Ако сте си задавали въпроса каква е разликата между това да живеете в България и в САЩ, може би отговорът до голяма степен се крие в това каква е разликата между средното домакинство в двете страни.

Сега ще се опитам да дам повече информация по това направление. Освен размера на доходите, предвид това, че средната класа в САЩ се смята, че изкарва годишен доход между 46 960 долара и 140 900 долара на година, налице са още няколко съществени разлики.

Американските домакинства, влизащи в категорията средни домакинства, правилно разбират ключовата функция на инвестициите на фондовите пазари за увеличаване на тяхното благосъстояние и че инвестициите на финансовите пазари, въпреки рисковете, са най-добрия начин за защита от инфлация и повишение на спестяванията (поне в исторически план).

Ето и някои от нещата, които средната класа в САЩ прави по отношение на инвестициите си на пазарите, от които българите (поне тези със спестявания в депозити), спокойно могат да почерпят опит.

Не чакат да имат достатъчно, за да инвестират на фондовите пазари

За разлика от родните домакинства, американските не чакат да натрупат достатъчно, преди да започнат да инвестират на пазара. Те в много по-голяма степен осъзнават въздействието на фактора време и важността на това да стартират възможно най-рано, за да могат парите им да работят за тях.

Както не веднъж съм подчертавал, времето е критично, за достигане на финансова независимост - цел на всяко домакинство. На практика, ако спестявате между 25 и 35 години, ще ви се наложи да заделяте същата сума, отколкото между 35 и 65 години, за да постигнете същия размер на спестявания - поради капитализирането и при историческата норма на възвръщаемост от 9%.

Никой не може да ви върне това, което бихте изкарали, ако започнете да пестите по-рано.

Типичното американско домакинство има средно 8 863 долара в сметка в банка или кредитен съюз, показва неотдавнашен доклад на Bankrate, който анализира данните, коригирани спрямо инфлацията от Федералния резерв. Това е чисто в ликвидни спестявания, така че не включва пенсионни фондове или други инвестиции.

За сравнение средният депозит при домакинствата у нас е в размер на около 6 000 лева. И докато на пръв поглед нещата изглеждат равностойни, трябва да се има предвид, че американските домакинства държат много по-малък процент от спестяванията си в депозити за разлика от българите, където тази инвестиционна алетрнатива заема почти целите спестявания.

Едновременно работят по постигането на няколко финансови цели

Американските домакинства работят за постигане на няколко финансови цели едновременно. Това включва намаляване на студентските им кредити и задълженията по кредитните им карти, както и заделяне на средства за спестяване и инвестиране на фондовите пазари.

Какво правят българските домакинства? Заделят всичко спестено в депозити, които им носят минимална, дори отрицателна реална доходност, ако се вземе предвид нивата на лихвите под 1% и инфлацията от над 3%.

Съгласно правилото 72, ще са ви нужни 72 години, за да удвоите спестяванията си, ако стоят при лихва на депозит от 1% (каквато между другото е почти невъзможно да бъде открита). Това трябва да се промени, а пътят към промяната минава през фондовите пазари. На тях, трябва да започнете да гледате, като на най-добрия си приятел, а не като на "най-заклетия" си враг.

При промяна на очакваната доходност само до 4%, удвояванате на вашите спестявания, ще се случи след 18 години.

Образоват се, защото знаят колко е важно това за финансовата им независимост

Американците със средни, или над средните доходи се интересуват, четат и повишават финансовата си култура, защото това им помага да инвестират по възможно най-добрия за тях начин.

За съжаление финансовата култура у нас е при доста ниско ниво, което само по себе си до голяма степен обяснява и рекордните депозитни експозиции, както и минимален процент на инвестираните в ценни книжа спестявания.

Насочват се все по-често към нискорискови индексни фондове, вместо към скъпите финансови консултанти

Все по-голяма част от средната класа в САЩ, инвестира в индексни фондове. Те са далеч по-евтини в сравнение с частните финансови консултанти, или хеджфондовете. В допълнение резултатите в средносрочен и дългосрочен план сочат, че това е по-печелившата форма на инвестиране, която "бие" основна част от професионалните мениджъри.

За съжаление, този род инвестиции у нас са изключително непопулярни и най-вероятно заемат пренебрежимо малък процент от общите спестявания на българите.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансови, или друг тип активи.