Всяка дългосрочна стратегия за развитие на една държава е опит да се планира историята. В страната на „непредсказуемото минало", колебливото настояще и загадъчно бъдеще, каквато Русия си остава, подобни документи са обречени да играят ролята на повече или по-малко талантливи утопии. Въобще, да се планира историята е изключително трудно, а в Русия двойно повече.

Министерството на икономическото развитие подготви концепция за дългосрочното социално-икономическо развитие на Русия с разчети до 2020 година. Нашата цел, както обикновено, е „комунизмът". На съвременен език това звучи така: „Превръщане на Русия в един от лидерите на глобалната икономика и излизането й на равнището на развитите пост-индустриални държави". В програмата са дадени и параметрите на това чудно превръщане. БВП на глава от населението през 2020 трябва да нарасне 2,5 пъти, до 30 хиляди долара, а средната заплата в страната ще възлезе на хиляда долара (през 2006 е била 394 долара). При това да се оцени по понятен начин какво ще чини хилядарка в зелено след 13 години и колко това ще се отличава от сегашните 394 долара при отчитане на инфлацията засега е решително невъзможно:

Просто Русия много отдавна не е живяла 13 години подред в условията на пълноценно икономическо развитие. А сега степента на икономическата свобода в страната неизменно се съкращава и засега не му се вижда края.

Разказва ни Министерството на икономическото развитие и за критериите на иновационното светло бъдеще в точно тази 2020 година (създава се впечатлението, че тя е взета за основа изключително заради магията на повтарящите се цифри). Делът на високотехнологичните сектори в БВП трябва да нарасне от сегашните 10,5 процента (кой ли би си помислил, че този дял е толкова висок в страна, където на практика няма нормални пътища, а повечето входове на жилищните блокове както и преди не се отличават по мирис и външен вид от обществени тоалетни) до 17-20 процента. Делът на сектора нефт и газ, напротив, трябва да се снижи почти двойно - от 22,1 до 11,8 процента. А броят на компаниите, внедряващи иновации, трябва да се увеличи четири пъти. Тук също прозира лек абсурд: нали все пак иновациите са разтегливо понятие, и едва ли е възможно да се изчисли точното количество на компаниите, при които суровинната икономика става иновационна.

Има и по-осезаеми показатели: за да построи „иновационен комунизъм", Русия трябва ежегодно да увеличава износа на високотехнологична продукция с 15-20%, за да възлезе към 2020 на 60 - 100 млрд. долара (забележете, 10 - 13 пъти повече, отколкото сега). В посочения срок страната трябва да стане трета в света в авиационната промишленост и да произвежда не по-малко от 10% от всички самолети, да заема 8-15 процента от световния космически пазар. Това значи, че обемът на производството в ракетно-космическите предприятия трябва да нарасне 2,2 пъти. Обемът на корабостроенето трябва да се увеличи тройно, а на пазара на военните кораби Русия трябва да заема второ място с 20% от световния износ. Продажбите на атомно оборудване трябва да се увеличат до 7 - 10 млрд. долара годишно, а обемът на комуникационните услуги - да нарасне 14 пъти.

Със свръзките може и да се получи (епохата на комуникациите назрява, ползата от „мобилните" и интернет на собствена кожа разбират и властта, и народът, при това в тази сфера ние засега нищо и не произвеждаме), обаче относно космическите ракети, военните кораби и самолетите има големи въпроси. Защо, изобщо, се взема количеството на военните кораби, строящи се в страната, за показател на иновативността на икономиката й?  И нужни ли са тези кораби за решението на главната задача: както и да се нарича нашата икономика през 2020, обикновените руснаци несъмнено биха искали да се изпълни и да се преизпълни само един показател - по средната заплата.

Но главната причина, поради която иновационната стратегия за развитие на Русия до 2020 година сега изглежда утопия, са хората, които управляват страната, и системата за управление, построена тук. Какви ти иновационни проекти, когато хората във властта ден и нощ мислят само как да умножат имането си за сметка на местенцето си, как да се харесат на вишестоящото началство, как по-силно да навредят на конкурентите си в структурите на властта и как да съхранят награбеното в случай на рокади в самия връх на властническата пирамида?! С други думи, властта се грижи за това да създаде най-добрите условия за съществуване за себе си, а не за икономиката на страната и нейните реални субекти.

И определено днешните господари на Русия не се сещат да решават стратегическите въпроси за развитието на страната - да можеха да се позакрепят някой и друг ден и от властта да отидат в бизнеса или на пенсия, а не в затвора.

Докато натрупването на лични средства остава единствена цел на управляващата руска класа, не могат да се поставят никакви цели пред страната. Едничката надежда е да секнат нефтът и газта или пък да престанат да бъдат главен световен енергоносител,  и тогава може би ще започнем да развиваме някакви нанотехнологии. Чисто и просто за това, руските началници и най-близките им приятели да имат на какво отгоре да правят състояние, докато се намират на кормилото* на властта.

*игра на думи: „кормило" на староруски значи кормило  и „кърмилка"

Превел Димитър Събев