Не точно в ОПЕК трябва да търсим решението на петролната криза

Когато да си напълниш резервоара с гориво струва (в България над 100 лева, бел.ред.), а сметките на домакинството за битови услуги растат, населението чувства цената на петрола болезнено върху своя гръб. Икономическото недоволство е най-голямата заплаха за електоралната популярност и политиците търсят върху кого да прехвърлят вината. Сега вината се хвърля върху ОПЕК.

Организацията на страните износители на петрол в момента включва държавите Иран, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Венецуела, Катар, Либия, Индонезия, ОАЕ, Алжир, Нигерия, Еквадор и Ангола.

Гордън Браун нарече „скандал" това, че 40% от петрола се контролира от ОПЕК. Също и Конгресът на САЩ в проява на стряскащо безсилие и самоотверженост се опитва да прокара закон срещу ОПЕК за нейните (на организацията) колективни действия. От кое точно съдилище те очакват да се присъди и приложи закона, тепърва ще видим.

Репутацията на ОПЕК идва главно от първия петролен шок на 1973 г., когато производството бе ограничено, за да се повишат глобалните цени. Повишаването на цените на барел петрол четири пъти създаде куп икономически поразии и опасенията от повторна подобна акция вече над три десетилетия са надвиснали над глобалната икономика. Само че хората не разбират, че повторение на миналото не е възможно, тъй като оттогава много неща са се променили.

В началото на 1970-те нямаше свободен пазар на петрол. Голямата част от проучванията, доставките и рафинирането се доминираше от няколко големи петролни компании, чиито производствени концесии възлизаха на цялото богатство на отделните страни. Петролът се продаваше на същите тези компании по правителствени продажни цени (GSP) и рядко се търгуваше на отворения пазар. Той се движеше от техните петролни кладенци в техните кораби до техните рафинерии до техните бензиноколонки.

Системата почти не разполагаше с възможността да реагира на променящите се условия. Главната търговска стока в света бе изложена в най-малка степен на силите на свободния пазар.

По времето, когато причини вдигането на цените, ОПЕК контролираше около 70% от експортирания в света петрол. Икономическият й лост за въздействие беше огромен. Тя беше всесилна.

Падането на шаха в Ирак провокира друг сериозен връх в цените. Но поразията стори политическият риск, не хватката на ОПЕК. Обаче в умовете на хората този епизод само потвърди изключителната сила на ОПЕК. Въпреки това, истината започваше да става много по-различна.

От 1974 г. съвсем нова структура се появи в глобалната икономика. Доминирането на няколко международни петролни компании бе низвергнато от нова каста играчи - независимите трейдъри - пионерите в създаването на свободен пазар на суров петрол и продукти.

Те внесоха ликвидност, ефективност и пазарно ценообразуване в тази търговска стока, която от времето на Рокфелер бе държана в сладко изглеждаща усмирителна риза. Ефектът от действията им бе постепенна промяна в същността на ОПЕК.

Стриктната дисциплина на този пръв ценови преврат през 1973 г. бе сменена с регулярно мошеничество и надвишаване на производствената квота. Както става с всички картели, структурата започна да се фрагментира, след като членовете на ОПЕК се опитаха да се облажат от високите цени, създадени от тяхното колективно действие в началото Постепенното изоставяне на плана достигна кулминация, след като Саудитска Арабия въведе нова ценова формула през 1986 г., довела до тотален колапс на цените през декември.

Дори и след това, ОПЕК бе повече клуб, отколкото картел. Сега те държат само 40% от световния износ, като повечето от страните днес произвеждат точно толкова, колкото биха, ако ОПЕК не съществуваше. От 20 години ОПЕК е НЕ-ОПЕК. Същата структура, която ни дава петрола по цена $130 за барел днес, две десетилетия ни го предлагаше за $30.

Само че с намаляването мощта на производителите, тяхното възмущение започна да нараства. Защо да не оптимизираме приходите си от нашия и на света най-ценен ресурс - помислиха си те. От друга страна, може ли поисканата от тях цена да се нарече твърде висока, след като държавата в развития свят удвоява цената на колонката в бензиностанцията?

Не може ли ОПЕК да отслаби малко началния удар? Единствената страна с достатъчно капацитет да включи помпите е Саудитска Арабия, но животът не е толкова прост.

Петролът идва в много различни фракции. Той не е еднотипен продукт. Има пазари вътре в пазарите за суровия петрол с различно качество, за различните продукти излизащи от рафинерията, а между впрочем има недостиг на рафиниращи мощности. Няма достатъчно от лекия, с ниско съдържание на сяра петрол, който е желан от света - така натискът върху предлагането на дизел е огромен. Отвъртането на кранчетата на ОПЕК няма задължително да реши сегашния проблем.

Причината за високите цени е не само в ОПЕК. Глобалните рискове вероятно са по-голяма сила от търсенето и предлагането. Спадът в Щатския долар преувеличи номиналния ръст, но по-важното е, че всички търговски стоки са рекордно скъпи.

Петролът не може да се изолира от този глобален феномен. Джордж Сорос имаше право да настоява, че очакванията на инвеститорите водят до инфлация в цените. Но спекулантите могат да движат пазара в кратък период: те не могат да го променят до безкрайност.

Следете внимателно разюзданото безумие на Либералните демократи (авторът е икономически министър на Правителството в сянка на Консерваторите), които искат да  нападнат Саудитска Арабия. Същите наивници, които бяха възхитени от свалянето на Шаха, искат сега същото страховито политическо решение в Саудитска Арабия - и с това ще дойде петролът за $300 барела.

Последното десетилетие ни приспа с фалшиво чувство на безопасност. Вместо да мелим на мелницата на ОПЕК, трябва да се „отбием" от фосилните горива, да увеличим ефективността си, да се справим с бедността на горива и да насърчим науката, която ще намери алтернатива на петрола.

Да викаме срещу ОПЕК да отвори кранчето е скъпа диверсия, която по-скоро отлага нашето възприемане на реалността.

Алан Дънкан е бивш петролен трейдър, министър по бизнеса на Правителството в сянка на Консервативната партия