"Финансовият министър заговори за риск от вдигане на данъците” е  водещo заглавиe на в. “Сега”
Финансовият министър Владислав Горанов не изключи евентуална промяна в данъчната система, ако страната ни продължи да трупа нови дефицити и дълг. Той предупреди, че ако дългът нараства прекалено бързо, ще възникне въпросът доколко сегашната данъчна система е в състояние да издържа разходите на държавата. Горанов посочи и конкретен сектор, който може да натовари бюджета с нови дългове при популистки подход към проблемите - енергетиката.
"Трябва да сме особено предпазливи за бързото нарастване на дълга. Ако зависи само от мен, нямаше да се трупа дефицит и темата за нов дълг изобщо нямаше да е тема. Миналата година не успяхме да ограничим в по-сериозна степен дефицита, защото решихме хазната да подкрепи в максимална степен усвояването на еврофондовете. Но ако не вървим към намаляване на нивата, това ще престане да бъде тема за дълга и ще стане тема за данъчната система".

Прочети още от статията на в. “Сега”

“Фирми цакат служителите си с командировъчни в чужбина” четем на първа страница във в. “Монитор”
Пращат работници зад граница чрез кухи предприятия. Наши инженери в Германия вземат 200 евро вместо 1400.
Фирми изплащат в пъти по-малки командировъчни на служителите си зад граница, алармират адвокати. Според европейското законодателство командированите служители трябва да получават дневна надница, базирана на стандартите на държавата, в която отиват. Родните работодатели обаче масово изпращат свои работници в чужбина, като им превеждат в пъти по-ниски суми. „Предприятията си удържат командировъчните пари, а на служителите дават жълти стотинки, с които да оцеляват“, обясни пред „Монитор“ юристът Ива Тодорова. Само за последните 2 месеца Тодорова е работила по 6 подобни казуса.
Прочети още от статията на в. “Монитор”

“Икономист: До 20 години почти стигаме германците” пише в. „Труд"
Брутният вътрешен продукт на глава от населението в България може да достигне до около 60% от това в Германия през следващите двадесет години. Това прогнозира Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк в анализ, представен по време на финансовия форум Euromoney във Виена.
Към 2014 г. БВП на глава от населението в България е 37 на сто от нивото в Германия. Това е бил най-ниският резултат сред всички единадесет страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Според експертa увеличаването на държавните инвестиции в инфраструктура и образование може да доведе до повишение на доходите в България и доближаването им до тези в Западна Европа.

По думите му трябва да се разработи програма за развитие на инфраструктурата, която да гарантира, че държавните инвестиции в тази област ще останат поне две десетилетия близо до границата от 7% от БВП, която вече беше достигната през 2015 г.

Прочети още от в. „Труд"

“Бойко: Който нож вади, от нож умира”, извежда  на първа страница  в. “Стандарт”
Над 3% икономически ръст, очаква премиерът

"Много интересно - тези, които искат в момента да съборят правителството, как ще съставят ново? Неговият провал е гарантиран! Ще ми е много интересно да ги гледам как ще направят правителство! Защото те на моята порта няма да почукат, а и да почукат няма да им отвори никой!". Така премиерът Бойко Борисов коментира опитите за събаряне на кабинета "Борисов "2 по време на бизнесфорум.

Следват президентски избори октомври, сиреч - никакъв шанс партиите да седнат да говорят разумно! Никакъв шанс! Сиреч война поне до догодина по това време. Така че всеки, когато вади ножа, трябва да знае, че и от нож се умира, а от името на правителството мога да ви кажа, че до последно ще се борим за тази стабилност и ще я отстояваме", категоричен бе Борисов. Той посочи, че е оптимист за финансовата ни стабилност.

Прочети още от в. “Стандарт”

"Плевнелиев иска смели реформи, Борисов ще отстоява стабилността", четем във в. “Капитал Daily”
Реформи и стабилност - така с по една дума могат да се опишат акцентите за 2016 г. на президента Росен Плевнелиев и премиера Бойко Борисов. Двамата говориха по време на десетата годишна среща между бизнеса и правителството, организирана от "Капитал". "Трябва смелост, трябва всеобхватна реформа и, разбира се, тази реформа в българското правораздаване трябва да се ускори", каза президентът. "От името на правителството мога да ви кажа, че до последно ще се борим за тази стабилност и ще я отстояваме, готов съм и на всякакъв друг вариант", задочно отговори премиерът.

Тема на срещата беше как България да се справи с глобалната нестабилност, която вече разклаща както световната икономика, така и Европейския съюз. Светът е изправен пред подновена рецесия, вълни от бежанци, нарастващ тероризъм и все по-агресивна международна среда. "Както сп. Economist написа наскоро, от 1970 г. насам никоя година не започва толкова лошо като 2016 г.", коментира ситуацията политологът Иван Кръстев.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„Специален тест, за да учиш право", четем на първа страница на в. „24 часа"
Студентите от всички университети да завършват с единен държавен изпит пред комисия по жребий, предлага още деканът на Юридическия факултет на СУ

В специалността “Право” в Софийския университет да се кандидатства със специални тестове по български език и литература и по право, а не с развиване на теми, както досега. Това предлага деканът на Юридическия факултет проф. Сашо Пенов.

Прочети още от в. „24 часа"

„Банкерите: Дано прегледът на активите на банките не се превърне в темата на 2016 г.", пише в. “Капитал Daily”
"Оценката на качеството на активите на банките определено е събитието на 2016 г. за централната банка и за финансовия сектор", това каза управителя на БНБ Димитър Радев по време на десетата годишна среща на бизнеса и правителството, организирана от "Капитал". Той обаче се съгласи с представителите на сектора, които си пожелаха проверката и съпътстващите я стрес-тестове да не се превърнат в основна тема на годината, а да си останат важни и следени основно в професионалните среди.

Радев накратко систематизира предстоящите предизвикателства пред процедурата в три въпроса: Защо се прави? Как? и Какво очакваме?

По първия той посочи, че отговорът е систематизиран в предишния панел и е трибуквен, като явно алюзията беше към изказването на политолога Иван Кръстев за КТБ. "Основната цел е доверието – то е нещо, което трябва да се установи. Дали нашият сектор е стабилен – аз съм убеден, че отговорът ще е положителен, но той трябва да дойде по този начин: с външна независима проверка", обясни гуверньорът.

Прочети още от в “ Капитал Daily”

„Чудото "Марешки": Каква е цената на бензина?", пише в. “Сега”
Светът се радва на най-евтиния петрол от 12 години насам. Горивата навсякъде също поевтиняват. В България обаче спадът е доста бавен. Aко не беше Варна, някак щяхме да можем да се самоубедим, че картел при горивата уж няма. Но не би. Конкуренцията в един български град срина илюзиите за пазарните цени на дизела и бензина. Илюзии, в които никой не вярваше, но и доскоро никой не можеше да опровергае по безспорен начин. Изведнъж се оказва, че една и съща верига бензиностанции - с едни и същи източници на гориво, с едни и същи данъци и разходи, може да продава във Варна дизела и бензина с 30-40 ст. по-евтино, отколкото е в останалата част от България.

Отдавна и друг феномен прави впечатление. Цените на горивата в малките регионални вериги от бензиностанции често са по-ниски. В това няма икономическа логика, тъй като икономиите от мащаба са ограничени и съответно разходите за литър бензин или дизел при тях са по-високи.

Прочети още от в. “Сега”

“В 50% от градовете, които проучихме, водата е замърсена.“, четем във в. “Монитор”
Не пазарувайте от топла витрина в магазина, храната там е опасна. Имаме криворазбрана идея за търговия. Тенденция е обществените чешми да се затварят.
- Г-н Николов, оказва се, че питейната вода у нас е пълна с нитрати, бактерии и високо съдържание на хлор. Това поне показа ваше изследване. Кое ви провокира да го направите?

- Много са причините. Отдавна искахме да направим такова изследване. Първо, защото наши колеги в чужбина са правили многократно такива и от тях знаем колко е важно това за хората. Също така имаше и множество публикации, свързани с водата, през последните десет години. Да не забравяме и редицата скандални казуси в някои градове.

Прочети още от статията на в. “Монитор”

„Накъде бие АБВ с президентските си идеи", пише в. „24 часа"
Те са добри, но трудно осъществими
- трябва Велико Народно събрание

Идеите на АБВ за конституционни промени са много добри. Даже толкова добри, че гарантирано няма да се приемат.

Г-н Първанов много добре знае например как през 1991 г. бяха приети изискванията кандидатът за държавен глава да е роден задължително в България и през последните пет години да е живял у нас. Те си бяха досущ “персонални” конституционни постановки.

Първата беше по настояване на СДС, за да се попречи на Луканов и Пирински. Както и стана – единият въобще не рачи да се кандидатира, а през 1996 г. вторият беше “опраскан” от Конституционния съд.

Прочети още от статията на в. „24 часа"

”Икономисти: България остава стабилна", пише в. “Стандарт”

Политическата ситуация в България предполага стабилност, въпреки напрежението извън страната, проблемите с коалиционните партньори и в областта на съдебната реформа. Това се казва в макроикономически анализ на "Райфайзен рисърч", представен на годишната среща на "Юромъни" във Виена. Експертите на банката отбелязват, че прогнозираният от тях ръст на БВП за 2015 г. е надминат - 2,7% при очаквани 2,5%. За 2016 г. прогнозите обаче не са много оптимистични - очаква се забавяне на ръста на икономиката до 2,1%. За 2017 г. прогнозите вече са за ръст на БВП с 3%. Индустриалното производство също ще отбелязва устойчив тренд на повишение - от 2,4% през 2015 г. на 3,1% за 2016 г. и 4,2% за 2017 г. Средната заплата в промишлеността също ще расте - при задържан ръст от 0,9% за 2013 и 2014 г. тя се увеличава с 2% през 2015 г., а прогнозата на настоящата и за следващата година е за ръст съответно с 2,1% и 3%.

Прочети още от в. “Стандарт”