Не само потребителите се презапасяват с храни - някои правителства предприемат ходове да осигурят местния пазар насред епидемията, като спират износа, пише Bloomberg.

Казахстан, един от най-големите производители на пшенично брашно, забрани износа на този продукт, както и на други, включително моркови, захар и картофи. Виетнам спря подписването на нови договори за износ на ориз. Сърбия пък спря износа на слънчогледово олио и други продукти, а Русия се подготвя за забрани.

Трябва да се отбележи, че засега има само няколко подобни хода и не е сигурно, че това е началото на тенденция. Но все пак не можем да не си зададем въпроса свидетели ли сме на вълна от хранителен национализъм, който ще нанесе още един тежък удар по веригите за доставки и търговията?

Въпреки че запасите от храна са предостатъчни, логистичните пречки правят доставката на продуктите по-трудна, след като коронавирусът отключи безпрецедентни мерки и паническо изкупуване.

Потребителите по света вече пълнят хладилниците - а икономическите ефекти от вируса тепърва ще се усещат. Възможността за нови търговски рестрикции припомня как протекционизмът почти винаги причинява повече щети, отколкото решава проблеми.

Някои нации попълват резервите се. Китай, най-големият производител и потребител на ориз, обеща да купи рекордно количество от местната реколта, макар че правителството вече притежава огромни запаси от ориз и брашно - достатъчни поне за една година.

С въвеждането на търговски ограничения, правителствата рискуват да счупят международната система, която стана все по-навързана през последните десетилетия.

Казахстан вече спря износа и на други хранителни продукти, като лук и елда, преди да забрани и продажбата на пшенично брашно. Последният ход е далеч по-значителен и може да засегне редица компании по света.

При някои храни едва шепа страни са отговорни за по-голямата част от износа. Русия, например, е най-големият износител на брашно и ключов доставчик за Северна Африка. Виетнам пък е третият най-голям износител на ориз.