Европейските политици допуснаха изпадане в крайности по отношение на Зелената сделка и ESG, но обществените очаквания към бизнеса да опазва околната среда и да допринася за развитието на обществото не се влияят от конюнктурата и винаги ще съществуват. Това коментира в студиото на Money.bg Боян Рашев, партньор в EY denkstatt - най-голямата консултантска компания в сферата на устойчивото развитие у нас.
"Колкото по-богати ставаме, толкова повече очаквания имаме да живеем по-добре и по-лесно - и вменяваме тези очаквания на бизнеса. Всички тези неща като желания са винаги добри. Въпросът е да не се стига до превръщането на средствата в цели - не бива да се стига до някакви крайности, които водят до това бизнесът в Европа да страда", категоричен беше той.
По думите му виждаме "институционализиране на очакванията" към фирмите - и то без българското правителство да е имало активно участие във вземането на решения на европейско ниво. Така в регулациите не се отчита ситуацията, в която "това, което е важно за средния жител на Амстердам обикновено е различно от това, което е важно за средния жител на Тополовград".
Като пример той даде огромното фокусиране върху теми като декарбонизацията и многообразието, които по думите му у нас не са обществено значими, но освен това са доведени "твърде далеч".
"Очакванията на всички хора - клиенти, съседи на заводи, всякакви институции към бизнеса във времето само и само се увеличават - друга посока няма. Бизнесът трябва да задоволи всичко и всеки, но трябва и да го направи по начин, по който да бъде успешен. Няма как един бизнес да отговаря на изискванията на ESG или да е устойчив, защото хубавите неща се правят с пари, тоест с успех", убеден е Рашев.
Как се доказват ESG успехи?
От тази година най-големите компании у нас и другаде в ЕС трябва да събират информация, която от 2025 г. ще влиза в отчетите по приетата от ЕС Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта.
"Трябва да се публикуват изключително много данни, включително за служителите. Това са данни, които довчера фирмите или не са събирали, или не са искали да публикуват външно", отбеляза експертът, като даде примери - ще трябва да се посочват тонове въглеродни емисии, конкретно потребление на електроенергия и горива, удовлетвореност на екипа и т.н.
И това не е просто бюрокрация: "Тези отчети първо ще ги искат регулаторите, после ще ги искат клиентите - особено ако са в голяма верига на доставки. На трето място ще ги искат банките - в Европа те се водят по друга регулация и трябва да смятат каква е експозицията им към екологично устойчиви бизнеси в сравнение с цялата им експозиция. Натискът е вече от всички страни - дори и да се промени политиката за Зелената сделка, този натиск няма да изчезне".
Източник: money.bg
В момента ESG данни събират под 100 от най-големите български компании, но от догодина доклади ще започнат да готвят и над 500 фирми с по над 250 служители, над 50 млн. евро приходи и над 25 млн. евро стойност на активите. Освен това, даже и по-малки дружества у нас, които са част от веригата на доставки на големи местни и чужди компании, вече им подават информация.
Според Рашев "има няколко различни фракции" в българския бизнес по отношение на регулациите. При клоновете на западни фирми има разминавания между съществените теми у нас и зад граница: "Част от работата ни като консултанти е да помогнем на българските представителства на международни компании да се оправят с невменяемостта на централата".
Има и малък брой български компании, които са проактивни и се опитват "да печелят точки" чрез ESG пред клиентите си, но "огромната част от българския бизнес го възприема като новия GDPR - поредното изискване, което трябва да отметнем по възможно най-евтиния начин. При голяма част от българския бизнес има надежда с промяна на политиката това нещо да изчезне - но просто няма да стане така", категоричен е Рашев.
Той даде пример с минните и енергийните проекти: "Тази индустрия трябва да я има, а в същото време на нея ѝ е много трудно да преодолява предразсъдъците и страховете на хората. Трябва да си наистина перфектен, ако искаш да те приемат. Тази ни роля винаги ще остане - да помагаме на бизнеса да работи все по-чисто и да създава повече ползи от себе си, така че да го искат.
Поглед навън
EY придоби групата denkstatt, която от години е на водещи позиции в консултантската дейност по устойчиво развитие в България и още няколко държави.
"Това е начинът, по който растат тези компании - много често придобиват специализирани, малки и бутикови от тяхна гледна точка бизнеси. Това се случва когато услугите на тези бизнеси станат толкова значими за бизнеса като цяло и влязат в регулации. Пазарът на тези услуги просто излетя в небето поради регулациите и вече има много търсене", подчерта Рашев.
Той отбеляза, че още преди сделката 50% от приходите на консултантската компания са се формирали от работа с корпоративни клиенти в чужбина. "Виждаме присъствието си в EY като страхотна възможност да работим много повече за износ - българският пазар така или иначе е наш", уверен е Боян Рашев.
Цялото интервю гледайте във видеото!