Брутният вътрешен продукт на страната се е свил с 4,9 на сто през второто тримесечие на тази година в сравнение със същия период на миналата година, показват данните на НСИ. През август статистиката оповести експресни оценки, според които спадът е с 4,8 на сто. Предварителните данни на Националния статистически институт до голяма степен се припокриват с оповестените в края на август експресни оценки. Виждаме, че според тези данни спадът на БВП е почти същия както при оценките от август, като разминаването е само с една десета от процента. На макрониво горе-долу нещата изглеждат по същия начин, така че няма изненада. Може би си струва да отбележим, че спрямо експресните данни като че ли инвестициите спадат малко по-бързо отколкото първоначално се мислеше, а от друга страна пък виждаме, че в частния сектор спадът е доста по-малък за сметка на публичния сектор, именно събираемостта на данъците и съответно публичния сектор се е свил с по-голяма степен – нещо, което видяхме при данните за изпълнение на бюджета. Така че това са може би различията от данните, които видяхме при данните за изпълнение на бюджета. Това са различията от данните, които видяхме преди месец, но иначе няма съществена изненада. Ако пък трябва да сравним с предходното тримесечие, макар че такива данни НСИ не представя на този етап официално, по наши оценки това тримесечие има същите резултати като първото, с други думи нещата вървят към стабилизиране. Имахме първоначален спад две тримесечия, след което спадът е спрял. В ситуация като сегашната по-скоро смятам, че позитивните новини са свързани с това, че секторът на услугите например се развива относително добре. Положителни новини трябва да се търсят и в това, че България не е с най-лоши резултати в Европа, темповете на спад у нас са някъде около средните, а спрямо много източноевропейски страни е значително по-добре. Нещата в България със сигурност не са по-зле отколкото в други части на Европа. Поне това виждаме към момента.оттук нататък много неща зависят както от действията на частните играчи, тоест на участниците на пазара, така и от страна на правителството. Бъдещето не е предначертано, нямаме някакъв гарантиран и начертан път за изход от кризата, можем да си стоим в това състояние на много по-ниска стопанска активност и по-висока безработица дълги години, ако се взимат грешни решения. Имаме и шанс от застои икономиката да започне да нараства, но това няма да се случва автоматично. Всички настроения, свързани най-общо с това, че просто трябва да изчакаме няколко месеца и нещата ще си потръгнат както преди, са просто неверни, наивни и дори опасни. Излизането от кризите е свързано с две неща – от една страна, водене на принципно добра политика, насърчаваща труда, инвестициите и усилията на предприемчивите хора, а от друга страна, с покриване или плащане на загубите на миналото, тоест там, където са правени грешки, там където, има бизнеси, които не са устойчиви, които не са платежоспособни, те трябва да излязат от пазара. С други думи лечението и изходът от кризата е свързан с това да платим цената за грешките на миналото. Това, разбира се, важи не само за България, а и за цялата глобална икономика. Аз от тази гледна точка не съм особено силен оптимист. Като че ли всички правителства в развития свят и донякъде и българското се опитват да заблудят най-общо обществеността, че е възможно да излезем много бързо от кризата, без да има никаква болка, никакво страдание, никакво затягане на коланите, никакви преструктурирания и така нататък. Това просто няма как да се случи. Кризата трябва да се изживее и всъщност добрите сигнали за изход от кризата са свързани именно с сигнали, които хората интерпретират като лоши. Когато се закриват губещи предприятия – това е добър сигнал, това значи, че пазарът се лекува, това значи, че от пазара излизат компании, които не са адекватни, които губят, които не могат да се справят и отварят път за преструктуриране към нови сектори, които вече са печеливши, които са устойчиви в рамките на новите пазарни условия. По отношение на действията на новото правителство по отношение на финансите и огласените от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков данни, че на месечна база дефицитът в бюджета за е над пет пъти по-малко в сравнение с този за юли, Богданов коментира, че вероятно част от резултатите се дължат и на действията на предходното правителство. При всички случаи обаче много сериозна заслуга има екипът на министър Дянков и, разбира се, цялото правителство за това, че обърна тенденцията – това е много важна първа стъпка, това е и важен политически знак, демонстрация на разбирането, че правителството ще търси начин за поддържането на един стабилен и благоразумен бюджет. Свиването на дефицита все още не е достатъчен добър резултат, все още имаме дефицит и дори при това темпо бихме натрупали дефицит до края на годината от над 1 млрд. лв., което е доста сериозна сума и най-важното – това е доста негативен сигнал. България е трупала години наред излишъци и това, което излиза, е, че при първия външен шок, бюджетът не издържа. Това не би се тълкувало по никакъв начин добре от глобалната инвестиционна общност, която в крайна сметка слага цената на риска за това да се прави бизнес в България. Българският бизнес няма интерес от това страната ни да се разглежда като несигурно, нестабилно и рисково място.