В покрайнините на Дубай, бизнес центърът на Обединените арабски емирства, се издигат безброй недовършени небостъргачи над изсъхналия пустинен терен. В града, който през последните години се превърна в огромна строителна площадка, новите сгради и пътища никнат като гъби за рекордно кратко време. Правителството в момента се занимава почти изцяло с бума на строителството, като се опитва да удовлетвори всички желания на чуждите инвеститори за покупка на терен в пустинята.  

На 28 октомври обаче, хиляди дубайски строители прекъснаха тази идилия, като се събраха на двудневен протест, борейки се за по-високо заплащане и по-добри условия на труд. Октомврийската стачка беше предшествана от две по-малки акции през лятото и една по-сериозна през март, която наложи спиране на работата за една седмица. Тогава строителите блокираха основни пътни артерии, хвърляха камъни по полицейски коли и бойкотираха строежа на Burj Dubai - най-високият в света небостъргач, който трябва да е завършен до края на 2008 г.

Тазседмичната стачка имаше малко по-различен характер. Докато преди основното искане беше за по-добри условия на труд, то днешните искания са изцяло насочени към по-високото заплащане на труда. Повечето строители имат подписани договори с агенции за набиране на работници, според които извършват трудова дейност при твърдо заплащане, което не се променя докато договорът е в сила. В един момент обаче, тези условия стават неизгодни, тъй като работещите в строителството вече не могат да се борят с инфлацията в страната. Според официални изчисления тя е около 9-10% на годишна база, но според експерти, истинската й стойност е доста по-висока.

Обезценяващият се долар допълнително влошава ситуацията, особено при нископлатените общи работници. Повечето от тях са „гастарбайтери" дошли от родните си държави да припечелят някой и друг долар повече. Най-недоволни са индийците, които в Дубай получават заплатите си в евтини долари, които от ден на ден стават все по-малко обърнати в Индийски рупии. Нещо повече, вече се забелязва обратна миграция на трудов ресурс. Една част от работниците трудещи се в Дубай, отиват да работят за галопиращата индийска икономика, тъй като там заплащането в долари става все по-примамливо.

Всичко това показва колко трудно е за фирмите осигуряващи работна ръка, да намират качествена такава при сегашното заплащане. Въпреки че много индийски работници няма вече да работят в Дубай, тяхното място бързо бива заемано от хора идващи от по-слабо развито икономически страникато Шриланка, Бангладеш и Непал. Повечето условия в трудовите договори няма да бъдат променяни, особено по отношение на заплащането. В Дубай не съществува понятието минимална работна заплата, което се използва от някои фирми, които наемат работна сила за нищожни пари.

Правителството на ОАЕ обяви, че ще реши проблема със стачкуващите работници, като екстрадира 4 000 от тях обратно в държавите им. Все пак се забелязва светлина в края на тунела, след като министерството на финансите обяви, че ще принуди работодателите да изплащат редовно заплатите на строителите по електронен път, за да има по-голям контрол и да се избегне бавенето на траншовете. Развиването на правителствени програми за легално наемане на чужди работници в страната, допълнително ще подобри условията, при които се трудят хората.

Все пак правителството на ОАЕ наложи и някои ограничения на работа, особено за неквалифицираната работна ръка. Заедно с представители на Бахрейн, беше договорена спогодба за недопускане на чужденци прекарали в страната повече от шест години. Това се прави с цел ограничване на имиграцията от необразовани работници, които с течение на времето започват да се чувстват доста комфортно в страната, но и подкопават облика й на финансов и туристически център в Близкия Изток.