Има атаки, особено от университетски преподователи, срещу академията. Те оспорват дейността й, искат да я омаловажат, поставя се и въпросът не е ли отживелица БАН?

- Академията е национален научноизследователски център, където се провеждат фундаментални изследвания, които създават нови знания. С програми на ЕС финансираме приложни изследвания. БАН обучава докторанти и обслужва научно държавата. Нападки наистина има, но те са, защото не познават достатъчно добре академията.

От време на време избухва спорът къде се прави по-добра наука - в институтите или в университетите?

- В ЕС бе публикувана Зелена книга. Според нея 35% от изследванията в съюза са в университетите, а на институтите и индустриалните центрове се падат 65%. Преподаването е дейност, различна от изследователската. Общото е, че и в двата случая са нужни много знания, обаче не може 8 часа дневно да си зает с изследване и след това да четеш лекции. Трябва да балансираш. А тогава едното страда за сметка на другото. Понякога този факт се забравя и затова си мислят, че науката трябва да е в университетите.

След избора ви за председател на академията вие заявихте, че ще извършите независима външна „ревизия" на институтите, за да получат те един вид кредитен рейтинг.

- На 4-5 години правим оценка на научната дейност в академията. Но вече се налага в нея да участват и външни институции, защото сме член на ЕС. Нужно е да се види нивото на науката ни. Поддържам идеята за външна оценка, защото ще бъде лишена от всякакъв субективизъм. Но тя трябва да се извършва от учени, а не от чиновници. Обърнахме се към Европейската научна фондация, преговарям с Австрийската академия на науките, ще се отнесем към германски институти като „Макс Планк" и „Фрауенхофер", както е станало в Чехия и в Полша.

В Европа корпорациите инвестират в наука, за да имат конкурентни продукти...

- В Германия само 20% от научните изследвания са в университетите. Но там има силно развита мрежа от научноизследователски центрове плюс индустриалните институти, които поемат останалите 80%. Това са „Макс Планк", „Фраунхофер", „Хелмхолц", "Лайбниц", където се занимават само с изследвания, а всеки един от тях надхвърля мащабите на БАН. В България едва 18% от научния потенциал е концентриран в академията, така че упреците са неоснователни.

Българският бизнес като че ли няма навик да се осланя на български изследвания?

- Това е слаб момент в дейността ни, макар че не би трябвало да е така. Към иновациите имат отношение институтите от инженерните и природо-математическите науки. В лабораториите годишно се създават между 100 и 200 разработки с потенциал за внедряване в малки и средни предприятия. От тях се купуват и реализират 100-120, отделно изпълняваме между 500 и 700 проекта по поръчка, но е недостатъчно, защото поръчките са малки. Рядко са случаите да продадем технология на академията.

Оправданието на бизнеса е, че сте били твърде слаби, че разработките ви не вършат практическа работа, затова не ви търсят...

- Не е така, щом ни търсят навън. Че не можем да намерим общ език и интереси, това е друг въпрос. Вярно е, че трябва да следим какви са нуждите на бизнеса, но поръчките, които идват оттам, трябва да са ясни и точни, за да можем да ги изпълним.

Бизнесът инстуционално е добре организиран, има стопанска камара, търговско-промишлена палата, малкият и средният бизнес също са сплотени, така че има къде да се видят направленията на дейността по отрасли...

- В БСК бе учреден Съвет за икономическо развитие, оглавяван от директора на Института по металознание проф. Стефан Воденичаров. Той трябва да създаде подходящите условия за връзката между учените и браншовите организации, за да намерим общата пресечна точка. Активност проявява Министерството на земеделието за сътрудничество в областта на храните и биотехнологиите, за съвременни методи за развитие в аграрните науки.

Какво е сътрудничеството ви с чуждите компании?

- Обикновено те идват в България със свои технологии. Но някои се нуждаят от научна помощ - допълнителни измервания, изследвания. Например в геоложките проучвания, а дъщерната фирма на германската Festo AG&Co, която произвежда пневматични системи, се консултира с наши специалисти. Така е и с някои оптически направления, но връзките, за жалост, са ограничени. Интересно е, когато фирми внедряват наши открития или технологии в чужбина. Например австралийската компания Narva, която произвежда акумулатори, ползва наш научен потенциал. Изследвания на Института по металознание също се използват зад граница. Ако тук няма достатъчно търсене, навън има.

Като че ли Министерството на образованието и науката се вслушва в науката. За пръв път от години бяха вдигнати двойно възнагражденията за дипломантите.

- Добре работим със сегашния министър. Участваме активно в Иновационния фонд, финансиран от Министерството на икономиката и енергетиката, който се отнася за малки и средни предприятия. Досега са финансирани около 300 проекта, от тях съвместните екипи между бизнеса и научните кадри са 60. За сравнение университетите участват с 20 проекта.

Как защитавате патентите на ваши изобретения или разработки?

- Имаме патентно ведомство. На БАН се падат половината от изобретенията в България - годишно поддържаме около 300 патента, заявяваме още 400 - всички са от институтите. Отделно поддържаме 300 патента на наши учени, отнасящи се до малки и средни предприятия.

Получаването на патент и поддръжката му изискват средства.

- Нужни са средства, особено за да го защитим в Европа. Не винаги ги намираме. Искаме патентите да се внедряват, а това зависи от търсенето.

Десетилетия преди приемането ни в Евросъюза български учени работеха с водещите европейски институти и университети.

- Бяхме първите. Още в началото на 1992 г., когато започнахме да работим по европейските програми. Досега сме изпълнили по рамковите споразумения около 490 проекта на обща стойност 28 млн. евро. Това е сравнително добро постижение, като се имат предвид условията, при които работят българските учени.

Какво се върши в БАН
Академията е основен център за фундаментални изследвания - 60% от научните публикации. В нея се извършват приложни изследвания - съотношението им към фундаменталните сега е 30:70, а през 90-те години е било 60:40. Годишно в БАН се обучават около 700 докторанти (20% от всички в страната), около 700 студенти правят дипломните си работи безвъзмездно в лабораториите и институтите. Институтите на БАН дават всекидневно от хидрометеорологична до сеизмична информация (събирана в 14 центъра), от космическите лъчения до икономически анализи за всички държавни институции.

Къде са те по заплащане?- На последно място в Европа, Румъния ни изпревари значително.

Финансирането на науката е нищожно. То не позволява развитие на приложни изследвания, да не говорим за фундаментални, чиито резултати се проявяват след 10-20 години, но трасират пътя на цели направления.

- За наука в бюджета са предвидени 0.4% от БВП (някои твърдят, че са 0.5%). Съгласно Лисабонската стратегия субсидията от държавата трябва да е поне 1%, и още 2% да идват от частния бизнес. Последният дял в различните държави е различен, в зависимост от равнището на индустрията. Португалия и Испания все още разчитат на държавните субсидии. В Германия, Франция и Великобритания обаче частният бизнес участва много активно във финансирането на научни разработки, да не говорим за САЩ и Япония. Целта е създаването на конкурентни продукти и печалба на пазари. Лично мои разработки са внедрявани в България и на Запад, имам опит в това отношение и гледам да го използват и в академията.

Като заговорихте за рамковите споразумения, съвместните научни разработки не обслужват ли най-вече големите в Евросъюза, а не толкова националната икономика?

- Така е, но общо взето темите са подчинени на общоевропейските приоритети: безопасни храни, материалознание, космически изследвания, нанотехнологии. Всички те се свързани с общото развитие на Европа. Що се отнася до нашите специфични нужди и приоритети, за това имаме национални фондове. Според мен трябва да се обърне голямо внимание на аграрните науки. БАН участва в разработването на аграрната стратегия.