В световен мащаб туберкулозата е най-смъртоносната инфекциозна болест. Според световната здравна организация, от туберкулоза годишно умират по 1,6 млн. души в света. Но в индустриалните страни туберкулозата не предизвиква страх - та нали има антибиотици.

Но това може да се промени. Федералната служба по оценка на риска в Германия, цитирана от Die Welt, се бои от връщането на вече победени болести като например туберкулозата.

Причината е така наречената резистентност. Тъй като днес антибиотиците се използват не само при тежки болести, а и при по-леки случаи, някои бактерии придобиват имунитет срещу лекарствените средства. А фармацевтичната индустрия е проспала момента да изкара на пазара нови лекарства.

Ситуацията е сериозна, счита професор от Берлин. Увеличаващата се резистентност все по-често ще става заплаха за здравето на пациентите. Много медикаменти, които преди 20 години са спасявали животи, днес имат ефект не по-голям от поглъщане на бонбон.

Проблемът е „инфлацията" на антибиотиците. Колкото по-често се употребява дадено лекарствено средство, толкова по-голям е броят на резистентните бактерии. Това добре понятно причинно-следствено действие бе доказано научно едва наскоро от белгийски учени.

И само един възбудител на болест да оцелее след прилагането на лекарството, той ще предаде резистентността на своите „потомци". Освен това генетичната информация може да се предава и на други, не родствени бактерии.

Къде сме ние? По средата, но има какво да се желае. Според изнесените от германската медия данни за 2002 година, в България употребата на антибиотици е равна с тази в Чехия и възлиза на 17,0 дневни дози на 1000 жители.

Рекордът в Европа държат французите и гърците (33 и 31 дневни дози на 1000 души, съответно обаче и резистентността в тези държави е най-висока за ЕС). Много антибиотици пият и в Португалия, Люксембург и Италия. В Нидерландия средно жителите поемат само по 10 дневни дози антибиотици на хиляда.

Най-критично е положението в болниците - два от всеки три бацила са резистентни към някой антибиотик. При най-злият, Staphylococcus aureus, резистентността е достигнала до 40% за последните десет години.

По данни на световната здравна организация, през 2005 година от резистентни микроби са се заразили близо три милиона души, а загиналите в резултат на това са 50,000 души.

Две са основните причини за безпомощността на лекарствата срещу бактериите: инвестиционната политика на фармацевтичните концерни и практиката да се предписват лекарствата до голяма степен произволно (всяка година във ФРГ се приемат 1500 тона лекарства).

Антибиотиците формират 13% от общия пазар на лекарствени средства. Въпреки това индустрията ги е пренебрегнала през последните години от инвестиционната си програма. Причината - от антибиотици не се печели много. Компаниите предпочитат да инвестират в медикаменти срещу СПИН, рак, Алцхаймер, остеопороза.

Изброените лекарства трябва да се приемат редовно - за разлика от антибиотиците. Така оборотът формиран от тях е значително повече. Освен това те са значително по-скъпи от антибиотиците.

Следствието - в момента в света се разработват 200 медикаменти за борба със СПИН, и само 10 нови антибиотици. Все пак има възможност бедственото сега положение на този фронт да породи нов бум в разработките, като концерните GlaxoSmithKline, Novartis и Wyeth Pharma са заявили проекти в тази област.

Например Wyeth Pharma изкара най-новия си антибиотик Tygacil на пазара през 2006 година. Разходите за разработването му се оценяват на € 800 млн. За печалби може да се мисли най-рано след пет години. Въпреки това Wyeth смята да изкара още антибиотици на пазара. Медици от компанията дори считат, че е възможно разработването на нов препарат като пеницилина.