„Доходите ни - европейски през 2054 г.?", пише в. „24 часа"
НА БЪЛГАРИЯ ще й трябват поне 40 г., за да достигне европейските доходи. С други думи, българите, които в момента тепърва поемат по професионалния си път, най-вероятно ще бъдат пенсионери, когато България се изравни по доходи с Европа. Това показват изчисленията на икономистите от МВФ в последния доклад за икономическото положение в България. Подобни предупреждения изказа и Европейската банка за възстановяване и развитие. За да се реализира догонването на европейските доходи, е необходимо българската икономика да расте устойчиво с поне 1-2 пункта над европейската.
Като говорим за европейски доходи, не трябва да си представяме най-силно развитите западноевропейски страни като Германия, Ирландия, Австрия, Холандия, Швеция, които имат с 20-30% по-високи доходи от средните за Европа. Средният европеец е събирателен образ, който е някъде по средата между Западна и Източна Европа.
Статистиката показва, че в момента най-близо до средните европейски доходи е Южна Европа в лицето на Италия и Испания.
Прочети още от в. „24 часа"

"Никой не търси невежи работници", извежда на първа страница в. "Стандарт"
Кои са предизвикателствата за икономиката ни, какви са грешките и плюсовете на управляващите и какви стъпки трябва да предприемат според бизнеса, попитахме Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара.
- Г-н Данев, получихме информация, че новите оперативни програми ще стартират чак през 2015 г., въпреки че периодът тече от 2014-а. Как ще коментирате?
- Не е точна информацията. Има готовност голяма част от оперативните програми да стартират през 2014 година. За да не се допусне финансов вакуум за изпълнявани проекти, се продължава срокът по финализиране на текущите проекти.

- Пред какви предизвикателства е изправена българската икономика в този момент?
- Най-голямото предизвикателство пред българската икономика е проблемът с безработицата, с липсата на инвестиции, които да подпомагат откриването на качествени, устойчиви работни места. Липсата на квалифицирана работна ръка също е сериозно предизвикателство - имаме много, но неквалифицирани сънародници, които са в работоспособна възраст.
Прочети още от в. "Стандарт"

"Финансов надзор за бързите кредити" е заглавиe от в. "Труд"
Фирмите за бързи кредити задължително ще трябва да се лицензират и да имат капитал от поне 5 млн. лв., ако искат да продължат да работят. Основният контрол върху тях занапред ще се осъществява от Комисията за финансов надзор (КФН), която регулира небанковия финансов сектор. Това предвиждат проекти на депутата от ДПС и шеф на бюджетната комисия в парламента Йордан Цонев за промени в законите за кредитните институции и за КФН, научи "Труд".
Сега дружествата, които са около 170, подлежат единствено на регистрация в БНБ, въпреки че често на сайтовете си рекламират, че имат "БНБ лиценз". Секторът на бързите заеми е един от най-жизнените на пазара в момента, но заради липсата на регулации води до трупане на проблемен дълг от сравнително бедни граждани. Често се получават оплаквания от граждани, че тези заеми са с много уловки и заради закъсняло плащане на вноски кредит от 300 лв. става 3000 лв.
Прочети още от в. "Труд"

"Нов завод за 25.5 млн. лв. ще заработи в Девня", четем на първа страница в. "Капитал Daily"
Нов завод за производство на промишлени газове ще започне работа до есента в Девня. Проектът е на "СОЛ България" (част от италианската група SOL), а самата мощност ще бъде разположена на площадката на "Агрополихим". За инвестицията си от 25.5 млн. лв. в четвъртък компанията получи сертификат клас А по Закона за насърчаване на инвестициите.
Инсталацията в Девня ще произвежда кислород, азот и аргон. Освен че ще обслужва индустриалния си партньор "Агрополихим" и други клиенти в България, предприятието ще изнася газове също за Румъния и Турция, каза главният изпълнителен директор и президент на групата SOL Алдо Фумагали. "За наше щастие тези газове се използват в много области", уточни той. Някои от тях (кислород, азот и райски газ) имат широко приложение за медицински цели и в момента компанията снабдява над 100 клиники и болници в България. Техническите газове се употребяват и в хранително-вкусовата промишленост за дълбоко замразяване на хранителни продукти като плодове и риба. В сферата на екологията кислородът се използва за пречистване на замърсени води. Газовете имат голямо приложение и в металургията, най-вече в стоманодобива, обясни Фумагали.
Прочети още от в " Капитал Daily"

"Жандармерията ще пази от престъпници селата в 15 области" е водещo заглавиe на в. "Сега"
Жандармерия, охранителна полиция и част от оперативния състав на МВР тръгват по малките населени места в 15 области от понеделник сутринта, съобщи главният секретар на МВР Светлозар Лазаров. С тази мярка държавата се надява да пребори битовата престъпност, която в последните месеци се разраства и почти не минава ден без съобщение за ограбени и бити възрастни хора по селата. Лазаров повтори и тезата си, че големите градове трябва да се наситят с камери, които да помагат при разкриването на престъпления.

Жандармеристите, които официално се водят към специализираните полицейски сили, ще се въртят на смени от 12 часа, за да има 24-часово полицейско присъствие. Не стана ясно обаче кои ще са 15-те от общо 28 области, тъй като главният секретар назова само 5 от тях - Видин, Враца, Монтана, Плевен и София-област. Освен жандармерия в малките населени места ще бъдат пратени дознатели и охранителна полиция. Според Лазаров ще има "явно и друго наблюдение", където се налага, което най-вероятно значи секретни постове, видеонаблюдение и мобилни екипи.
Прочети още от статията на в. "Сега"

"Не плащаш 3 г. - вкарват борча в цената на парното" четем на първа страница във в. "Монитор"
Топлофикации искат Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да им признава в цената на парното отписаните несъбираеми вземания от абонатите. На практика такива са всички сметки, за които е минал 3-годишният давностен срок. Освен това от топлодружества настояват да им бъдат признавани и лихвите, които дължат на „Булгаргаз" за забавените плащания на природния газ. Тези искания бяха представени от представителя на плевенската топлофикация на общественото обсъждане в ДКЕВР на новите указания за образуване на цената на парното.
По-късно зам.-шефът на Асоциацията на топлофикациите и директор на въпросното дружество Валентин Терзийски обясни, че това е едно от възможните решения на проблема с парно борчовете. Другият според него е на топлофикациите да бъде дадено право да спират парното за неплатени сметки както това могат да правят доставчиците на ток и газ. Той изтъкна още, че сега в цената не е отчетен 6 пъти нарасналият акциз на природния газ от 1 януари.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„"СЕП България" се отказа от мобилните разплащания", пише в. "Капитал Daily"
"СЕП България" се отказа от лиценза си за оператор на платежна система, стана ясно от съобщения на БНБ и компанията. Чрез него тя предложи за първи път преди години т.нар. електронно портмоне - то позвоялваше да се управлява портфейл през телефона и да се плаща в търговски обекти. Пред "Капитал Daily" Венцислав Петров, изпълнителен директор на "Адванс Екуити холдинг", който е мажоритарен собственик на дружеството, обясни, че причината за отказа от лиценз е в липсата на подкрепа от страна на достатъчно банки, които са предпочели да разработват собствени продукти за подобен тип разплащания. Петров добави, че от "СЕП България" има готовност да подновят услугата в момента, в който се намери подходящ партньор за нея. Компанията ще продължи да издава електронен подпис с марката eSign.
Прочети още от в " Капитал Daily"

„Разходите на бизнеса за разплащане с хазната ще нараснат", пише в. "Сега"
Разходите на бизнеса за разплащане с хазната със сигурност ще нараснат. След отмяната на единната сметка фирмите и самоосигуряващите се лица ще превеждат дължимите данъци и осигуровки в четири отделни сметки. Така ще се увеличи броят на платежните нареждания и банковите такси за тях.

Това стана ясно от изказване на финансовия министър Петър Чобанов по повод решението на Конституционния съд за отмяна на единната сметка. Съдът постанови, че събирането накуп на данъци и осигуровки и автоматичното прехвърляне на платени осигуровки към по-стари данъчни задължения е противоконституционно.
Прочети още от в. "Сега"

"Държавата готова да плаща 180 000 лв. месечно за връзка в спешната помощ, която сега работи без пари" пише в. „Труд"
Държавата е готова да плаща по 180 000 лв. месечно за поддържане на комуникационната система в спешната помощ, за което до май 2013 година е давала по близо 150 000 лв., а след това, включително и до ден днешен, не е изхарчила и стотинка.
Това показа проверка на "Труд" на базата на информация от Министерството на здравеопазването (МЗ), на Концепцията на спешната помощ (където са описани разходите по перото от 2009 г. насам), и на обявената на 21 декември м. г. обществена поръчка за нов изпълнител на задачата. Предметът на новия търг е "осигуряване на комуникационна свързаност в системата на спешната помощ, поддръжката и управление на автопарка от линейки".
Прочети още от в. „Труд"

"Връщаме покупката от нета без обяснение", четем във в. "Монитор"
До 14 дни можем да се откажем от покупка, направена през интернет, без да даваме обяснения на търговеца. Това гласят промените в Закона за защита на потребителите, които бяха приети вчера от депутатите. Купувачът може да не посочва причина за своето решение, а продавачът не дължи обезщетение в този случай. Двуседмичният срок тече от датата на сключване на договора, когато става дума за услуги или от момента, в който стоката попадне реално в ръцете на потребителя. Законът предвижда възможността потребителят да си поиска парите и да развали договора за покупка при нова повреда, ако преди това три пъти търговецът е ремонтирал рекламираната стока гласят още промените в законопроекта, направени по предложение на Министерския съвет. В този случай е нормално купувачът да поиска възстановяване на заплатената от него сума, а търговецът да я заплати.
До 3000 лева глоба може да отнесе търговецът, който не е дал достатъчно информация на потребителите. Законът определя, че хората трябва да знаят достатъчно не само за адреса на фирмата и основните характеристики на стоката, но също така и за правото на отказ и условията, при които договорът може да се развали. Най-високата глоба, предвидена от закона - от 50 000 лева, може да бъде наложена в случаите, когато търговецът използва търговски практики, които накърняват икономическите или колективните интереси на потребителите.
Прочети още от статията на в. "Монитор"

„Даниела Бобева: Държавната банка ще дава кредити за закъсали фирми", пише в. „24 часа"
Българската банка за развитие разработва нов продукт - кредити за малки и средни фирми в тежко финансово състояние, съобщи вицепремиерът Даниела Бобева на икономически форум в София, организиран от Сдружението за подпомагане на малкия и средния бизнес - Обединени бизнес клубове.
С тези кредити ще се подпомагат закъсали предприятия, които нямат изрядно кредитно досие и не могат да получат финансиране. От представителството на Европейската комисия също обясниха, че имат нова програма за МСП в затруднение, като общият й бюджет за всички страни е над 2 млрд. евро.
Прочети още от статията на в. „24 часа"

"До 20% повече европари за ТКЗС", пише в. "Стандарт"
Сдруженията на земеделските производители ще имат право на по-високо финансиране по европейските програми, отколкото стопаните, които кандидатстват самостоятелно. Модерните ТКЗС-та ще могат да получават между 10 и 20% повече средства от индивидуалните бенефициенти. Това обясни зам.-министърът на земеделието Явор Гечев във Варна. По-голяма субсидия ще има и за първите 500 дка от всяко стопанство, заявени за подпомагане. Така от по-големите суми ще могат да се възползват производители на зеленчуци и плодове, както и стопани, които отглеждат трайни насаждения, каза земеделският министър проф. Димитър Греков. Той и цялото ръководство на ведомството са в Златни пясъци на Втората национална среща на Асоциацията на земеделските производители в България. Развитие на животновъдството и на преработвателната промишленост също ще бъдат акцент през следващите години, подчерта министърът. За да се осигури по-добър пазар за родните стоки, тържищата в 15 от големите градове в страната ще могат да кандидатстват за финансова помощ.
Прочети още от в. "Стандарт"