Никола Газдов: Не съществува реален конфликт между соларите и земеделието, а само остаряло законодателство

Никола Газдов е предприемач с повече от 15 години опит в областта на възобновяемата енергия. Председател е на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) в България.

Член на борда на SolarPower Europe и заместник-председател на Комитета на националните асоциации към базираната в Брюксел браншова организация. Член е и на УС на Румънската асоциация на фотоволтаичната индустрия (RPIA).

През миналата година собственици на земеделски земи в Румъния призоваваха държавата да позволи монтирането на фотоволтаици на пасища. У нас населението е по-скоро негативно настроено. Откъде идва това тотално различно отношение?

На много места в Европа вече се случва съвместяване на земеделска дейност и производство на ток от слънцето - т. нар. агриволтаика или "двойно ползване" на земята. Опитът в различните държави показва, че когато регулаторната рамка е ясна, а ползите за местните общности и фермерите са добре обяснени, този модел може да бъде изключително успешен.

В Румъния се наблюдават позитивни стъпки в тази посока, тъй като собствениците на земеделски земи от години настояват държавата да разреши монтирането на ВЕИ инсталации на пасища.

В края на 2024 г. бяха приети нормативни промени, които регламентират т. нар. "двойно ползване" на земята. Според поправките в законодателството, до 20% от терена (пасището) може да бъде заето от инфраструктура за фотоволтаична централа, докато останалата част продължава да се ползва за паша или друг тип земеделие. Тази гъвкавост мотивира фермерите да търсят допълнителен доход, без да се отнема земеделската функция на земята.

В България все още има известен обществен скептицизъм, който трябва да се преодолее чрез подходяща комуникация и гарантиране на устойчива правна рамка. Причините за това са няколко.

На първо място, страната ни има остаряла законова рамка, която не позволява ползване на обработваема земя от 1-ва до 6-та категория за изграждане на соларни централи. Така огромна част от частните собственици на обработваеми земи нямат възможност да получат допълнителен приход от собствеността си - на практика им се забранява със закон.

Източник: iStock

Аргументите за подобна забрана са погрешни - твърди се, че е застрашена способността да произвеждаме земеделска продукция. В действителност, България има около 53 милиона декара обработваема земя, а соларни централи са разположени едва върху около 25 хиляди декара неплодородна земеделска земя. Това е по-малко от 0,05% от обработваемите площи. С други думи, не съществува реален конфликт между соларната енергетика и използването на земята за земеделие.

За сравнение, Мини Марица-изток заемат около 10 пъти по-голяма площ, а рядко се чува загриженост за това, че регионът около Стара Загора ще остане без земеделска продукция.

Заради законовите ограничения за ползването на обработваеми земеделски земи, разработчиците на соларни проекти са принудени да се насочват към по-непродуктивни терени (7-ма до 10-та категория), които в голяма степен са пасища. В класическия случай тези пасища са общинска собственост и инвеститорите плащат сериозни суми на съответните общини, за да получат отстъпено право на строеж.

На практика, пашуването на овце и кози може да продължи и след изграждането на соларните централи, защото растителността остава непокътната. Този модел вече е приложен в редица населени места в България и Европа. Новото е, че общините получават в пъти по-високи приходи от въпросните терени, а операторите на соларни централи често инвестират и в мерки за подкрепа на местните общности.

Енергийна компания "нае" 6000... овце за поддръжка на растителността в соларните си паркове

Все повече водещи компании в индустрията се обръщат към подобни наглед нетрадиционни методи

За съжаление, от години сме свидетели на кампании за дезинформация срещу ВЕИ от политически ангажирани лица, които се опитват да внушат, че слънчевите и вятърните централи "отнемат" и "съсипват" земята. Тези твърдения са неоснователни, но понякога водят до напрежение сред местните общности. Много е важно инвеститорите да провеждат разяснителни срещи на място, за да покажат ползите за хората и природата.

Как е уредена реализацията на подобни проекти за соларни пасища у нас и в Румъния?

С приемането на последните законови поправки в Румъния ясно се регламентира каква част от терена може да бъде заета от фотоволтаични инсталации. Това позволява земята да продължи да се ползва за земеделски цели, като в същото време фермерите генерират допълнителен доход от производство на слънчева енергия. Румънската държавна политика в тази посока се приема добре, тъй като носи диверсификация на приходите за фермерите.

Източник: iStock

В България законът изисква да бъде променено предназначението на терените, върху които се изграждат ВЕИ мощности. Имаше приети поправки, които предвиждаха въвеждането на режим, подобен на румънския. Но след наложено вето и прегласуване, тези облекчения бяха отхвърлени и България остана една от малкото европейски държави, които не позволяват на фермерите си да имат допълнителен доход от производство на чиста енергия.

Какъв е световният опит в съвместяването на земеделие и производство на PV енергия?

Много държави в Европа, Азия и Африка вече залагат на агриволтаика и опитът им е повече от положителен. При някои земеделски култури има лек спад в добива, но той се компенсира от допълнителните приходи, които земеделските стопани получават от аренда или продажба на електроенергия.

В други случаи, като при ягоди, грозде, билки, кафе, авокадо и други култури, добивът дори се повишава. Допълнителното засенчване и защитата от градушки, които осигуряват соларните панели, помагат на растенията да се развиват по-добре. Разбира се, резултатите варират в зависимост от специфичните климатични условия на всяка страна и регион, а у нас тепърва ще откриваме кои модели работят най-добре.

Инвестиция от €340 милиона: Най-големият агросоларен парк в Европа ще се простира на 700 хектара в Сърбия

Строителството му е планирано да приключи до края на 2026 година

Какви стъпки могат и трябва да бъдат предприети у нас, за да се погледне с добро око от широката публика на подобна възможност?

На първо място, хората трябва да бъдат информирани за реалните предимства на възобновяемата енергия: ниски цени, минимално отражение върху биоразнообразието и екосистемите, ползи за местните общности и фермерите. След години дезинформация срещу ВЕИ това няма да е лесна задача, но всяка нова технология преминава през подобни предизвикателства, докато се утвърди и измества установени интереси.

Регулаторната рамка също трябва да бъде променена. Абсурдно е все още да се твърди, че фотоволтаиците или ветрогенераторите вредят на земеделието - това е дезинформация и не почива на факти.

Необходимо е да се опростят процедурите за изграждане на нови ВЕИ мощности в България, да се определят зони за приоритетно развитие на ветропаркове, да се облекчат някои от процедурите за оценка на въздействието извън защитените зони и да се позволи агриволтаични системи да се инсталират без промяна на предназначението на земята.

Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ) е внасяла множество предложения в тази посока и е готова да работи с Народното събрание и правителството за изготвяне на необходимите законови промени.