Проф. Владя Борисова: Близо 200 български изобретения кандидатстват за патент

Над 170 заявки за изобретения и над 200 - за полезни модели, са били подадени в Патентно ведомство през 2022 г., като активността на научно-изследователската дейност у нас остава на високо ниво. Това коментира пред Money.bg проф. Владя Борисова, председател на ведомството.

Тя подчерта, че патентът е инвестиция, която се възвръща многократно при успешна реализация на пазара. По думите на проф. Борисова все по-често компаниите си партнират с български университети в работата по различни иновативни решения. Тя допълни, че съществуват различни финансови инструменти, които могат да подпомогнат малките и средни предприятия в процеса на осигуряване на закрила на техните технологии и търговски марки. От тази възможност годишно се възползват стотици български компании.

По думите ѝ се наблюдава бум на изобретенията, свързани със "зелената" енергия, но също в софтуерните решения като цяло. Новите технологии поставят различни предизвикателства пред патентната система по света заради навлизането на изкуствения интелект и метавселените.

В същото време, блокчейн платформите подпомагат защитата на интелектуалната собственост и правят работата на експертите по-бърза и сигурна.

Интервю на Явор Николов

Каква година изпрати Патентното ведомство? Колко патента бяха издадени у нас?

Над 3500 бяха подадените заявки за търговски марки за периода. Подадените заявки за изобретения за последните 12 месеца са над 170 броя. Броят заявки за полезни модели или т.нар малко изобретение пък са 214 броя. За 2022 г. отчетохме 95 броя подадени заявки за промишлен дизайн и 37 броя за нови сортове растения и породи животни. Подадените заявления за действие на европейски патент са 1922 броя през 2021 г. и 1369 броя през 2022 година.

За сравнение, в Румъния издадените патенти за 2022 г. бяха малко над 350 броя, а в Гърция - 200 броя.

Половината от заявките за патенти в света идват от Китай

САЩ са на второ място, голям напредък бележи Индия

Слушаме много политическо говорене на тема "иновации", но каква е реалността - повишава ли се броят на новите изобретения у нас на годишна база? На какво се дължи това?

Патентно ведомство работи с понятието "иновации", разбирайки го през призмата на иновативните решения, които попадат в определението "световно нови" - разработки, които не са били създадени в никоя област на техниката досега. Това са продукти на интелектуален труд, които създават блага, от които цялото обществото може да се възползва. Всички станахме свидетели как иновативната ваксина срещу COVID-19 се разработи в изключително кратък срок и тя беше една от предпоставките за овладяване на пандемията. За нас този тип иновации са важни: тези, които правят големи крачки в индустриалното развитие - задвижват цялото индустриално и икономическо колело. Превръщат икономиката в иновативна икономика, което е предпоставка за генерирането на висока добавена стойност.

Заявителската активност е индикаторът, който ни казва с какви темпове икономиката върви към това да бъде иновативна - с какви темпове създаваме стартъпи, спиноф компании, които генерират добавена стойност на база на интелектуалната собственост.

Най-бързо развиващите се сектори у нас и през тези години са електрониката, мехатрониката, роботиката, телекомуникациите, където са и софтуерните разработки. Това означава, че тези индустрии генерират по-голям дял в БВП на страната и чертаят бъдещето на индустриалното развитие.

В какви сфери са разработките, които най-масово се реализират в последствие на пазара?

Изобретенията, които се внедряват най-успешно, са свързани с разработката на лични медицински изделия и апарати, както и различни производствени машини и съоръжения. В момента се наблюдава бум и в сферата на "зелената" енергия.

Любопитно родно изобретение от последните години е продукт, който съдържа лиофилизирани протеини от охлюви. Той е предназначен за хора, които не могат да усвояват конвенционална храна, както и като допълнителен прием към храната за хора с медицински проблеми. Друго интересно изобретение е системата за заглушаване на подводни комуникации. Анализът на проблемите, свързани със сигурността на крайбрежната инфраструктура, показва, че борбата срещу нарушенията е важна и целта на тази система е именно такава - да открива и регистрира сигнали от неправомерни подводни комуникации.

Ролите се сменят: От обвиняеми китайските фирми стават обвинители за нарушени патенти

Huawei съди Samsung  

Какви са големите технологични предизвикателства пред дейността на ведомството?

Бързината, с която се развиват самите технологии. Днес патентната система е изправена пред дилема - изкуственият интелект може ли да бъде патентопритежател, в случай, че има капацитета да се самонадгражда? Системата на интелектуалната собственост е създадена така, че да бъдат защитени творческите постижения на човешкия интелект. Изкуственият интелект какво е - нито физическо лице, нито юридическо лице, представлявано от човек. Въпросът е голям, а натискът за решаването му още по-голям.

По какъв начин Европейският патентен съд ще подобри защитата на интелектуалната собственост в ЕС?

Темата за единния патентен съд е пряко свързана и с единния патент. Идеята на създаването на единния патент е с една заявка да може да се получи закрила на територията на всички държави членки по Споразумението. Очаква се съдът да заработи през юни 2023 г., като той ще действа и на територията на държавите, които са подписали Споразумението за единния патент - общо 17 към момента.

Ползите са, на първо място, в намалените такси. Ако сега някой иска да получи патент на територията на различни държави, подава заявката в Европейското патентно ведомство и от него тя стига до всяко едно посочено национално ведомство. То трябва да валидизира заявката, за да може този патент да действа на територията на съответната държава. Това чисто процедурно отнема доста време, свързано е с доста разходи, но и с риск от отказ от валидизация на определена територия. Единният патент действа автоматично за всички територии, които са се присъединили към Споразумението.

България готова ли е за прилагането на единния патент?

България по отношение на националното законодателство е хармонизирала всичко в съответствие с европейското законодателство. Ние сме в абсолютна готовност за действието на единния патент. Когато той влезе в действие, ще заработи и единният патентен съд, за да може всякакви нарушения и казуси, възникнали при неговото използване, да се решават на едно място, а не патентопритежателят да стартира производства във всяка от държавите, където патентът е бил валидизиран.

IBM отново е лидер по регистирани патенти

Но като цяло, през 2015 г. в САЩ има спад на заявките

По какъв начин съвременните технологии помагат за защита на интелектуалната собственост? Възможно ли е внедряването на блокчейн решения за защита на правата върху изобретения и търговски марки?

Европейското патентно ведомство и Службата на ЕС за интелектуална собственост са стартирали процеси, в които участваме и ние като Ведомство - надграждане на информационните системи чрез блокчейн технология и изкуствен интелект. Това ще бъде много полезно за обмена на данни и обработката на информация, която касае световната новост на технологиите, които кандидатстват за получаване на патент. Това ще гарантира, че дадена технология наистина е световно нова, тоест допринася за подобряването на живота и развитието на обществото.

Дигиталните технологии вече стават решаващ фактор и за доскоро лесни решения. Първи примери за това вече има на европейско ниво. В метавселената или в комерсиална компютърна игра аватарът носи различни "дрехи", някои от тях дори се заплащат. Това са модели на различни световни брандове. Да, но например Gucci има защита на продуктите, които се разпространяват под тази марка във физическия свят, но дизайните на самите дрехи Gucci са отделни обекти на интелектуална собственост и попаднали в метавселена, поставя множество въпроси, които трябва да бъдат решени.

Темповете, с които технологиите се развиват, са по-бързи от темповете на законодателно уреждане на отношенията, които възникват при използването на тези технологии. Не знаем дали е възможно тази разлика ще бъде наваксана.

Издаването на патент е сложен процес с определени разходи. Как могат младите хора с добри идеи да ги защитят, ако не разполагат с големи собствени средства?

Зависи какъв е продуктът, затова първо трябва да се информират за видовете интелектуална собственост и ползите от зaкрилата й. Придобиването на патент е инвестиция, която в последствие се възвръща многократно, защото закрилата, на практика предоставя търговски монопол. Това мултиплицира приходите. Втората стъпка е да разберат какъв вид интелектуална собственост притежават, на какви територии желаят да осъществяват своята дейност - не да търсят закрила на всяка една територия, а да подберат тези, в които имат икономически интерес. Това допълнително ще намали разходите в процедурата.

След придобиването на патента идва време за разработване на бизнес стратегията за прилагане на портфолиото от интелектуална собственост с цел възвръщане на инвестициите.

Патентът може да послужи като апортна вноска в търговско дружество - когато изобретателят няма свободни средства, които да инвестира в производството . Друг вариант е особеният залог. Националното ни закнодателство предвижда възможности за залагане на патента за изобретение, като стойността на залога е оценката на самото изобретение, която се извършва от лицензирани оценители на нематериални активи.

В чужбина има практика, която се нарича секюритизация на нематериалните активи - това са алтернативни способи, по които да се намерят предварителни капитали, които да подпомогнат стартиращите предприятия да монетизират своята интелектуална собственост чрез придобиване на закрила и в последствие, оперирайки под формата на търговски монопол, да възвърнат средствата, които някой рисков инвеститор им е предоставил чрез съответната секюритизация. У нас все още подобна практика с интелектуалната собственост не се се прилага.

Българските компании инвестират ли в защитата на своята интелектуална собственост?

Вървим с все по-сигурни стъпки към разбирането на ползите от закрилата на интелектуалната собственост. Има какво още да се даде на бизнеса като информация.

Ресорните институции предоставяме подкрепа на малките и средни предприятия -гръбнакът на нашата икономика, за да оценят и защитят своята интелектуална собственост. По време на пандемията беше създаден фонд на ниво ЕС, който предвижда ваучерна система за подпомагане на малките и средни предприятия при придобиването на закрила.

Целта на тези ваучери е да се подпомогне бизнесът чрез експертиза - да могат предприятията и техният мениджърски екип да разберат каква интелектуална собственост са създали и каква интелектуална собственост използват, как тя да бъде заприходена като нематериален актив в баланса, как да бъде остойностен този нематериален актив, как да се изгради портфолиото от интелектуална собственост и как да се направи бизнес стратегия за нейното използване така че да се генерира добавена стойност и да се повиши конкурентоспособността на предприятието.

През миналата година над 400 предприятия в България са се възползвали от тази услуга. От 23 януари 2023 стартира отново процедурата за кандидатстване за финансиране. На фона на останалите държави членки на ЕС, нашето ведомство, съвместно с малкия и среден бизнес в България, сме сред първите по активност на територията на ЕС. Това е доказателство за повишения интерес от страна на бизнеса към потенциала на интелектуалната собственост.

Търси ли българският бизнес иновации Made in Bulgaria?

До неотдавна интелектуалната собственост въобще не се припознаваше като свързващото звено между науката и бизнеса. Това се прави сега с интензивни стъпки при разработката на Закона за насърчаване на научните изследвания и иновациите, в който ще се урежда ролята на интелектуалната собственост и технологичният трансфер именно като предпоставката за свързаност между наука и бизнес.

За разлика от други държави, които припознаваха университетите като средище не само на образование, но и на наука, ориантирана към университетско предприемачество, ние направихме това чак през 2016 г., когато с промени в Закона за висшето образование позволихме на университетите да идентифицират своите научни резултати като интелектуална собственост и да я управляват с цел стопанската й реализация именно от бизнеса. Тази възможност на т.нар. "институционална интелектуална собственост", стартира трансформацията на университетите в разпознаваем участник в иновативната екосистема, като патенто- или съпатентопритежател и равноправен бенефициент в разпределението на приходите от стопанската реализация на патента.

Ще Ви дам един пример за резултатите от свързаността на науката с бизнеса: за 2020 г. в САЩ са похарчени над 71 милиарда щатски долара за научни изследвания в държавните университети, като приблизително 2,94 милиарда долара са генерираните приходи от лицензиране на академичните изобретения, т.е. от трансфера на технологии от университетите към бизнеса.

В този смисъл, изключително важно е науката да не бъде самоцел, защото тогава икономиката няма да проявява интерес към нея. А за да постигнем ефекта на синергията, да изградим активен диалог между науката и индустрията и обратното.