Бягащи хора и животни. Кафеникава пелена пред обектива на камерата. Пламъци, които поглъщат къщи. Кадрите от евакуацията на ямболското село Воден миналия месец са драматични, но най-страшното при тях е, че могат да илюстрират случващото се на много места не само в България, но и в цяла Южна Европа.
През последните години тя буквално гори... или потъва под приливните вълни на наводнения. Европейският Юг към момента най-силно страда от ефектите от климатичните промени и ситуацията става все по-тежка с всяка изминала година - за средиземноморските страни, но и не само, става ясно от материал на гръцкото онлайн издание Insider.
Само в Гърция, Испания и Португалия се намират около 60% от 8-те милиона хектара, изгорени при големи пожари между 2000 и 2023 г. Експертите прогнозират повече и по-мащабни огнени бедствия в южните страни. Според тях годишното въздействие на пожарите върху БВП е между 0,11% и 0,18%. Звучи ли малко? Всъщност говорим за годишни загуби от между 13 млрд. и 21 млрд. евро за региона.
Европейската агенция за околна среда вече предупреди за истински срив, който може да понесе Европа заради екстремното време през следващите 5 години.
Само няколко примера. Атина до преди два дни беше под обсадата на огромен пожар, но даже и той бледнее пред събитията от миналата година - десетки хора загинаха в пламъците, а след това дойдоха наводнения, които унищожиха реколтата в Тесалия.
В Испания и Португалия също страдаха както от огнени, така и от водни бедствия с огромни мащаби.
В тази ситуация даже политици с тотално различен светоглед като Кирякос Мицотакис (консерватор) и Тереза Рибера (социалистка) казват едно и също - нужни са инвестиции, които да помогнат на най-засегнатите от екстремния климат. А по този въпрос, както е и по много други, ЕС е разделен - богатият Север също усеща по-високите температури, но нуждаещите се от помощ са най-вече от Юга.
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен се ангажира с Европейски план за адаптация към климатичните промени. Основният въпрос е обаче все така е размерът на необходимите средства за проблем, засягащ предимно половината страни в ЕС.
ЕС трябва да насърчи градовете да разработят планове за извънредни ситуации при горещи вълни, особено за училища и домове за възрастни, като същевременно се справя с покачването на морското равнище. Мицотакис настоява и за засилване на способностите за обща реакция при извънредни ситуации - най-добрият пример за която бяха чуждите самолети, които долетяха до България, за да гасят пожари.
Италианският премиер Джорджия Мелони също настоява за повече действия, включително и в Африка заради риска от климатична миграция към Европа.
Целият политически спектър на Южна Европа е на едно мнение - екстремното време се превръща в проблем, който е прекалено голям, за да не се търси общоевропейско решение на него.