Финансовият фактор е водещ за повече от една трета от българските граждани при решението им дали да посетят културно събитие, или не. Това заяви в студиото на Money.bg д-р Диана Андреева-Попйорданова от Обсерватория за икономика на културата.

Посочените резултати са част от второто национално социологическо изследване за достъпа до култура през 2023 година. Целта му е да "акцентираме върху един важен елемент в българската културна политика, елемент, който следва да обърне изцяло начина, по който се правят политики в България."

Според данните в проучването 62% от българите не са посетили нито една театрална постановка през 2023 година. По отношение на опера, балет и класическа музика цифрата е 80%. Макар и най-популярни, кинопрожекции са посетили около 45% от българите. "Това означава, че някъде е скъсана връзката между публичното финансиране, създаването на културни дейности и българските граждани", коментира Андреева.

Снимка 687609

"Има цели групи, които са отвъд културното участие. Това са хората 65+, пенсионерите в най-голяма степен, които имат изграден вкус за участие в културни дейности, но нямат финансова възможност", допълни тя и отбеляза, че това е водещ фактор и при голям процент от жителите в малките населени места.

Втора по тежест причина за неучастие в културния живот на страната е липсата на време. Именно този фактор са посочили като водещ хората с най-високи доходи, които са активно работещи.

Особено интересен обаче е проблемът с липсата на интерес към културни мероприятия сред най-младите участници в проучването (18-29 години). Тук д-р Андреева посочи като ключов проблем липсата на изградени навици. "Ние считаме, че това са вече две поколения, за които не са съществували политики за развитие на аудиторията", разкри тя.

"Наясно съм, че когато изваждаме тези данни и вплитаме културни политики или инструменти, не можем да очакваме мигновен резултат", заяви Андреева и подчерта, че това е добро начало, което поставя своя фокус върху младежката аудитория.

Тя представи идеята за издаването на т. нар. културни паспорти за деца и младежи на възраст от 6- до 26-годишна възраст, които по своята същност са ваучери на стойност от 100 лева за посещение на различни събития. Диана Андреева призна, че в известна степен тази идея облагодетелствала жителите на големите градове, затова добави, че има предложение и за транспортни ваучери, които да компенсират липсата на достъп до културни институции.

Гостът разказа още какъв процент от населението не е прочело нито една книга и къде е мястото на България на европейската сцена по отношение до достъпа на културни събития.

Целия разговор гледайте във видеото!