Икономиките на свободните пазари са обект на цикли. Икономическите цикли се състоят от колебливи периоди на икономическа експанзия и свиване, измерени от брутния вътрешен продукт (БВП) на нацията.

Продължителността на икономическите цикли (периоди на разширяване спрямо свиване) може да варира значително. Традиционната мярка за икономическа рецесия е две или повече последователни тримесечия на спад на брутния вътрешен продукт. Има и икономически депресии, които са продължителни периоди на икономическо свиване, като Голямата депресия от 30-те години на миналия век.

От 1991 до 2001 г. Япония преживява период на икономическа стагнация и дефлация на цените, известен като "Изгубеното десетилетие на Япония". Въпреки че японската икономика израсна този период, тя го направи много по-бавно от другите индустриализирани държави. През този период японската икономика страда както от кредитна криза, така и от капана на ликвидността.

Какво представляваше кризата с недвижими имоти в Япония от "Изгубеното десетилетие"

Японската икономика задвижваше света през 80-те години - тя нарастваше със среден годишен темп (измерван чрез БВП) от 3.89% през 80-те години, в сравнение с 3.07% в САЩ. Но икономиката на Япония се сблъска с проблеми през 1990-те.

От 1991 до 2003 г. японската икономика, измерена чрез БВП, нарастваше само с 1.14% годишно, значително под ръста на другите индустриализирани държави.

Японското "Изгубено десетилетие" беше период, който продължи от около 1991 до 2001 г., който видя голямо забавяне в оживената преди това икономика на Япония.

Основните причини за това забавяне на икономиката бяха повишаването на лихвените проценти, които поставиха капана на ликвидността едновременно с разрастването на кредитната криза.

Основните уроци, които икономиките могат да извлекат от японското "Изгубено десетилетие", включват използването на налични публични средства за преструктуриране на балансите на банките и че понякога страхът от инфлация може да причини стагнация.

Японските капиталови балони с недвижими имоти се спукаха, започвайки през есента на 1989 г. Стойностите на собствения капитал спаднаха с 60% от края на 1989 г. до август 1992 г., докато стойността на земята се понижи през 90-те години, като през 2001 г. загуби невероятните 70%.

Грешки в лихвения процент на Японската централна банка

Общопризнато е, че Японската централна банка (BoJ), централната банка на Япония, е направила няколко грешки, които може да са добавили и удължили негативните ефекти от пукването на балона на капиталовите пазари и при недвижимите имоти.

Например, паричната политика беше движена от опасенията за инфлацията и цените на активите и Японската централна банка задейства спирачката на паричното предлагане в края на 80-те години, което може да е допринесло за пукането на балона на акциите. След това, когато стойностите на собствения капитал спаднаха, централната банка продължи да повишава лихвените проценти, защото продължаваше да се занимава с все още високите цени на недвижимите имоти.

По-високите лихвени проценти допринесоха за края на нарастващите цени на земята, но те също така помогнаха на цялостната икономика да се плъзне надолу по спирала. През 1991 г., когато цените на собствения капитал и земята паднаха, Японската централна банка рязко обърна курса и започна да намалява лихвените проценти. Но беше твърде късно, капанът за ликвидност вече беше настроен и настъпваше кредитна криза

Капан за ликвидност

Капанът за ликвидност е икономически сценарий, при който домакинствата и инвеститорите седят в кеш; или в краткосрочни сметки, или буквално в налични пари.

Те могат да правят това по няколко причини: нямат увереност, че могат да спечелят по-висока норма на възвръщаемост, като инвестират; вярват, че дефлацията е на хоризонта (парите ще поскъпват по отношение на дълготрайните активи) или дефлацията вече съществува. И трите причини са силно свързани и при такива обстоятелства убежденията на домакинствата и инвеститорите стават реалност.

В капана на ликвидността ниските лихвени проценти, като въпрос на паричната политика, стават неефективни. Хората и инвеститорите просто не харчат и не инвестират. Те вярват, че утре стоките и услугите ще бъдат по-евтини, затова чакат да потребяват и вярват, че могат да спечелят по-добра възвръщаемост, като просто седят с парите си, отколкото като ги инвестират. Дисконтовият процент на централната банка на Япония е бил 0.5% през по-голямата част от 90-те години, но не успя да стимулира японската икономика и дефлацията продължава.

Излизане от капан за ликвидност

За да се измъкнат от капана на ликвидността, домакинствата и фирмите трябва да са готови да харчат и да инвестират. Един от начините да бъдат накарани да го правят е чрез фискална политика. Правителствата могат да дават пари директно на потребителите чрез намаляване на данъчните ставки, отпускане на данъчни отстъпки и публични разходи.

Япония опита няколко мерки за фискална политика, за да се измъкне от капана на ликвидността си, но като цяло се смята, че тези мерки не са били изпълнени добре - парите се прахосват за неефективни проекти за благоустройство и се дават на фалиращи предприятия.

Повечето икономисти са съгласни, че за да бъде ефективна политиката за фискално стимулиране, парите трябва да се разпределят ефективно. С други думи, да се остави пазарът да реши къде да харчи и да инвестира, като поставя пари директно в ръцете на потребителите.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи.