Защо е толкова важно да се вслушваме в идеите на социалдемократите? Защото те говорят от името на мнозинството. Те са "добри" на теория и като цяло отхвърлят терора.

Това, което ме притеснява при тях е усредняването, тоест те вземат под крило само проблемните и слабите, а не се свенят да увреждат "справящите се индивиди" тоест онези, които заслужават върховенство също и поради социален талант и усилия. Работещите в бизнеса са най-силната у нас структура, с най-влиятелна дума; да не говорим, че правителство обслужва бизнес и обратно. Икономически водещите в нашата социална глутница имат привилегирован достъп до почест и власт.

Културната демокрация постига това, което социалдемократите не могат. Трайно, традиционно пълнене със съдържание на институционалната структура - в началото имена и названия, после действителни процеси, осъществяване на "както трябва да е" знанието. Демокрацията е другото име на народа. Социал не може да надделее на арогантно богатите, но култур може.

Прогрес е като знаем опасна дума. Прогрес - и в дискурса се намесват икономически обладаните: машини и статус. Оръжия. Прогресът е също и запознаване с природата, математика и разсъждаващи ученици. Ако учениците започнат да мислят екологично, както и правят - ако възрастните не им пречат - няма ли те да изместят нас и да презрат знанието на машините и борсите? Директорите няма да им позволят.

Затова, ако искаме да възродим училището, трябва да напълним институционалната структура с тази история и традиция, с която разполагаме. Къде сте, училищни настоятели? Къде сте, културтрегери и кръжоци? Добрите учители да митологизират нашата България, за да запазим по-трайно знанието за нас.

Директорът трябва да има икономическа власт, в известни граници сходна с тази на президента на САЩ. Той наема учители на свободния пазар.

Призовавам учителите да си потърсят други професии. В момента доларът е слаб, не е изгодно да се продават долари, умните ги задържат. В момента на учителите се плаща малко и не е изгодно да си учител. Учители, напуснете работните си места масово за няколко години и работата ви ще започне да се цени. Тогава се върнете към призванието си, вече обогатени с практика и мъдрост и по-честно платени.

Журналистите внимават как директорите си вършат работата и ги осмиват при нужда.