Промените в ръководството на Уолстрийт обикновено се случват през уикенда. Това протича винаги по сходен начин. Един концерн изпада в кризис, управителният съвет и акционерите започват да недоволстват, на медиите се дават вътрешни пикантерии. Ситуацията продължава известно време без промяна и тогава, обикновено след пътчното затваряне на борсите, шефът на управителния съвет дискретно се принася в жертва. От понеделник той вече не е на работа, обяснява Spiegel в днешен материал.

И този път същото. Жертвата: Стен О'Нийл,  CEO на Merrill Lynch, една от най-големите инвестиционни банки в света. Някога най-могъщият чернокож на Уолстрийт, а защо не и най-могъщият топ банкер изобщо в света. Син на фермер отглеждащ памук, внук на роб от Алабама. Минал през Харвард и се възкачил до мултимионер и виден представител на финансовия свят на САЩ. След 20 години работа за компанията, миналата година от заплата и бонуси 56-годишният О'Нийл взе $46.4 млн.

Обаче сега той ще трябва да изпразни чекмеджетата от шефското бюро в южната част на Манхатън, в центъра на властта на парите - Световния финансов център. „Американската мечта" на О'Нийл трая пет години. Ясно е, че „доброволното му напускане", публикувано в New York Times и Wall Street Journal, е обичайната формалност в подобни случаи. Днес се очаква официалното съобщение от компанията.

Когато се наложи на поста изпълнителен директор през 2002 година, той уволни дузина първокласни топ-мениджъри и се обгради с васали. Заради авторитарният му подход са го наричали „талибанът". Имал е повече врагове, отколкото приятели, научаваме от германската медия.

О'Нийл е жертвата на Subprime- кредитната криза сред управлението на финансовия свят досега с най-висок ранг. Преди всичко става дума за Merrill Lynch. Миналата седмица инвестиционната банка потъна в червени цифри с тримесечна загуба от $ 2,24 милиарда - най-голяма в историята на банката. В основата: заради пропадането на сделките с фалирали ипотеки финансовият концерн трябваше да отпише $8.4 млрд., значително повече, отколкото О'Нийл бе пресметнал.

За сметка на това другите инвестиционнии банки в Ню Йорк излязоха по-сухи от дълбоката вода: заради драмата на вторичните ипотеки Lehman Brothers и Bear Stearns през третото тримесечие отписаха по $700 млн., Morgan Stanley 940 милиона долара, Goldman Sachs 1,5 милиарда долара.

През август О'Нийл все още го раздаваше тежко: ипотечната криза е „сравнително добре ограничена, и няма ясни знаци, че ще се пренесе в други подобласти на кредитния пазар", каза той в интервю тогава.

Когато се показа резултатът за квартала, О'Нийл се опита да го извърти. Той направи необичайната постъпка да влезе в телефонна конференция с анализаторите на Уолстрийт по време представянето на междинния баланс, за да успокои надигащите се възмущения. „Бяха направени грешки", каза той тогава и обясни, че е „отговорен" за мизерията. Не по-малко странно бе да покани на вечеря топ-брокерите си.

Всичко това не му помогна. Анализаторите го захапаха, рейтинговата фирма Standard & Poor's свали кредитната надеждност на  Merrill още по време на мъчителния телефонен разговор от A+ на AA-, отразявайки слабостите на мениджмънта.

„Възможността да се вярва на О'Нийл понесе изключителен удар", написа в блога си WSJ. О'Нийл е водил „дилетантско управление на риска". „Ще падат глави". „Това бе една великолепна фирма, за да не бъде ръководена добре".

Веднага плъзнаха спекулации. Може би член на управителният съвет е лансирал на New York Times, че за спасяването на Merrill, О'Нийл е правил преговори за сливане в концерн с голямата банка Wachovia. При това сериозно е нарушил фирмения протокол, като се е обадил по телефона на изпълнителния директор на Wachovia, без преди да е потърсил позицията на управителният съвет на Merrill.

А тъй като позицията на 93-годишната банка-еталон към подобно сливане разбира се е, че то в момента не е възможно, остана само О'Нийл да бъде уволнен.

Резонансът от публикуването на тримесечния баланс трудно можеше да се предвиди: акцията на Merrill полетя нагоре.  Заради спекулации със смяната на ръководството, акцията на Merrill затвори в петък на 8,5 % в плюс. За жалост с това се увеличи и предвиждания в договора за напускане на О'Нийл компенсационен пакет: тлъстите 159 милиона долара с няколко практични опции в акции станаха с 16 милиона долара повече.