Преди две седмици депутатите на Обединени Патриоти внесоха в народното събрание законопроект, който цели ограничаването на продажбата и рекламата на лотарийни билети. Дори се стигна до крайности, в които вицепремиерът по икономическите въпроси на България се обяви за въвеждане на ДДС върху лотарията - нещо, което на всичкото отгоре е забранено от Европейската комисия. Съвсем наскоро нещо подобно се случи и в друг сектор на икономиката.

Министерство на земеделието излезе с наредба, която гласи, че млекопреработвателите трябва да решат дали да произвеждат истински млечни продукти или т. нар. имитиращи продукти, в които се допуска влагането на растителна мазнини. Едното или другото. Това е регулация, която не само българският съд е определил като неотговаряща на конституционните норми, но е и в разрез и с европейското законодателство. По подобна линия наскоро се входира в деловодството на парламента и законопроект, който предлага увеличение на данъците, които плащат собствениците на повече от един имот.

Концептуалният проблем e начинът, по който се инициират подобни структурни промени в регулаторната рамка на цели сектори от икономиката, които се предлагат за гласуване без абсолютно никакъв задълбочен анализ и оценка на въздействието, без каквито и да било финансови и икономически аргументи. Какво ще стане, ако утре някой политик реши, че захарта води до пристрастяване и за да се ограничи нейната употреба бъде решено да се обложат продуктите, които съдържат захар, с някакъв допълнителен данък?

Подобен закон наистина се коментираше в предишния парламент. Ами бързите кредити? Солта? В едно свободно и демократично общество индивидът трябва да има свободата да прави каквото прецени с парите си до момента, в който не вреди на околните, носейки всички позитиви и негативи от своите решенията. Не е функция на държавата да налага морални и културни ценности на обществото, нито да решава как да се забавляваме или какво да консумираме. Това са категории, които се формират преди всичко на ниво семейство. От икономическа гледна точка подобни неочаквани и бързи промени в законовата рамка създават следните дългосрочни проблеми.

Влошаване на бизнес климата

Основен фактор, който оказва позитивно влияние върху икономическия растеж в едно пазарно стопанство, е регулаторната стабилност. Това понятие само по себе си включва широк набор от определения, като едни от най-важните са предвидимост на нормативната и данъчна рамка. Когато държавата предприема радикални мерки към промяната на регулаторната и данъчна рамка, това изпраща негативен сигнал към абсолютно всички икономически контрагенти.

Това, че в момента промените оказват негативно влияние върху определени сектори няма значение, защото целият бизнес гледа на процеса по негативен начин. Сектори, които се характеризират с голяма степен на регулаторна тежест, ще бъдат най-негативно засегнати. Въвеждането на закони и наредби, които променят в дълбочина рамките на правилата в цели сектори от икономиката, трябва да се осъществява само след обширен обществен дебат, който включва всички засегнати страни и със сериозни анализи и тези. В противен случай следва спад на инвестициите, по-слаб ръст, загуба на работни места. 

Промяна на законовата рамка без адекватна аргументация

Сериозен проблем на предложените промени в Закона за хазарта е, че в тях липсва каквато и да е било конкретна икономическа аргументация. Основният аргумент на вносителите е, че лотариите пораждат зависимост у потребителите. За да се докаже това твърдение обаче, е нужна поне някаква фактология - не просто анекдотни наблюдения и чувства. Друга основна причина за предлаганите промени е това, че продажбата на лотарийни билети трябва да се осъществява само на местата, които имат съответния лиценз, защото това можело да доведе до измами. Отново в предложението липсва информация от Комисията по хазарт за това дали и колко установени нарушения на закона има.

Новата наредба, която касае млекопреработвателите, се базира на тезата, че палмовите масла са вредни за здравето. Подобно на промените в Закона на хазарта и тук липсва оценка на въздействието от промяната в регулаторната рамка и последващите от нея икономическите ефекти. Всичко, което се казва е, че се цели да се предпазят потребителите от "вредното" палмово масло. Тогава, защо то не се забранява изцяло, а се отделят двете производства? Отново и тук липсва всякаква логика.

Ограничаване свободата на индивида

Всяка една регулация, която ограничава на възможността на потребителя да избира, или води до по-висока цена в крайния продукт, е винаги грешна икономическа политика. За съжаление една немалка част от родните политици не знаят, че крайното потребление е основната компонента от формулата на брутния вътрешен продукт. Чисто логически родните законотворци би трябвало да бъдат изключително предпазливи, когато инициират законодателни инициативи, които оказват негативно влияние върху потреблението.

Всеки гражданин трябва да има свободата да потребява тези продукти, които прецени, че му генерират най-висока полезност, без държавата да ограничава това му право. В противен случай от пазарна икономика преминаваме към планова, при която държавата определя какво, колко и на какви цени потребяваме.

Изключително важно да се подчертае, че и двата сектора на икономиката, които засягат споменатите по-горе нови ограничения и правила, и по принцип са тежко регулирани. Институциите, които следят изпълнението на законите на страната, досега не са излезли със становище, че има установени някакви нарушения, които да налагат предложените промени. Т.е. сблъскваме се с поредната доза елитизъм или лобизъм от родните законотворци.