Брутният правителствен
на Турция достигна най-високата стойност в историята на страната в края на септември, сочат данни на местното финансово министерство. Към края на миналия месец той е възлизал на почти 1,9 трлн. лири или почти 238 млрд. щатски долара.
Така в абсолютна стойност той е нараснал с впечатляващите четири пъти за последното десетилетие, като по време на Голямата рецесия възлизаше на 500 млрд. лири.
Графика 1: Дълг на правителството в Турция
source: tradingeconomics.com
Всъщност само за последната година той се е изстрелял с впечатляващите 50%. В измерителя са включени дълговете на публичните ведомства, централния бюджет и централната банка.
Като съотношение дълг към БВП тепърва ще видим колко ще достигне, тъй като все още не е ясно с колко ще се понижи брутният вътрешен продукт на страната през цялата 2020 г. Все пак е важно да се отбележи, че след като се понижи след Голямата рецесия, основно заради скоростното нарастване на икономиката, от 2017 г. насам то отново е нагоре.
Графика 2: Дълг към БВП на Турция
source: tradingeconomics.com
Разбира се, в сравнение със западноевропейските страни подобни стойности изглеждат пренебрежимо ниски, но въпросът е колко може да си позволи да плаща една страна и колко е силна икономиката ѝ. Докато едни могат да обслужват (или поне заблуждават пазарите, че могат да го правят) значително по-големи задължения, за други това не е така.
Това е особено вярно като се има предвид сриващата се валута на страната, а нейната стойност е от значение, защото инвеститорите искат нарастваща доходност, тъй като знаят, че иначе реалната покупателна способност на парите, с които им се плаща, се понижава.
Феноменът се наблюдава при Турция от години насам. Въпреки че лихвата по десетгодишните държавни ценни книжа на страната се понижи леко спрямо пиковете си от август 2018 и май 2019 г., тя все пак е изключително висока - 12,97%. В България например лихвата по 10-годишните ДЦК е 0,5%.
Графика 3: Лихва по десетгодишните държавни ценни книжа на Турция
Разбивката на задълженията на южната ни съседка показва, че 44% от тях са деноминирани в лири, а останалите 56% - в чуждестранни валути, основно долари. Малко над половината от дълговете на Турция са вътрешни - 59,3%. Същевременно постъпленията в местната хазна за септември възлизат на 2,4 млрд. долара към края на септември.