Все по задълбочаващата се през последните три месеца криза във всички отрасли на селското стопанство неизбежно ще доведе до масови фалити на дребните фермери.

Също така ще ескалира социалното напрежение в над 3500 български села, където животновъдството и земеделието са основен източник на доходи. Това свое мнение разпространиха от Асоциацията на българските села в съобщение за пресата, текстът на което следва по-долу.

Фермерите със средни по размер стопанства са изправени пред критична ситуация на оцеляване, предвид силно засегнатата от сушата и пролетните наводнения реколта и договорните задължения, които те имат към доставчици на селскостопанска техника, торове, семена, препарати и т.н.

Ситуацията при зърнопроизводителите се усложнява допълнително и от факта, че освен слабата реколта през тази година, голяма част от тях са сключили фючърсни сделки за своята продукция с едрите животновъдни комплекси в страната за доставка на фураж и при неизпълнение на договорните отношения ще търпят неустойки.

За разлика от дребните и средни животновъдни стопанства, риск за най-едрите животновъдни комплекси липсва, тъй като те осигуряват суровините за животните си и чрез внос от чужди стокови борси, нещо което не е по силите на останалите.

През последната седмица рязко скочиха обявите в печатните издания и интернет за масови разпродажби на животни за клане и цели ферми от всички области на България.

Кризата, сполетяла дребните фермери вече се отразява и върху млекопреработващата промишленост, където поради дефицит на суровина и внос на сухо мляко и субпродукти, ръстът на крайните цени на млечните продукти само през последния месец е средно с 35 %. 

Според експерти в месния бранш, цените на месото ще реализират ръст с още 15-20 % до началото на есента. Зеленчукопроизводители и овощари от Пазарджишки, Пловдивски, Сливенски, Петрички и Благоевградски села заявиха от своя страна, че поради нарасналите производствени разходи, символичните субсидии и липсата на защита при внос на конкурентни продукти от съседни страни, очакват запазване на рекордно високите пазарни цени за летния период, а също и допълнителен ръст на цените с около 15 % до края на септември.

Хлебопроизводството у нас също е поставено в сложна ситуация. Цената на тон пшеница гони рекордните над 430 лв. на тон, като реализираните сделки се правят предимно на сиво, а на борсите липсват реализирани продажби. Всичко това говори за провеждаща се битка на оцеляване.

Предвидените от Брюксел 3000 евро за всеки стопанин, за компенсации от сушата, които не е ясно и кога ще бъдат изплатени, са като капка в суха земя за родните зърнопроизводители. Те се опитват да покрият направените разходи за пропадналата реколта с по-високи цени и на малкото прибрано зърно, иначе ги очаква неизбежен фалит. Очакванията на експерти от бранша е цената на хляба да достигне 1,50 - 1,80 лв. за килограм, което според тях ще се окаже катастрофално за малките хлебопроизводители.

В същото време се наблюдава пълно мълчание от страна на Министерството на земеделието и продоволствието за кризата в селското стопанство, възмущават се от Асоциацията на българските села.

Министерството провежда неадекватни и непоследователни действия и лишава сектора от помощ в този труден момент. За това може да се съди и от действията на самия земеделски министър Нихат Кабил, който на  16 юли в Брюксел изнесе данни за състоянието на реколтата от 29 май, с които заяви, че ечемикът и пшеницата не са засегнати от сушата, като в същото време първите данни за пропаднали площи в страната са от началото на юни.

Никой от управляващите не коментира скока на основните хранителни продукти и причините за това. Не се повдига публично въпроса изправена ли е страната ни пред криза в земеделието, и какви конкретни мерки са нужни за справянето със ситуацията.

Държавните субсидии остават само за тютюнопроизводството, което е частично засегнато от сушата.

Предизборно никой не иска да обявява цифри и данни за състоянието на българското земеделие и животновъдство и истината за загиването на селското ни стопанство е заровена за след местния вот. При така очерталата се ситуация, негативните последици за всички нас производители и потребители са неизбежни и ще усложнят допълнително тежката обстановка в българските села, които далеч не са Европейски.