Увеличаването на осигурителния праг – поредният пирон в ковчега на българската икономика

Както на практика всяка година, тази есен осигуровките също щяха да нараснат. Последната идея, която социалният министър Деница Сачева предложи, е максималният осигурителен праг да бъде увеличен от 3 хил. лв. до 3,2 хил. лв. По този начин щяло "дa ce зaпaзи cъoтнoшeниeтo мeждy нaй-ниcĸaтa и нaй-виcoĸaтa пeнcия, paзглeждaмe и пpeдлoжeниeтo тaвaнът (на пенсиите) дa cтaнe 1 440 лв."

Предложението идва малко след като пенсиите бяха увеличени с по 50 лв., които ще се изплащат до март догодина. А защо дотогава и защо точно пенсиите бяха увеличени, въпреки че пенсионерите не бяха изправени пред свиване на доходите си, за разлика от над 100 хил. нови безработни? Вероятно защото парламентарните избори ще се проведат през пролетта на 2021 г. Но това е само хипотеза.

Управляващите по света тласкат глобалната икономика към нова дългова криза

Защото рецесията, породена от затварянето на стопанствата, не е достатъчна

Утешителната награда, ако може така да се нарече, е, че поне не станахме свидетели на изстрелване на пенсиите, каквото гласуваха в Румъния, при това - поради същата причина, с малката разлика, че в северната ни съседка първо ще имат местни, а след това и парламентарни избори. Въпреки че лошата новина - увеличаването на максималния осигурителен праг - беше отхвърлена, ето какви щяха да са ефектите от нея.

Състоянието на фонд "Пенсии"

Както посочих и в статията за румънската пенсионна система, в обществената пенсионна система потъва по една Корпоративна търговска банка всяка година. Настоящата не е изключение. Според Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, приет на 1 януари, дефицитът във фонд "Пенсии" ще възлиза на 4,2 млрд. лв. Ето подробна разбивка на

Таблица: Приходи и разходи на фонд "Пенсии" (в хил. лв.)

Източник: Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване 2020 г.

Няма как половината година фондът да каже на пенсионерите: "Съжаляваме, но нямаме пари, с които да платим поетите обещания." Затова дефицитът се запълва с приходите от други данъци, които се канализират от НОИ. Това са въпросните 4,2 млрд. лв. Прави впечатление, че те формират и по-голямата част от дотациите към осигурителния институт изобщо, които през тази година по програма трябва да са в размер на 5,5 млрд. лв.

Как популизмът в Румъния е на път да торпилира икономиката

И защо изстрелването на пенсиите звучи добре, но е невъзможно

Има още два много важни момента. Първо, ясно е, че структура, която всяка година е на дефицит от 4,2 млрд. лв. няма как да е устойчива. Тази сума се равнява на 3,6% от брутния вътрешен продукт на страната за 2019 г., която беше най-успешната година в историята. Държавният фонд "Пенсии" трябва да се реформира спешно, което обаче е много трудно политически решение, затова никоя партия изобщо дори не повдига въпроса за състоянието му; повдигането на осигуровките е доста по-лесно.

Второ, увеличаването на осигуровките, както и трупането на постоянни гигантски дефицити, не може да продължава вечно. Да, то може да спомогне за компенсиране на недостига на средства, но никога не може да го елиминира. За сметка на това увеличаването на вноските оказва много неблагоприятни ефекти върху реалната икономика.

Увеличаването на осигуровките или на прага подриват икономиката

Покачването на осигуровките или на осигурителния праг засяга пряко бизнеса, при това по много начини.

• Влошаване на бизнес средата

Всички страни, които променят данъците или осигуровките в посока нагоре, всъщност плашат бизнеса. Последният пример за това е вече споменатата Румъния, където работодателските организации бяха много критични към тяхното вдигане на пенсиите. Но това е феномен, който се наблюдава винаги.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

Когато разходите на компаниите растат всяка година и на практика са непредвидими, те стават скептични към инвестициите в една страна, което влошава бизнес средата изобщо. Конкретно по отношение на пенсиите цяла Европа е в много тежко състояние, но в случая за нас е важно, че България в частност губи конкурентоспособност.

Както неведнъж съм казвал, дори и самото говорене за подобни мерки е много лош сигнал към бизнеса. А лошите сигнали към бизнеса си имат цена, изразяваща се в по-ниски инвестиции, заетост, възнаграждения и стандарт на живот.

• Свиване на инвестициите

Икономиката е наука на сравненията. В случая, ако се сравнят ситуация на увеличаване на прага и ситуация без увеличаване, ясно е, че във втория случай компаниите ще са по-скептични да дойдат у нас, изхождайки от горната подточка. Казано иначе, инвестициите ще са по-ниски, отколкото иначе биха били.

Интересно е да се отбележи, че те никога не се възстановиха на равнищата си от преди Голямата рецесия. В сравнение с брутния вътрешен продукт те са почти постоянно съотношение през последните дванадесет години.

Графика 1: Нетен поток на преките чуждестранни инвестиции в България като процент от БВП

Източник: Световната банка

Като абсолютна стойност също виждаме, че са доста под нивата си от преди Голямата рецесия, като тези остри месечни спадове непосредствено след 2010 г. показват нетният отлив на капитал от страната, който продължава да се наблюдава и след това.

Графика 2: Нетна стойност на преките чуждестранни инвестиции

Постоянното влошаване на бизнес средата означава още по-силно потискане на този показател.

Тук има два момента. Първо, други страни в региона, най-вече Сърбия, се превръщат във все по-привлекателни за ИТ индустрията през последните години. Дори някои български компании отварят клонове там. Изкуственото увеличаване на компаниите, опериращи у нас, ще засили тази тенденция, както и вложенията на чуждестранните бизнеси в съседката ни.

Второ, въпреки че ИТ индустрията се превърна в най-бързо растящия отрасъл и се разви изключително успешно, конюнктурата в страната ни може би достигна плато, ако и не започна да се влошава. Това е сред причините, поради които Microsoft избра да инвестира в Гърция, която по много параметри на този бизнес е далеч зад нас. Това е звучен шамар, който е донякъде съпоставим с избора на Volkswagen да вложи в Турция, преди да замрази проекта си - страна с галопираща инфлация, нестабилни финанси, извън Европейския съюз, над която тегне заплахата от санкции от САЩ и Европа.

В капана на популизма: Защо увеличаването на обхвата на детските надбавки ще доведе до по-малко деца

До изборите няма да има спирачки пред издънването на този и следващите бюджети

Ала преките чуждестранни инвестиции няма да са единствените засегнати.

Бизнесът е изключително гъвкав, но когато разходите му нарастват заради бюрократични решения, той няма твърде голям избор: или трябва да съкращава хората си, които вече не могат да произвеждат толкова, колкото "струват" на компанията, или трябва да понижи печалбата си.

Това понижаване на печалбата на практика означава по-малко средства за реинвестиране, т.е. по-малко растеж на самия бизнес, по-малко обучения на служителите, по-малко увеличаване на производствените мощности или купуване на други материални активи.

Графика 3: Поток на реинвестираната печалба

Източник: Българска народна банка

Източник: Българската народна банка

Подобен удар би дошъл в лош момент за фирмите - тъкмо след Голямата рецесия имахме пет години на нетни положителни потоци на реинвестираната печалба в икономиката. Жалко ще е да я намалим още повече, отколкото тя ще спадне в резултат на кризата.

• Понижаване на конкурентоспособността на най-растящите отрасли на икономиката

Този удар и всички описани дотук феномени, колкото и "леки" да изглеждат, предвид привидно малкото увеличаване на максималния осигурителен праг с 200 лв., ще засегнат точно най-производствените служители и най-бързо развиващите отрасли на икономиката. Причината за това е, че максималният осигурителен праг за пенсионните вноски засяга хората, които получават до 3200 лв.

Това само по себе си ще направи съответните отрасли, компании и длъжности, най-вече средните мениджъри, по-неконкурентни на глобалните пазари. Казвам "глобалните пазари", защото бизнесите, в които се наблюдават такива възнаграждения, често са свързани с износа или са част от международни структури.

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Какви са приликите между тогава и сега и какво можем да очакваме от настоящата криза

Увеличаването на разходите за труд идва на фона на и без това постоянния им растеж през последните години, дължащ се отчасти на предишните покачвания на осигуровките, осигурителния праг и минималната работна заплата. Нещо повече - от Голямата рецесия насам те се изстрелват двойно.

Графика 4: Индекс на разходите за труд

Източник: НСИ

Източник: Национален статистически институт

Местните бизнеси са конкурентни все още, но подобни решения стапят тази им способност все повече. Затова не бива да се учудваме, ако купувачите или поръчителите глобално започват да предпочитат компании от други страни през следващите години.

Заключение

Не казвам, че само потенциалното увеличаване на максималния осигурителен праг с 200 лв. ще срине икономиката. Казвам, че той ще е поредното действие на правителството, което ще доведе до влошаване на средата. Нещо повече - той ще нанесе удар върху най-добре представящите се индустрии и длъжности точно в момент на криза. По всичко личи, че Деница Сачева не е помислила за тези негативни ефекти от предложението си.

Производството в България продължава да спада – какво означава това

То ще се задържи потиснато по-дълго, отколкото анализаторите очакват

Същевременно ръстът на максималния праг на осигурителния доход няма дори да се доближи до разрешаване на проблемите в пенсионната система. Пробойната в нея е колосална и вноските формират едва около 50% от разходите ѝ. Този дял ще се понижава все повече през следващите десетилетия с влошаването на демографската картина.

Казано иначе, увеличаването на прага няма да доведе до почти никакви ползи, но ще повлече след себе си много негативи при това, пак повтарям, в и без това много лоша икономическа среда през тази година.

Моята позиция е, че правителството би могло да се въздържи от допълнителното подриване на икономиката и да помисли за пълното приватизиране на пенсионната система. В противен случай само ще запълваме пробойни, които още повече ще унищожават стопанството, докато в един момент бомбата със закъснител на и без това фалиралата схема на Понци, която представлява пенсионната ни система, не се взриви, което ще помете всички нас.