Заблуди и внушения за икономическите мерки срещу сегашната криза

Тази седмица правителството ще обяви пълния пакет от мерки за борба с негативните икономически ефекти от короновирусната емидемия. Те ще включват както бюджетни мерки, така и пряко или косвено свързаните с тях мерки за облекчаване на кредитирането. Конкретен коментар по всяка една от тях е редно да се прави, когато бъдат официално обявени. Но докато чакаме тази новина, е редно да коментираме някои митологеми, заблуди и внушения, които през последните десет дни се насаждаха от различни, в това число и най-високи, инстанции.

На първо място е фразата: "Оставям на умниците да коментират откъде да вземем пари..."

Не е нужно да си прекалено голям умник, за да знаеш, че при сегашната ситуация единственият източник откъдето държавата може и взема пари е бюджетът, и по-точно фискалният резерв. От информация от Министерството на финансите и БНБ е ясно, че към началото на кризата там има 10 млрд. лева. От тези средства обаче - от най-висока държавна инстанция - бе първоначално обявено, че могат да се ползват около 7.5 млрд. лева. По-късно стана ясно, че достъпната сума е 5 млрд. лева. При официално обявени правителствени мерки на стойност 4.5 млрд. лева е ясно, че този резерв ще бъде изчерпан много бързо, ако се разчита само на него. Точно затова изглежда по-правилно правителството спешно да внесе актуализация на бюджета и чрез нея да получи право да емитира дълг, с който да покрие не само разходите за икономическите мерки, които ще предприеме, но да укрепи допълнително фиска и резерва. Защо това е наложително, ще се аргументираме по-нататък

Следващото внушение, което бе направено, бе да се огледаме в парите на гражданите и бизнеса в банките и да преценим дали е редно бюджетът да поеме всички икономически негативи на кризата. С други думи: "Първо си ползвайте парите от спестяванията и после искайте пари от хазната". По презумпция парите на хазната всъщност са на онези данъкоплатци - граждани и фирми, които имат депозити в банките. Ще оставим настрани и анализа кой всъщност притежава по-голямата част от депозитите и дали собствениците на тази по-голяма част всъщност се нуждаят и ще прибегнат към някоя от формите на държавна подкрепа, които ще бъдат предложени. За момента просто оглеждаме спестяванията на населението и фирмите, за да видим как те могат да се отразят на сегашната сложна икономическа ситуация.

Според последните данни на БНБ през януари 2020-а спестяванията на гражданите в банките са за 57.82 млрд. лева, а на фирмите - за 27.39 млрд. лева. Статично погледнато, това е огромен резерв, но всъщност по-голямата част от него не е на разположение, защото е използвана от банките за финансиране на отпуснатите до момента кредити с обща балансова стойност от 61.1 млрд. лева. С други думи, остават едни 25.4 млрд. лева, които стоят по сметки в БНБ - 12.49 млрд. лева, и в държавни ценни книжа - 12.73 млрд. лева. Оставяме настрани финансирането от други банки и небанкови финансови институции. Важно е да се знае, че парите в БНБ и в държавни ценни книжа също не са безусловно и напълно достъпни за търговските ни банки. На първо място, защото те трябва да поддържат в БНБ минимални задължителни резерви, чиято обща стойност се равнява на 10% от привлечените средства от граждани и фирми, или 8.5 млрд. лева. С други думи, от 12.49 млрд. лева на банките в БНБ, те имат безусловен незабавен достъп до около 4 млрд. лева.

Достъпът до средствата, инвестирани в ДЦК (12.73 млрд. лева) също не е напълно безусловен. Той зависи от това доколко банките могат да се рефинансират срещу такива книжа. При една спокойна ситуация няма проблем за получаване на средства срещу обезпечение от ДЦК на свободния пазар.

Ако хората и фирмите тръгнат да ползват спестяванията си за покриване на щетите от кризата, както призоваха някои високоотговорни фактори, може да се получи нещо много неприятно. Представете си, че заради поемане на такива кризисни разходи депозитите намалеят с 10 млрд. лева. Тъй като за предсрочно събиране на вече отпуснати заеми и дума не може да става, тези пари ще трябва да дойдат първо от безусловно достъпните средства на банките в БНБ (4 млрд. лева), а след това от финансиране, което те ще могат да получат срещу залог на ДЦК. В такава ситуация пазарът обикновено се затваря и цените на такова финансиране или стават прекалено високи, или то направо е недостъпно. В такива ситуации на системен проблем се активира едно правило в закона за БНБ, което ѝ позволява да предоставя на банките рефинансиране срещу обезпечение с ДЦК. Само че и лимитът на БНБ в това отношение е ограничен от използваемия размер на депозита на управление "Банково" в управление "Емисионно".

Защо говорим за използваем размер? Общият обем на депозита на управление "Банково" е 6.17 млрд. лева, но едва около половината от него е използваема, защото останалата част са положителни курсови разлики от цената на златния ни резерв и средства от вноските ни в МВФ и в Световната банка. Осребряването им е доста трудно като процедура, а и едва ли някой би се решил да продаде златния резерв на страната.

В ситуация, в която парите от въпросния депозит не са достатъчни, за да поеме заявките на банките за рефинансиране срещу обезпечение от ДЦК, законовата процедура предвижда Министерството на финансите да даде заем на БНБ. С други думи, отново ще опрем до фискалния резерв, който обаче може да се окаже опразнен, защото с него правителството е финансирало противокризисни мерки. И за да не се стига въобще до подобна ситуация, едва ли е редно да се призовават фирмите и населението да разчитат на депозитите си в банките за справяне с кризата, а още по-малко да бъдат поставяни в ситуация това да е единствената им възможност за реакция. Такава политика би била не само недалновидна, но и опасна за финансовата стабилност на страната.

Третата митологема, хвърлена в общественото пространство е, че видите ли, колко добре щяхме да сме сега, ако бяхме в еврозоната. Подобни подмятания са като да загрееш тигана преди още да си започнал да ловиш рибата, която да сложиш в него. За да влезеш в еврозоната, първо трябва да те пуснат във валутно-обменния механизъм ERM II и да поседиш в него две години. А докато седиш там, нямаш достъп до кредитните улеснения на ЕЦБ. Нещо повече, тъй като ние сме приели, че влизането ни в ERM II е обвързано с влизане в Банковия съюз, това автоматично води до прехвърляне по сметките на Европейския механизъм за преструктуриране на над 700 млн. лева, които сме натрупали. Прехвърлянето им означава, че губим суверенното си право да ги ползваме, когато ни потрябват - срещу имагинерната възможност при необходимост да получим нужната помощ от Европейския механизъм за преструктуриране. Защо тази възможност е имагинерна? Който се интересува, нека провери на колко от нуждаещите се банки е помогнал този механизъм. При два латвийски, един испански и два италиански случая въпросният механизъм е отказал помощ на всички. Защо трябва да смятаме, че към нас ще е по-либерален?

И сега се връщаме към темата защо правителството трябва да емитира дълг, който не само да финансира предложените от него икономически мерки, но и да укрепи бюджетните разходи и фискалния резерв. Първо, бюджетните разходи в социалната сфера ще нараснат само заради увеличението на безработицата. Дори да приемем, че с мерките на правителството тя ще бъде ограничена, остава един много голям въпрос, свързан с гастербайтерите. Поради общата криза много от тях трудно ще могат отново да си намерят работа в чужбина. Правителството ще трябва да се погрижи някак не само за тези нови безработни, но и за семействата и близките им, които до кризата те са хранели с парите, спечелени в чужбина. Нали си спомняте, че парите идващи от гастербайтерите, надвишават размера на чуждестранните инвестиции? Е, сега голяма част от тези пари няма да ги има.

Фискалният резерв не само не трябва да се пипа в момента, но и трябва да бъде увеличен с част от средствата, които правителството може да осигури с една нова облигационна емисия. Причината е, че фискалният резерв е нещо като последната линия на защита срещу по-продължителна криза в ЕС и света и евентуални сривове на финансовите и банковите системи на наши най-близки европейски партьори. Сривове, които са все по-възможни.

Въобще, в сегашната ситуация към разработването и анализа на икономическите мерки за борба с кризата е добре да се подхожда с професионални аргументи, а не с политически клишета. Разбираме, че някои от необходимите мерки може да са политически непродаваеми пред избирателите. Но това, което различава държавника от популиста, е, че първият прави каквото трябва без да се притеснява, че това ще му коства политическата кариера, докато вторият е готов да рискува всичко, за да спечели любовта на електората и да бъде преизбран.