Системният финансов риск

Досега финансови системни кризи е имало сравнително рядко: „Черният понеделник" през 1987, сривът на цената на японските акции през 1990те, азиатската финансова криза през 1997 и фалитът на Русия през 1998. Всеки от тези епизоди се характеризира със загуба на ликвидност, непоследователни пазарни движения, изключителна волатилност, увеличена корелация в „инфектирането" на различните пазари, нестабилност на системата.

Системният риск е заложен вътре в глобалната финансова система - обяснява Световният икономически форум. Начините, по които плъзва заразата, ретроспективно са добре изследвани. Условията, при които се проявява ситуация на системен финансов риск, са добре идентифицирани преди кризата. И все пак точният начален момент много рядко може да се предвиди ... Финансовата иновация, нарасналата роля на финансовия сектор в реалната икономика, глобализацията и тесните взаимовръзки правят управлението на системния финансов риск наистина трудна задача.

В началото на 2007 настроенията бяха по-скоро позитивни - очакваше се още една година на силен икономически ръст. Рискът се оценяваше на рекордно ниско равнище - и все пак имаше някои „слаби сигнали". Говореше се за „рецесия на недвижимите имоти, изстискване на ликвидността, скок на цените на петрола". И трите подозрения се случиха в реалността през 2007. Но въпреки че факторите за риска се разпознаваха, в началото на 2007 г. никой не можеше да знае кога и как точно ще дойде трудният момент.

Мислеше се, че спусъкът ще дръпнат дисбалансите в световната търговия - оказа се, че нискокачествените американски ипотеки разклатиха световната икономика. Считаше се, че най-голямата заплаха за финансовата стабилност ще дойде от хедж фондовете - „почтените" банки със своите специализирани инвестиционни поделения се оказаха действителните виновници. Заради кризата на ликвидността икономиката ще загуби $150 млрд. - изчислил е Федералният резерв. Възможно е загубите да са далеч по-високи.     

Системата се трансформира. През последните 20 години финансовият свят изживя истинска революция, донесена от дерегулацията, бързата финансова иновация, глобалната финансова интеграция, поява на алтернативни форми на организация на капитала като хедж фондове и суверенни фондове, конвергенция на финансовите услуги (премахване на границите между редица финансови институции), промяна към мултиполярен валутен режим.

Тези нови тенденции водят до промяна същността на системния финансов риск: притежанието на риска се децентрализира, все по-важна става трансмисията на риска (пример - кери трейд, при който големите капиталови потоци през граница могат да доведат до финансови смущения), риск мениджмънтът става критично важен. Като цяло обаче тези нови проявления водят до повишен капацитет на финансовата система да абсорбира риска.

И все пак това е валидно само за „нормални пазарни условия". Сложността и почти безкрайната „обратна връзка" на сегментите в системата спрямо дадено явление водят до наистина малка вероятност, но за много силни системни шокове. Някои анализатори изтъкват, че финансовата система може да стане в по-голяма степен про-циклична, ако нарастващата дисперсия на риска не се обвърже с по-добро разбиране на движещите рискови фактори.

Така че може би сме изправени пред парадокс: финансовата система е по-стабилна в нормални времена и по-уязвима в моменти на трудност. Разпределението на вероятностите на т.нар. „явления - опашка" говори за това колко малко знаем и колко много трябва да учим за новия финансов свят, признават експертите. Неотложно се нуждаем от нов начин на мислене.

Конвенционалната мъдрост акцентира върху два компонента на риска: вероятност и сила на ефекта (Likelihood and severity). Така фокусът пада върху превенцията и смекчаването. Но много от новите рискове са непредвидими. Може би не си струва да се борим с финансовите рискове, които представляват опасност, но също така и благоприятна възможност. Глобалната финансова система трябва да се поддържа колкото се може по-гъвкава. Стратегиите за справяне с глобалния финансов риск трябва да отразяват фундаменталната промяна на глобалната финансова система към движения от пазара модел, защитават идеология изследователите.