Дали чрез атомни електроцентрали може да се предотврати глобалното затопляне? Като цяло навсякъде по света сега „атомното лоби" е във възход, а противниците на ядрената енергия трябва да защитават позиции. Спечеленото през отминаващата седмица от Грийнпийс дело срещу изграждане на нови АЕЦ на Британските острови не променя общата картина: бяха атакувани процесуални въпроси, а не принципната позиция доколко е уместно да се изграждат нови АЕЦ. За България и случая Белене въобще може и да не говорим - по въпроса нямаше и намек за обществена дискусия ...

Но на темата: доколко ядрената енергия щади околната среда? Михаел Мюлер, държавен секретар в екоминистерството на ФРГ обяснява за Spiegel защо ядрената енергетика не може да бъде отговор на проблема за промяната в климата. По-долу предаваме аргументите му, които представляват разбира се само едната страна в дискусията, с известни съкращения.

Икономическото кредо гласи: решение се взима след балансиране на приходите с разходите. Рискът от разширяване употребата на атомна енергия е по-малък от риска да не се предприеме нищо за спасяване на екосистемата на планетата. Ядрената енергия от тази гледна точка е по-малкото зло и затова трябва да се строят нови АЕЦ. Обвинявана десетилетия наред като опасна за екологичния баланс на планетата, сега ядрената енергетика набира смелост поради борбата за намаляване на парниковите газове; сключват се милиардни договори за реновиране и нов градеж на ядрени реактори. Някои по-смели коментатори говорят за нова атомна пролет.

Ето някои от техните аргументи: електроенергията произведена от уран пази климата, защото не излъчва въглероден диоксид - за разлика от газта, петрола и въглищата. Строежът на АЕЦ може да намали зависимостта от внос на енергоизточници. Разумно е да се диверсифицира енергийната палитра. Като цяло атомната енергетика приема образа на спасител на климата на планетата.

Обаче за един мащабно мислещ ум нещата не стоят толкова просто. Вече не става дума за замяната на въглищата с атомна енергия, а дали досегашната енергийна система въобще е в състояние да отговори на предизвикателствата промяна на климата и ресурсна оскъдност. И дали не става по-скоро дума за прекратяване или поне намаляване на енергийната зависимост, а не за покриване на нужди.

Трябва да се знаят две неща: атомната енергетика - дори да не става дума за ужасяващи аварии като онази през 1986 - никак не е толкова чиста, а на второ място - атомното стопанство на това технологично равнище не разполага със силата да повлияе по решителен начин на световния климат. Защото в производството на електричество в световен мащаб АЕЦ имат 17%, но електричеството от своя страна е само 16% от глобалните енергийни нужди. Това значи, че производството на ядрена енергия покрива не повече от 3% от глобалните енергийни нужди.  И следователно е нужна огромна строителна инициатива: финансово почти невъзможна, твърде бавна да спаси климата, а на всичкото отгоре - рискова.

А по въпроса за чистотата - емисиите трябва да се оценяват „от люлката до гроба", както се казва в популярната песен. Ако се разглежда кумулативно производството на атомна енергия, веднага се вижда, че тя никак не така чиста. Енергийните разходи в предварителните и последващите производството етапи са значителни, най-вече в обогатяването на уран и топлинните загуби в електроцентралата. За сравнение електроцентрала на биогаз може да произвежда паралелно както електричество, така и топлинна енергия. А АЕЦ не може. Ако се разгледа от тази гледна точка, съчетаването в производството на топлина и електричество е далеч по-ефективно откъм намаляване на CO2-емисиите.

А другият момент - чрез строеж на АЕЦ се намалява зависимостта от вноса на енергоизточници - също не е много точен.  Защото резервите от уран в световен мащаб сега се оценяват като достатъчни за следващите 150 години. Но при положение, че АЕЦ дава 3% от световната енергия. А ако този дял се увеличи многократно (тъй като действия за спасяване на климата трябва да се предприемат в много скоро време)?  Резервите от уран ще се стопят като сняг на слънце. А после? Без fast breeders (атомни реактори, произвеждащи повече радиоактивен материал, отколкото е заложено в тях), АЕЦ нямат бъдеще. А почти всички реактори от този тип са монтирани в Русия. На всичкото отгоре fast breeder произвежда плутоний, който е изключително отровен и много подходящ за създаване на ядрено оръжие.

Още един тежък аргумент „против": изследване, извършено през 90-те години по поръчка на Бундестага за Световната енергийна конференция показва, че разширяването на броя на АЕЦ от близо 440 до над 5000 в средата на столетието ще повиши емисиите на CO2  от 21 милиарда тона годишно на 40 милиарда, което е катастрофално за климата.

Най-прогресивната тенденция, ако целта наистина е да се запази климата на Земята, е повече да не се мисли за промяна на енергоизточника, а за отиваща далеч субституция на енергията чрез инвестиции и техническо знание (енергийни източници и енергоспестяване).

С други думи: днешната централизирана енергийна система не може да спаси климата. Успешната стратегия трябва да съчетае производство само от възобновяеми енергийни източници, индустриално-битово интегриране на топлина и електричество, ефективни технологии. А това само по себе си противоречи на вътрешната логика на големите ядрени енергийни системи с техните технически, икономически и организационни претенции.

Тяхната философия е използване на големи енергийни капацитети, разположени на голямо отстояние от потребителя. АЕЦ не са пригодени за изравняване на промените в енергийното предлагане. Те не са гъвкавата енергийна техника, от която днес има нужда. Бариерите са толкова високи, че атомната енергия и енергийната ефективност взаимно се изключват.

АЕЦ ще предлагат енергия като „в супермаркет". Така те ще унищожат пазара на икономичните електроцентрали, защото гигантите печелят най-много от голямото потребление на енергия. Затова нищо чудно те да се придържат към производствени и потребителски модели, които поддържат досегашната система - което е свързано с повече рискове, повече ток, повече газ, петрол и въглища. И с повече емисии.

Производството в големи електроцентрали, каквото практикуват германските EnBW, E.on, RWE и Vattenfall, е гигантско разточителство, характерно за миналото столетие. Но за бъдещето? Топлинната енергия от реакторите се изпуска нахалост във въздуха или реките, вместо през зимата да затопля, а през лятото да охлажда и да спестява милиони тонове въглероден диоксид. Големите производители нямат интерес от ефективното използване на енергията. Но те имат власт.

Имаме три различни сценария: съхраняване на статуквото, масов строеж на нови АЕЦ или оттегляне от отрасъла. Ако се строи, то трябва да се строи наистина масово. За да се покрият енергийните нужди само на Германия са необходими 40 нови АЕЦ. Така или иначе, вече е загубено много време. За да не се разтопи ледената броня на Гренландия, за да не се обърне Гълфстрийм, за да не се размрази сибирската тундра (което ще е огромна екологична катастрофа поради високите концентрации на въглерод в замръзналата все още почва), за да не остави мусонът Ел Ниньо милиарди души без покрив и препитание - най-накрая трябва да се премине към щадящи околната среда технологии.

„Кога най-сетне ще осъзнаем, че никога сме нямали толкова малко време да направим толкова много?", апелира Михаел Мюлер. Атомната енергетика е препятствие за прехода към ефективно и соларно енергоснабдяване. „Опазването на климата се нуждае от отказ от атомната енергия".