Министър-председателят Бойко Борисов излезе с ново предложение, според което детските надбавки ще вече раздават не само на хората с ниски доходи, а на всички семейства с деца. На пръв поглед това изглежда страхотно - дават се средства за децата. В действителност обаче според мен това е поредният симптом на унищожителна разходна политика.
Колко ще струва това?
Според калкулациите, новата мярка и отстраняването на изискването за доходи на родителите ще обхване общо 1,2 млн. деца. Няма разбивка колко от семействата, които ще получават новите средства, имат едно, две или три деца, но елементарна сметка показва, че годишно това ще струва малко над 700 млн. лв.
В момента бюджетът на Агенцията за социално подпомагане (АСП), която осъществява тези плащания, е в размер на 1,3 млрд. лв. Само с новата мярка на практика той ще нарасне почти двойно.
Все пак 2 млрд. лв. не звучи като колосална сума, но трябва да се имат предвид няколко фактора. Целият бюджет на АСП, с изключение на около 200 хил. лв., идват от централния бюджет, т.е. се събират от данъци. На практика това означава данъчното бреме върху работещите да нарасне, при това - в условия на криза, когато доходите на мнозина са свити, а над 100 хил. души все още са нови безработни, съкратени през тази година.
Дългосрочните ефекти
Ясно е, че приходите на правителството, поне по някои пера, ще се понижат, а разходите, даже и без увеличаването на обхвата на детските надбавки, ще нараснат, най-малкото защото трябва да се плащат обезщетения за безработица. Към последните обаче се добавя необяснимата от финансова гледна точка разходна политика на кабинета, който увеличи с впечатляващите 25% заплатите на чиновниците и пенсиите с по 50 лв., нищо, че фонд "Пенсии" към НОИ и без това е на дефицит от 4,2 млрд. лв.
Казано иначе, върху по-малък брой работещи се струват прогресивно растящи финансови нужди на държавата. Същевременно няма абсолютно никаква воля да се понижат разходите за каквото и да е било. Всеки от 400-те хиляди държавни служители, изглежда, е безценен и няма нито стотинка от бюджетите на администрацията, която може да се спести.
Това е рецепта за дългосрочна финансова нестабилност. Ясно е, че този бюджет ще бъде на сериозен дефицит, като само до момента се изтеглиха 5 млрд. лв. външен заем, които ще бъдат използвани основно за текущи плащания, включително за въпросните увеличения. Но с постоянното нарастване на разходите и липсата на икономии следващите бюджети също ще са нестабилни.
Не казвам, че това се дължи изцяло на средствата за детските надбавки, но цялостната философия на разходната политика, от която те са част, ни тласка към само два сценария: увеличаване на данъците или увеличаване на дълга. Третият вариант, при който кабинетът отнема плащането на детските надбавки, е невъзможен - няма политик, който ще излезе и ще каже на 500 хил. гласоподаватели, че спира да им дава пари, това би било кариерно самоубийство за него.
Предвид това, всеки от тези варианти е рецепта за забавяне на растежа, задушаване на частната инициатива и отлива на инвестиции. Нещо повече, не бива да забравяме, че ниският плосък данък и относително малкият размер на публичния дълг към БВП са сред стратегическите козове на страната за привличане на хора от чужбина и инвестиции. Не бива да жертваме бъдещия икономически растеж по толкова наивен начин.
Какви са ефектите на популизма
Но да видим какво променя удвояването на поредния бюджет на държавно ведомство в условията на криза и може ли да постигне някакъв положителен ефект върху увеличаването на децата. И краткият отговор според мен е: не.
Причината за това е много проста. Досега хората с доход в размер на под 400 лв. на член от домакинството получаваха детски надбавки. Така при 40 лв. на дете, доходът на поне единия член на това домакинство се покачва осезаемо - с цели 10%. След тази промяна обаче всички хора с деца ще получават пари. Ако получавате средната нетна заплата за София или 1400 лв. (приблизително при 1843 лв. брутна заплата към края на миналата година), покачването на дохода ви с новите надбавки е значително по-малко, а именно 2,85%.
Същевременно потенциално ново дете няма да увеличи разходите ви само с 2,85%, а с много повече. Това означава, че увеличаването на детските надбавки само по себе си няма да доведе лавина от новородени през лятото на 2021 г.
Невъзможността да постигне някакъв чувствителен положителен ефект, освен да спомогне за увеличаването на бюджетните дефицити днес и в бъдеще, е една от причините, поради които определям мярката като популизъм. Другата е, че единствената причина за тази промяна в детските надбавки са идващите избори.
Това се вижда от самото отношение на министър-председателя, който просто раздава пари. Вече дори няма опит да се прикрие това решение като "противокризисна мярка" или нещо подобно.
Разбира се, такова оправдание така или иначе би било невъзможно. Както става ясно от данните, най-тежко засегнати са хората с ниски доходи около минималната работна заплата, а при тези с по-високи дори има нарастване спрямо средата на миналата година. Тоест именно някои от хората, които и досега получаваха детски надбавки, са пострадали от кризата, а не индивидите с високи доходи.
Моментът, в който детските надбавки стават всеобхватни, не е случайно избран. Мярката идва стратегически преди изборите, което навежда на мисълта, че бъдещата финансова стабилност не е от толкова голямо значение за управляващите. По-важната цел е спечелването на изборите.
Как можем да имаме повече деца
Вече казах защо според мен мярката няма да постигне положителни ефекти, но ще спомогне за негативното състояние на публичните финанси. Но все пак как можем да увеличим броя новородени българчета?
Както стана ясно, решенията на правителството в комбинация с постоянно растящите държавни бюджети вече усилват, а и ще продължат да го правят, натиска върху данъкоплатците или ще доведат до увеличаване на дълговете, което е същото, защото именно работещите на практика ги изплащаме.
Това означава, че България в някой момент ще трябва да се лиши от ключовото си предимство - ниските плоски данъци, просто защото увеличаването на разходите и трупането на дефицити не са устойчив подход, а страната няма "предимството" да печата левове - и по-добре.
Така натискът за още по-голямо увеличаване на осигуровките и данъците ще става все по-голям. А това не е маловажно. На практика ако се договорите с работодателя си за брутна заплата от 1500 лв., от нея във вашия джоб ще влязат едва 1163 лв. Но един работодател не плаща "само" 1500 лв. Неговите разходи са 1783 лв. Ето пълна разбивка на това:
Таблица: Заплата и всички осигуровки
1 |
Основна заплата |
1500 |
лева |
|
2 |
Доплащане за стаж |
0 |
лева |
|
3 |
Брутна сума (р.1 + р.2) |
1500 |
лева |
|
4 |
Осигурителен доход |
1500 |
лева |
|
Удръжки върху осигурителния доход (р.4): |
||||
5 |
Фондовете за ДОО, включващи: |
8.38% |
125.7 |
лева |
фонд "Пенсии": 6.58%, фонд "ОЗМ": 1.4%, фонд "Безработица": 0.4% |
||||
6 |
фонд "ДЗПО" в УПФ |
2.20% |
33 |
лева |
7 |
фонд "Здравно осигуряване" |
3.20% |
48 |
лева |
8 |
Общо осигурителни вноски (р.5 + р.6 + р.7) |
#### |
206.7 |
лева |
9 |
Данъчна основа за облагане с ДДФЛ (р.3 - р.8) |
1293.3 |
лева |
|
10 |
ДДФЛ (р.9 * 10.00%) |
#### |
129.3 |
лева |
11 |
Общо удръжки от служителя (р.8 + р.10) |
|
336 |
лева |
12 |
Чиста сума за получаване (р.3 - р.8 - р.10) |
|
1164 |
лева |
Вноски от работодателя: |
||||
13 |
Фондовете за ДОО, включващи: |
10.92% |
163.8 |
лева |
фонд "Пенсии": 8.22%, фонд "ОЗМ": 2.1%, фонд "Безработица": 0.6% |
||||
14 |
фонд "ДЗПО" в УПФ |
2.80% |
42 |
лева |
15 |
фонд "ДЗПО" в ППФ |
0.00% |
0 |
лева |
16 |
фонд "ГВРС" |
0.00% |
0 |
лева |
17 |
фонд "ТЗПБ" |
0.40% |
6 |
лева |
18 |
фонд "Здравно осигуряване" |
4.80% |
72 |
лева |
19 |
Общо осигурителни вноски от работодателя |
#### |
283.8 |
лева |
(р.13 + р.14 + р.15 + р.16 + р.17 + р.18) |
||||
20 |
Общо разходи за работодателя (р.3 + р.19) |
|
1784 |
лева |
21 |
Общо вноски от служител и работодател (р.8 + р.10 + р.19) |
|
619.8 |
лева |
Източник: kik-info.com
Колкото повече дефицити и популистки обещания се трупат, толкова повече ще расте тази сума от 619,8 лв., които отиват към държавата и това е неизбежно. Респективно толкова повече ще се затормозява пазарът на труда и толкова по-малко заработени средства от трудещите се ще остават в техния джоб.
А именно това е основният фактор, който обуславя решението да се създаде дете - дали човек може да си го позволи. Когато държавата взима почти 40% от общите разходи на един работодател за наето лице и този процент ще расте, създаването на семейство ще се отлага все повече и повече, докато доходът не го позволи. Това означава отлагане на решението за деца и по-малко деца на домакинство. Така на практика "социалните" системи на правителството и всевъзможните големи харчове постигат обратен и антисоциален ефект, който според мен ще се задълбочава.
Решението е просто от икономическа гледна точка - трябва да се извършват реформи, да се режат разходи, да се намалява бюрокрацията, да се дигитализират услуги, да се приватизират цели структури като пенсионната система. Политически обаче това е невъзможно, затова днес и в бъдеще популизмът и финансово неосъществимите обещания на управляващите, които и да са те, ще продължат да задушават стопанството и работещите и да постигат точно противоположния ефект на този, който е обявен.
насо
на 08.10.2020 в 18:06:07 #1Започни да мислиш, преди да пишеш глупости. Ако се дават детски за всяко дете бюрокрацията е по-малко (няма нужда от декларации, проверки), премахва се расизма и се постига равноправие- всички плащат данъци, всички би трябвало да са с еднакви права. Вярно е, че хората с големи доходи плащат по-малък процент данъци (данъци, осигуровки), но сумата е по-голяма.