Той отговаря за около 75 процента от всички презареждаеми акумулаторни батерии за съхранение на енергия в света. Може да бъде намерен във всеки автомобил или камион, без значение дали той има двигател с вътрешно горене, използва хибридна технология или е изцяло електрически.

Доказаната му надеждност прави този метал първи избори при нужда от резервни системи за електроснабдяване в болници, публични сгради и други. Той е и един от най-рециклируемите материали в съвременния свят - повече, отколкото хартията и стъклото, като в САЩ и Европа рециклирането е почти 100 процента.

И все пак той липсва от всяка дискусия за производството на батерии в електромобилите и революцията в съхранението на енергия.

Става въпрос за оловото, пише Reuters.

Оловно-киселинният акумулатор е изобретен през 1859 г. от френския физик Гастон Планте. Макар че редица други учени са експериментирали с методи за съхранение на енергия в средата на 18 век, Планте е първият, който създава батерия, която може да бъде презаредена.

Оловно-киселинният акумулатор бързо набира популярност в нововъзникващия автомобилен сектор, който по онова време експериментира и с двигатели с вътрешно горене, и с електромобили. И макар че индустрията тогава избра бензина, този тип акумулатори остана основният източник на електроенергия за запалване на двигателя, светлини и за свещите. И все още е.

Всички електормобили използват оловно-киселинни батерии за тези цели, както и за по-нови възможности като заключване на вратите и други.

Иновацията в тях през последния век бе постепенна, а не революционна, но това започна да се променя с новото поколение по-мощни акумулатори, създадени за новите автомобили със start-stop системи.

Консорциумът за иновации в батериите поднови дейност по-рано тази година, за да стимулира разработката на нови типове акумулатори - с едно око, гледащо към развиващия се пазар за системи, които да съхраняват по-големи количества енергия.

И оловото трябва да е основен компонент в тези системи, тъй като е надежден материал, сравнително евтин, а сигурността на доставките е висока заради рециклирането.

Но има един проблем. Оловото е отровно.

Което не успя да спре човечеството да го използва по разнообразни неподходящи начини. Римляните са го добавяли към виното, а жените от Викторианската епоха са използвали грим, в който има олово.

Но два от най-коварните методи за употреба бяха в тръбите за вода и в бензина. И двете хвърлиха сянка върху репутацията на метала.

Оловото бе добавено към бензина в САЩ през 20-те години на миналия век и въпреки доказателствата за неговата токсичност, не бе премахнат чак до 1996 г.

А оловните тръби остават проблем и до ден-днешен. В Ню Джърси например наскоро избухна скандал след разследване на Reuters, което доказа, че на определени места, където тези тръби все още се използват, има увеличение на отровените.Така че проблемът е актуален и до днес и е основна причина оловото да липсва от обществените дискусии за революцията на "зелените технологии".

Така оловно-киселинният акумулатор ще се изправи в тежка битка за пазарен дял. Но въпреки всичко използването им расте, казва Wood Mackenzie. Нещо повече, ограниченията в производството на литиево-йонни батерии за електромобилите отваря пазара отворен "за други технологии", включително тези, използващи олово.

Но няма да е лесно. В ЕС например, който се опитва да създаде обща политика за изграждането на собствени вериги за доставка на батерии, от едната страна стои желанието за такива правила, а от другата е Европейската агенция по химикалите, която тази година добави оловото към списъка с опасни субстанции.

Така токсичното наследство продължава живота си. И докато това е така, оловото ще бъде металът, за който никой не иска да говори.

Недостигът на никел може да се окаже пречка пред електромобилите

Недостигът на този метал може да се окаже пречка пред електромобилите

Цената му подскочи със 70 процента през 2019 г. до $18 000 за тон