ПВУ трябваше да даде тласък на културата у нас - защо вместо това има риск да я унищожи

Как се нарича сектор, в който всеки лев държавна инвестиция се връща 12 пъти? "Стратегически"? Твърде вероятно е това да не е най-подходящата дума, защото говорим за културата. На фона на поредните скандали около приоритетите в държавния бюджет и други политически сюжети, десетки организации от сферата на изкуствата излизат утре на протест.

Причината - "безобразното" според тях администриране на проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост. Заради липса на комуникация и забавяния от страна на управляващия орган, ПВУ се е превърнал от безпрецедентна възможност за развитието на сектора в реален риск за оцеляването на независимата култура в България.

Хроничен проблем

За сложните отношения между Национален фонд "Култура" (НФК) и арт средите през годините е писано много. Политическо фаворитизиране, непрозрачност, неспазване на срокове и липса на административен капацитет са само част от обвиненията на артистите към различните ръководства на структурата.

Колко европейци работят в областта на културата и къде е България?

Заетите в индустрията са се увеличили за около 5 години

Когато стана ясно, че България ще получи десетки милиони за развитие на културата по ПВУ, ситуацията се разви по очаквания сценарий - политически скандали, смяна на няколко директори на НФК за кратко време, спиране на вече започнати програми и замяната им с нови.

"Проектите ни бяха хвърлени в кошчето. Програмата беше рестартирана с обяснението, че ще бъде с по-добри условия - всъщност беше с по-лоши. Подписването на договорите за първите проекти се случи в края на юни и началото на юли. Срокът за изпълнение първоначално беше декември. Той беше удължен с 3 месеца, но всичко това няма значение, защото през цялото лято и досега лично на мен в платформата за комуникация и отчет не ми е отворено нито едно съобщение", обяснява пред Money.bg един от организаторите на протеста - режисьорът и продуцент Любомира Костова.

Изпълнени проекти, неизпълнени задължения

Бенефициентите по ПВУ в културата са над 300, като Костова активно комуникира с десетки от тях и огромната част не получават навременна информация от Национален фонд "Култура" по хода на проектите си. При нормативен срок за отговор по подадени отчети и анекси 10-15 дни, забавянията достигат 3 месеца, твърдят организаторите на протеста.

"Нашите срокове бяха съкратени от 12 на всъщност 8 месеца. И на всичкото отгоре, през вече 4 от тях, ние не получаваме никаква комуникация от органа, който трябва да отговаря за администрирането. През това време организациите в паника са организирали проектите си, изпълнили са ги със собствени средства, но насреща няма нито консултация, нито обучение, нито се отговаря на онлайн комуникацията в ИСУН платформата", твърди Костова.

Източник: Личен архив

Забавянето в комуникацията създава не само неудобства, но и проблеми: "Ние трябва да уведомяваме за всяка една дребна промяна, смяна на артист, смяна на подизпълнител. Уведомяваме НФК и те трябва да одобряват. Вчера имахме случай, при който на бенефициент му се е наложила смяна на един от артистите заради промени в графика му, е било отказано това нещо. Едва вчера - този човек вече си е изпълнил проекта".

Десетки проекти са блокирани на равнище отчети, анекси или плащания. Така не е изненада и че според актуална справка в ИСУН при договорени към средата на месеца 21 млн. лева безвъзмездна финансова помощ реално под 5% от тези пари са стигнали до бенефициентите.

Дали сме милиони на консултанти за проекти по ПВУ, които няма да се случат

Пари по плана ще могат да се пренасочват за отбрана

По думите на Любомира Костова не работи и механизмът за междинни плащания - особено необходим на културните организации, които не разполагат с огромен собствен финансов ресурс: "Последният срок за подаване на междинно отчитане всъщност е краят на този месец, т.е. краят на тази седмица. До момента на нито една от организациите, които са в тази група, в която участвам (с 90 организации - б.р.), не е получила такова възстановяване".

Какво казва ръководството на фонд "Култура"

Преди дни пред националното радио изпълнителният директор на Национален фонд "Култура" София Щерева призна, че е заварила сериозни проблеми: "Имаше огромно забавяне поради промяна на правителства, неясна политика в по-дългосрочен план".

По думите ѝ е имало реална вероятност 65 милиона лева европейски пари да бъдат загубени, но няма риск за това след "месеци на огромна работа". "Много сме критикувани за това, че може би не сме успели да представим какво точно правим и как го правим, но се изискваха извънредни методи и мерки в тази ситуация, така че да сме сигурни и да гарантираме, че ние няма да загубим тези пари", обясни тя пред БНР.

Щерева подчерта, че 30 милиона лева отиват за култура в общините, срокът на програмата се удължава до март догодина и "планът ще се изпълни, няма никакви притеснения", като "голяма част от сумите вече са в бенефициентите и спокойно ще продължи целият процес".

Какво ни чака според "УниКредит Булбанк": Стагнация на заплатите, загуба на пари по ПВУ и... политическа стабилност

Европа има начин да преодолее ефектите от американските мита, убедени са макроикономистите на банката

Според нея по-трудната част ще е отчитането - заради липсата на административен капацитет в културните организации, което обаче щяло да се подобри чрез обучения.

Организаторите на протеста обаче определено не гледат толкова ведро на ситуацията. "С фонд "Култура" като цяло комуникацията не се получава", откровена е Любомира Костова.

"Дори те да имат затруднения, защо не говорят с нас? Нашите контакти са публични и те много добре знаят как да се свържат и да обяснят какво търпение да имаме, но всъщност те дори това не комуникират с нас", добавя режисьорът и продуцент.

Освен с Национален фонд "Култура", от арт сектора са се опитали да се свържат с ресорния вицепремиер Томислав Дончев и редица други институции, които имат отношение към ПВУ. Без резултат.

Защо това е важно?

Така или иначе, някои бенефициенти реализират проектите с лични средства или теглят заеми в очакване да им бъдат възстановени разходите, но понякога забавянето на парите по ПВУ се оказва с тежки последици. Вече има отпаднали по финансови причини международни участия и даже прекратени проекти и организации, които са преустановили дейност.

Какво ще стане, ако плащанията се забавят още или се окажат в далеч от пълния си размер? "Всички тези организации, които са участвали в тези проекти, това са наистина най-прогресивните организации в сектор "Култура". Това са организацията, които могат да пишат толкова сложни проекти с международно участие, могат да съберат около себе си екипи, които да ги реализират и които могат да участват на международни фестивали. Тези прогресивни организации ще бъдат задушени", е откровеният отговор на Любомира Костова.

Източник: iStock

Политическият контрааргумент вероятно би бил, че времената са тежки, приоритетите - други и затова българската култура трябва да оцелява на пазарен принцип или да си намери меценати.

Ето така отговаря Любомира Костова: "Във всички държави културата се пази, именно защото тя първо е конституционно право на гражданите и второ защото тя определя идентичността на българите. Какво бихме били ние без култура? Всички тези организации няма как да съществуват без да бъдат подпомагани. Тук не говорим само за финанси. Тук говорим и за цялостни политики и стратегии за това как да се развива сектора".

Една трета от българите не посещават културни събития поради липса на средства

Това коментира д-р Диана Андреева-Попйорданова от Обсерватория за икономика на културата пред Money.bg

Затова и протестът на 27 ноември в 8:30 пред МК е колкото са забавените пари, толкова и за липсата на визия в сферата, която най-добре се вижда в нейната тежест в бюджета - 0,5% от БВП на фона на около 6% принос според независими оценки.

Както е модерно да се казва, култура с малко "к".