Ивайло Гълъбов е член на Управителния съвет на Съюза на птицевъдите в България от 1997 г., а от 2021 г. е и председател на браншовата организация.
От 2000 г. Гълъбов е член на УС на Националната развъдна асоциация по птицевъдство.
От 2023 година Ивайло Гълъбов е член на Управителния съвет на Българска агрохранителна камара, както и член на Управителния съвет на Българска стопанска камара (БСК).
Почти целият му трудов опит е в бизнеса в областта на птицевъдството.
Гълъбов е завършил Химикотехнологичния и металургичен университет (София), специалност "Автоматизация на металургичното производство".
Източник: Личен архив: Ивайло Гълъбов
Птичето месо е от най-консумираните у нас. Колко приблизително е производството на птиче месо у нас годишно и тази спрямо предходната година очаква ли се да има повишение или понижение?
Производството на птиче месо е около 120 хил. тона, в това число 100 хил. т пилешко месо и 20 хил. т - патешко месо. Предвид епизоотичната обстановка в България по отношение на високопатогенната инфлуенца по птиците, не се очаква ръст на производството. Капацитетът на фермите и кланиците е по-висок, но за съжаление остава неизползван. Това означава по-нисък брутен вътрешен продукти (БВП), по-малко данъци за бюджета, по-ниски печалби за инвеститорите и предприемачите.
Г-н Гълъбов, каква част от общата консумация на птиче месо у нас е от внос, българските птицевъди имат ли амбицията делът им у нас да се повиши и пречи ли конкуренцията от вноса и от кои държави?
Вносът на птиче месо е около 90 хил. т., в това число, пуешко за колбасарската индустрия и замразено пилешко месо за преработка. Износът на птиче месо е около 22 хил. тона.
Съвсем естествено, прясното охладено пилешко месо, което се отличава с отлични вкусови качества е основно с български и румънски произход. При широката гама от замразени и преработени продукти от птиче месо, е по-голям дялът на вносното птиче месо.
Свободната конкуренция е основен фактор за определяне на пазарната среда. Ние сме част от общия пазар на ЕС, но за разлика от повечето страни членки нямаме диференцирана ставка на ДДС. В повечето страни ставката за храни е 5-8%, а в България тя е 20%. За тези 20% ДДС се борят държавата и нелоялните търговци.
Изсветляването на икономиката е "ключа" към успеха. Когато сивият сектор намалее драстично, държавата ще отчете повече приходи. Това ще подобри бизнес средата и ще бъде предпоставка за ръст на българското производство.
Кой разполага с инструментите? Отговорът е - държавата. Използва ли ги правилно, това е въпросът? Институциите се надпреварват да предлагат регулации и регистри, които няма да доведат до намаляване на "сивия" сектор, но ще увеличат административната тежест на българските производители на храни и напитки.
Най-ефективната мярка за изсветляване на икономиката е нейното дигитализиране, според мен. Имам предвид, стимулиране на фирмите за 100% банкови плащания, както и стимулиране на потребителите за 100% картови транзакции.
Имате ли информация в кои региони на страната се консумира най-много птиче месо - като цяло и средно на човек от населението?
Консумацията на месо се определя от финансовите възможности на населението, от религиозните убеждения, от климатичните особености и традициите. Въпреки че сме на "опашката" по доходи в ЕС, в сравнение с много страни в света нашите доходи са големи. Затова първата предпоставка за висока консумация на месо е налице. Мюсюлманската общност в страната не е малка, но не оказва огромно влияние. Климат с четирите сезона е предпоставка за по-голяма консумация на месо.
Традиционно, българите предпочитат свинско месо. В настоящия момент консумацията е около 30 кг годишно свинско месо и около 20 кг годишно пилешко месо на глава от населението.
А във връзка с откритите наскоро "огнища" от птичи грип и унищожаването на около 700 хил. птици - това ще повлияе ли на количеството на произведените кокоши яйца и съответно на цената им?
Производството на яйца в България ще се намали с 20% - пропорционално с капацитета на засегнатите птицеферми. В общия европейски пазар това намаление на производството е незначително и не се очаква да се отрази на пазара, но на българския пазар "сътресенията" са неизбежни.
Ще отбележа, че засегнатите птицеферми в САЩ също се увеличават, което може да увеличи износа от ЕС към САЩ. Това от своя страна може да повлияе за повишаване на цените на яйцата в ЕС и съответно в България.
Щетите, които нанася високопатогенната инфлуенца при птиците (т.нар. птичи грип), са огромни. Подходът за ограничаване на заболяването, чрез ерадикация на засегнатите ферми и мониторинг на дивата популация, очевидно не постигат добри резултати.
Например Франция, в търсене на друго решение, започна ваксиниране при водоплаващите птици. Всички очакваме какви ще бъдат резултатите. Надяваме се науката да отговори с ваксини и препарати, които да ни помогнат да преодолеем това заболяване.
Ерадикацията на птиците в засегнатите ферми и обезщетяването на фермерите е механизъм, който не решава проблемите на птицевъдите, от една страна, и се отразява негативно на държавния бюджет, от друга. Още повече, след намаляването от 75% на 45% на реимбурсирането на средствата за компенсация от общия европейски бюджет. В България има няколко случаи с неизплатени обезщетения на засегнати ферми и това е изключително тревожно. Може да доведе до укриване на заболяването.
Г- Гълъбов, възможно ли е покачване/ понижение на цените на птичето месо у нас (цели пилета и/ или разфасовки) до края на годината или началото на следващата?
Прекалено сетивни станахме по отношение на ценовите вариации. Основно на храните, защото там няма модни тенденции или поне са незначителни. Правят изключение органичните храни. Пазарните цени на храните не реагират бързо като борсите, но принципът е същият.
Себестойността на производството и количеството оказват своето влияние, но решаващо винаги е търсенето. При свободен пазар е невъзможно да няма вариации на цените и то в двете посоки.
Обаче всеки опит за административно влияние и регулации ще нанесе огромни щети. Всички институции би трябвало да осъзнаят това. Държавата трябва да създава предпоставки за добра конкурентна бизнес среда и да стимулира светлия бизнес за сметка на "сивия" сектор.
След повишаването на цените на яйцата в началото на годината и задържането им на почти едно ниво досега - очаква ли се промяна в едната или другата посока?
В периода януари-април нямаше големи колебания на цените. След месец април цените на яйцата се понижиха. Те последваха тенденциите при цените на зърното и електроенергията. Ние от Съюза на птицевъдите в България направихме вече такива прогнози. Това е посочено като основна причина Съюзът на птицевъдите в България - сдружение с нестопанска дейност и голяма част от неговите членове - да се разследват от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Затова се въздържаме да правим прогнози.
Как бихте оценили развитието на сектор птицевъдство у нас спрямо другите европейски страни. Има ли нещо, което би могло да се направи за неговото развитие?
България развива индустриалното птицевъдство в периода 1960-1990 година сравнително успешно. Основният проблем, който наследяваме е, че пазарът извън СССР е незначителен. Прехода от планово към пазарно стопанство и смяната на собствеността не доведе до бързи положителни резултати. Производството като цяло от тогава до сега намалява.
За разлика от тогава, днес трябва да произвеждаме рентабилно за да участваме в свободния пазар. Смятам, че не трябва да търсим сравнение с останалите страни от Европа. България има развито зърнопроизводство и благоприятен климат за птицевъдство. Трябва да се фокусираме върху качеството и създаването на готови храни от пилешко месо и яйца. Също така върху туризма и транзитно преминаващите пътници. Туристите следват качеството.
Така че "пътят" е - качествено зърно, от него качествено месо и яйца за качествени храни, които да водят туристи и да улесняват експорта. В синергизма на отделните сектори е формулата за общ успех. Това трябва да е в основата на общата селскостопанска политика на България.
USD
CHF
EUR
GBP
