Производителите на електромобили по света имат огромни амбиции и още по-огромен проблем: доставките на материал от ключово значение намаляват, пише The Wall Street Journal.
Никеловият сулфат се използва в батериите на електромобилите. Рудата, от която най-често се произвежда той, се добива само на няколко места по света - а някои от тях са характеризирани от политически или природни пречки: например Русия или ледения северозапад на Канада.
Никеловият сулфат отговаря за едва една десета от световните продажби на никел: около 70 процента от никела се използва в неръждаемата стомана. Автомобилните производители планират да пуснат над 200 нови електромобила до 2023 г., по данни на консултантската компания AlixPartners - и в това число не влизат хибридите. UBS очаква батериите в електромобилите да отговарят за 12 процента от световното търсене на никел до 2023 г. - от 3 процента през 2018 г.
След като цените останаха ниски дълги години, компаниите, които се занимават с добив на никел, отказваха да правят нови инвестиции. И сега се оказва, че предлагането изостава сериозно от търсенето.
Батериите с високо съдържание на никел са популярни, тъй като металът е стабилен при високи температури и не позволява презареждане, казват от UBS. Tesla Inc. увеличи съдържанието на никел в своите батерии и намали кобалта, като постигна батерията с най-висока плътност на енергията в който и да бил електромобил. Това означава по-дълъг пробег с един заряд при по-малък обем на батерията. И компанията планира да премахне използването на кобалта изцяло. През май Tesla призова за повече инвестиции в добива на никел и други метали, използвани в батериите на автомобилите. Под горещото слънце на австралийската пустош работниците, които добиват никел за BHP Group са благодарни за новата електрическа мобилност.
Само преди четири години дейността на BHP там бе на ръба на оцеляването, след като производителите на неръждаема стомана се обърнаха към по-евтини източници, например Югоизточна Азия. Заради това мениджърите на компанията обмисляха прекратяването на дейността, което щеше да коства 2 000 работни места.
Сега Nickel West е сред най-приоритетните за нови инвестиции дейности на BHP. Производителите на батерии, които дори през 2015 г. не бяха фактор, днес са най-големият купувач. Цените на никела са исторически волатилни. Те се покачиха с грубо 70 процента през 2019 г., до $18 000 за метричен тон. Но някои анализатори са предпазливи. Цените достигнаха и $50 000 за тон през 2007 г., заради индустриализацията в Китай. Но бързо се сринаха, след като производителите на стомана в Поднебесната империя бързо намериха по-евтин заместител.
За компаниите, планиращи мащабни инвестиции в добива на никел, има и друг риск: появата на иновации при електромобилите и техните батерии, което бързо ще срине цената на метала отново. Но все пак повечето анализатори и минни компании са скептични относно възможността в следващото десетилетие да бъде намерен заместител на никела.
В същото време скъпи нови проекти - изискващи цената на никела да бъде около $25 000, за да са на печалба - ще бъдат нужни, за да бъде увеличено предлагането, според специализираната компания Roskill.
Някои минни компании вече експериментират и с нови технологии. Independence Group NL се надява да добива никелов сулфат и други суровини, включително кобалт, като инжектира кислород в реакционна камера, като така преобразува фин никелов концентрат.
USD
CHF
EUR
GBP
