Процесът на естествен подбор въздейства както върху гените, така и върху човешката култура - сочат изводите от ново изследване, цитирано от ScienceDaily. Учени от Станфордския университет за пръв път доказаха, че културните модели, които касаят оцеляването и възпроизводството, еволюират с различна скорост по сравнение с другите атрибути на културата. Досега обичайно бе скоростта на въздействието на естествения подбор да се разглежда само във връзка с еволюцията на човешкия геном.

Това изследване на културната еволюция прави сравнение по скорост и степен на промяната между структура и декорация на полинезийските канута.

Биологичната еволюция на наследените черти е основен принцип на организация в биологията - но дали еволюцията играе роля и в човешката култура? Това се пита и Джаред Даймънд, професор по география в Университета в Калифорния, автор на книгата „Пушки, вируси, стомана". „Тази статия прави значителен напредък в това противоречиво поле", гласи коментарът на известния учен.

Изследователският екип на Станфордския университет е проучил дизайна на канутата на 11 океански островни култури. Оценени са 96 функционални особености, например конструкция на корпуса или страничните балансьори, които допринасят за устойчивостта на лодката върху вода, както и определят успеха в риболова или оцеляването по време на миграция или война. Освен това са изследвани 38 декоративни или символични особености, например дърворезба или рисунки.

Направен е математически анализ на коефициентите на промяна за двете категории в дизайна на канутата от различните островни групи. Статистически се доказва, че функционалните елементи в дизайна на канутата се променят по-бавно, отколкото декоративните.

Според учените това е индикатор, че естественият подбор може да отсява по-маловажните елементи в новия дизайн. Този културен анализ е основан на сходни логически предпоставки с анализа на човешкия геном, при който успешно се определя кои гени са обект на подбор.

Областта културна еволюция е противоречива, тъй като не всички историци, социални учени или дори биолози са съгласни, че културната промяна може да бъде разбрана в еволюционен контекст. Според някои учени, човешките убеждения и поведение са прекалено непредсказуеми.

Икономическата наука има свой виден представител в това проблемно поле в лицето на Фридрих Хайек. Нобеловият лауреат с британско гражданство, чието семейство е част от „интелектуалния букет" на Виена в началото на XX век, през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век посвещава редица трудове на приликите и разликите между биологичната и културната еволюция.

Заключенията на Хайек са, че съществува самоорганизиран социален и в частност (и в основата си) пазарен ред, който е плод на културна еволюция. Еволюцията на културата е много по-близка на биологическата еволюция, отколкото на умишленото изграждане на социални институции (напр. плановата икономика). Въпреки това между биологическата и „културната" еволюция има кардинални разлики, най-съществената сред които е, че биологичната еволюция се основава на наследствеността, а културната - на образованието. Втората е също така несравнимо по-бърза.

Дискутирайки постиженията в новото изследване относно функционалните и „символичните" характеристики на канутата, Нина Яблонски от Департамент Антропология в Пенсилванския държавен университет обяснява: „То е революционно в своя подход ... една от най-важните статии в антропологията през последните 20 години".

Според авторите, резултатите са пряко приложими към неотложните социални и екологични проблеми. „Хората изследващи промяната в климата, ръста на населението, бедността, расизма и заплахата от епидемии знаят що за проблеми са това и как трябва да ги разрешим", казва Пол Ерлих, професор по популационни изследвания в Станфорд.

Ерлих е автор на книгата „Бомбата на населението" и на други изследвания относно дилемите, пред които е изправено днешното човешко общество. Той твърди, че не разбира защо не се полага повече усилие за решаване на неотложните проблеми. „Това, което не знаем, а трябва да разберем, е как културата се променя и как можем да въздействаме етично на този процес".

Дебора Роджърс, сътрудник в Станфордския университет, счита, че откритията демонстрират как „някои културни избори работят, докато други явно не".

„За жалост хората са се научили как да отбягват естествения подбор в краткосрочен период чрез неустойчиви методи като неравенството и прекомерната консумация. Но това не работи в дългосрочен период. Трябва да сближим нашата култура с могъщите сили на природата и природния подбор, вместо да бъдем срещу тях".

Примери за културни подходи, които поставят хората на риск, според Роджърс са „всичко, започвайки от икономически инициативи, индустриални технологии и мислене насочено към растеж, които причиняват изменения в климата, замърсяване и загуба на биоразнообразие, и завършвайки с религиозната поляризация и политическите идеологии, които създават опустошителни конфликти по цялата Земя".

Текстът на статията на Ерлих и Роджърс