са обменени срещу пари, собственикът на парите може да ги използва незабавно за други стоки или да запази закратко.

Независимо дали моментално ги похарчи, сложи ги под дюшека или ги задържи в джоба си, това няма да промени общото количество на спестяванията. Начинът, по който индивидите решават да използват парите, ще окажат въздействие единствено върху търсенето на пари. Това обаче няма нищо общо със спестяванията.

Също така, ако собственикът на парите реши да придобие финансов актив като облигация или акция, той просто прехвърля парите си към продавача на този актив - никакви спестявания не са повлияни от такава транзакция.

Но проблемът възниква когато централните банки решат да разхлабят паричната политика. Когато новонапечатаните пари бъдат обменени срещу потребителски стоки, те създават потребление, което не е обезпечено с вече съществуващи потребителски стоки. Сега вече по-голямо количество пари се опитват да закупят непроменен обем стоки.

В резултат от това, притежателят на честни пари - т.е. индивидът, който е създал действителни продукти - открива, че не може да получи еквивалента от стоки срещу тези, които произвежда сам. Паричната способност на парите за него е спаднала.

Всеки икономически растеж в условията на печатане на пари от централните банки може да се случи единствено, ако частният сектор продължи да увеличава размера на спестяванията въпреки тази политика, която го същевременно го подрива.

Така можем да заключим, че спестяванията са произведените, но непотребени потребителски стоки. Това няма общо с парите, а с крайните потребителски стоки, които издържат работещите в новите етапи от структурата на производството. Не парите финансират икономическата активност, а размера на спестените потребителски стоки. Съществуването на парите просто улеснява спестяванията. Всеки опит да се заместят спестяванията с пари завършва с икономическа катастрофа.