Намаляващите ресурси в световен мащаб трябва да се разглеждат като едно от най-належащите предизвикателства за екологичната сигурност на века. Това е мнението на специалист по военна география и екологична сигурност, който наскоро представи проучване за връзката между недостига на вода, геополитиката и потенциала за въоръжен конфликт в един затоплящ се свят, пише CNBC.
"Имаме проблем с управлението на водите и нарастващ ефект от засушаването и климатичните промени. Мисля, че това е основното нещо, което дестабилизира способността ни да разрешаваме водните конфликти мирно и ефективно", коментира пред медията доц. Франсис Галгано от Университета "Виланова" в Пенсилвания.
Перспективата за "водни войни" се коментира от години, като високопоставени служители на ООН и експерти сериозна изразяват загриженост. Други обаче са по-скептични. Стокхолмският международен воден институт (SIWI) заявява, че дори при възможно увеличаване на социалните конфликти и насилието, "водата може да бъде мост към мирни преговори, а не катализатор или оръжие на война".
Според оценки половината от световното население вече е изправено пред сериозен недостиг на вода през поне част от годината. Данни, публикувани през 2023 г. от Световния институт за ресурсите, предупреждават, че около 70 трилиона долара - или 31% от световния брутен вътрешен продукт, могат да бъдат изложени на висок воден стрес до 2050 г.
Нарастващата конкуренция за вода в и без това сухи райони, заедно с усложняващия ефект на климатичните промени, доведе до поредица от свързани с водата новини през последните месеци.
- Жителите на столицата на Мексико протестираха през януари срещу "безпрецедентен" недостиг на вода, продължил седмици.
- Иранските власти предупредиха през юни, че Техеран и повече от 800 града и села са изложени на риск от пропадане на земята след изчезване на подпочвените води.
- Moody's Ratings наскоро заяви, че острият недостиг на вода в Индия може да навреди на суверенната ѝ кредитна сила.
- Според данни, цитирани от Control Risks в началото на юни, средният брой на месечните инциденти, свързани с водната сигурност, се е увеличил с повече от 230% между началото на 2019 г. и май 2024 г.
Галгано идентифицира девет международни речни басейна като горещи точки, в които конфликтът вече се случва или потенциалът за въоръжен конфликт е висок. Сред тях са:
- Басейнът на Нил в Африка;
- Речните басейни на Тигър и Ефрат в Югозападна Азия;
- Реките Хелманд и Харируд по границата между Афганистан и Иран.
В басейна на Нил крайречните страни досега не са успели да постигнат споразумение относно силно оспорван язовир, "и Египет официално е заявил, че ще обяви война". Египет и Етиопия са заключени в продължаващ с години спор относно строителството на ВЕЦ за 4 млрд. долара от страна на Етиопия на главния приток на Нил.
Реките Тигър и Ефрат, които следват приблизително паралелни курсове през сърцето на Близкия изток, също са идентифицирани като гореща точка. Решението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган да ограничи водния поток може да остави Ирак и Сирия "на сухо".
Галгано посочва и други потенциални конфликтни зони, включително Хималаите, където Китай контролира значителни водни ресурси, както и реките Брахмапутра и Инд в района между Индия, Пакистан и Непал.
В отговор на опасенията относно перспективата за водни войни, Програмата на ООН за околната среда (UNEP) публикува през март списък със седем неща, които страните и отделните лица могат да направят за справяне с надвисналия недостиг на вода. Те включват:
- Мерки за защита и възстановяване на природните пространства;
- Подобряване на ефективността на водата;
- Справяне с течовете;
- Използване на нетрадиционни водни източници като пречистване и повторно използване на отпадъчни води.
Последното със сигурност не звучи твърде приятно, но със сигурност е за предпочитане пред ожесточен военен конфликт, в който или побеждаваш, или умираш от жажда.