Нова класация на компаниите според внедряваните иновации показва кои са най-креативните играчи в света и как те успяват да внедряват на практика своите гениални хрумвания или изобретения.

„Всъщност в иновациите няма нищо сложно. Да се наемат креативни хора, да се внимава какво те искат и после да то да се направи" - Артур Левинсон описва колко елементарен бил принципът на иновативното предприятие.

Левинсон е шеф на биотехнологичния концерн Genentech, който е на 23 място в световната класация по иновативност. Тази ранглиста се изготвя всяка година от американското списание Business Week и Бостънската консултантска група (BCG).

Списъкът се съставя чрез допитване до ръководни мениджъри от 1500 международно ориентирани предприятия, от които 77 % са със седалища в Северна Америка (не е чудно защо в класацията преобладават фирмите от САЩ), 12% в Европа и 9% в региона на Азия - Тихия океан. Общо в изследването са взели участие 2468 мениджъри по света.

Разбира се, рецептата за успеха на Левинсон на практика не е толкова лесно приложима колкото звучи. Ежедневната реалност в предприятията е малко по-сложна. Кой служител е наистина креативен, кой е шарлатан? Кои иновации са важни, кои ще послужат само при криза? А как може да се направи успешен маркетинг на една иновация, така че от нея да се извлече печалба?

Тези въпроси и разсъжденията по тях показват, че иновацията е една деликатна материя, която не може да се разпореди със закон или декрет. Приятни условия на труд - тук шефът на Genentech има правото - са добра предпоставка, за това говори и обзавеждането на централата „Гуълплекс" на номер две в класацията Google.

За статистиците от BCG е притеснителна всеобщата иновативна мудност, която са установили. Само 46% от допитаните мениджъри са доволни от приноса на техните домашни иноватори и се питат, дали парите отпускани за тях си струват. Едва 23% са посочили, че иновативността е сред техните най-важни задачи.

Освен това компаниите на челни позиции демонстрират колко много време е нужно преди иновациите да започнат да се изплащат. Apple може сега да минава за символ на напредничавата развлекателна електроника, но този успех е само на няколко години. Преди да дойде iPod, марката с ябълката пак се считаше за иноватор, но също така и за обречена и едва дишаща.

Сега компанията отново поема голям риск с iPhone. Ако начинанието е успешно, то Apple ще се радва на реванш. През 1993 бе предложен Newton - органайзер, в чиято програма още тогава се съдържаха много от функциите, които сега отличават iPhone. Newton още преди 14 години предлагаше самообучаващо се разпознаване на подписа и чувствителен на докосване дисплей, но от икономическа гледна точка беше като раздяла с любимата.

Обаче много от тогавашните техники са доживели до днес, както и демонстрира системата за разпознаване на подписа. И това е просто поредния пример, че не винаги може да се предвиди коя иновация ще има паричен успех. Затова броят на патентите играе по-скоро вторична роля. Решаващ не е просто броят на регистрираните патенти, а дали и колко често тези ще се ползват и цитират от другите фирми. Още, класирането на предприятията не зависи от техния размер.

Примерът с Apple показва, че не е много разумно да се преследват само онези идеи, които обещават директен икономически резултат. Как тогава би могло да се спечели пазарно преимущество пред конкурента? Google чисто и просто хвърля на пазара всяка идея, която е по вкуса на развойния екип. Офертите на гиганта в търсачните технологии се умножиха като зайци в поле със зелки, затова и възникна нуждата от прочистване. Затова пък в Google ще са подготвени за повечето от нововъведенията на бъдещето.