Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) разпространиха съобщение, че са подписали споразумение за осигуряване на 10 млрд. евро заеми в подкрепа на предприятията от публичния сектор планиращи инвестиции в районите, които са най-засегнати от налагания от ЕС отказ от изкопаеми горива. Както пише в съобщението "Споразумението трасира пътя за териториите и регионите, най-засегнати от прехода на Европа към неутрална по отношение на климата икономика, за да могат те да се възползват от безвъзмездни средства и заеми в рамките на Механизма за заеми за публичния сектор. Този механизъм е част от Механизма за справедлив преход на Европейския зелен пакт, който подкрепя справедлив отказ от експлоатация на изкопаемите горива, като никой не остава пренебрегнат, включително и общностите, които досега са разчитали на въгледобива и други замърсяващи промишлени дейности".

Разработеният от ЕИБ механизъм за заеми за публичния сектор предлага на предприятия от публичния сектор, които планират инвестиционни проекти в засегнатите региони, комбинация от заеми от ЕИБ и безвъзмездни средства от ЕС, като така ефективно се намалява финансовата тежест за държавните бюджети. За да отговарят на условията за допустимост, проектите трябва да се изпълняват в или да облагодетелстват територии, които според териториалните планове за справедлив преход на държавите членки, одобрени от Европейската комисия, са посочени като най-затруднени поради отказа от изкопаеми горива и въглеродно интензивни промишлени дейности. Такива територии в България са районът на Кюстендил и на Стара Загора. В по-слабо развитите региони (с БВП на глава от населението под 75 % от средния за ЕС) компонентът на безвъзмездните средства от ЕС може да достигне до 25 % от размера на заема от ЕИБ, отпуснат за всеки проект.

Подписаното споразумение ще действа до 2027 г., като целта му е цел да се стимулират инвестициите за намаляване на социално-икономическите разходи на прехода, чрез създаването на нови предприятия, работни места и инфраструктура. То следва поканата за предложения по компонента за безвъзмездни средства от ЕС в рамките на механизма, стартиран от Европейската комисия през юли.

Във всички случай обаче ползването на подобно финансиране ще се свързано с изпълнението на ангажименти за поетапно намаляване и в последствие на закриване на добива на изкопаеми горива - в нашия случай на въглища. Много е интересно как подобно договаряне въобще ще бъде възможно в сегашната ситуация когато производството на въглища придоби стратегически характер, а износът им става все по-печелившо предприятие. От друга страна отказът на държавата да поеме ангажименти за усвояване на предлаганата от ЕИБ и ЕК финансова възможност може в бъдеще да нанесе на страната сериозни щети.

Когато след време заради промяна в международната политическа и икономическа конюнктура търсенето на въглища не само намалее, но и производството на енергия от тях бъде, ако не напълно забранено, то поне ще е жестоко санкционирано. Тогава може да се окаже, че страната има жизнена необходимост от подобно финансиране, но то вече няма да е достъпно. Впрочем България не веднъж е изпадала в подобни ситуации, но поуките от тях бързо се забравят.