Има политическо решение на ЕС за излизане от кризата. Премиерът Бойко Борисов заяви след края на срещата на върха в Брюксел късно в сряда, 26 октомври, че България няма да плаща директно за преодоляването на кризата. По думите на премиера обаче индиректните последици са факт.

Пред БНР Борисов уточни, че решението трябва да бъде потвърдено и на заседанието на лидерите на 17-те страни от еврозоната, което предстои днес, 27 октомври.

Обратно на някои песимистични очаквания лидерите от Еврозоната постигнаха съгласие по две от трите ключови теми на извънредната среща на върха.

Президентът на Франция Никола Саркози заяви, че краят на дълговата криза е по-близо. "Постигнатите решения представляват голям напредък за поставяне на преграда срещу разрастването на кризата към другите страни в еврозоната", подчерта Саркози.

Политическият елит на Европа се договори за наливане на три пъти повече капитали в спасителния за еврото антикризисен фонд, достигайки сумата 1 трилион евро.

Това ще стане, като се допуснат капитали от групата на развиващите се страни, известна като БРИК и особено Бразилия и Китай, допълват световните агенции.

Споразумение беше постигнато и за рекапитализация на банките. Това политическо решение засяга начина, по който да се капитализират банките - те трябва да постигнат 9-процентна капиталова адекватност. Според Борисов сега банките в България имат 15 процента капиталова адекватност.

Държавният дълг на Гърция ще бъде намален със 100 милиарда евро благодарение на отказа на частните банки от половината от вземанията им от Гърция. Това обяви френският президент Никола Саркози. Държавният дълг на южната ни съседка възлиза на 350 милиарда евро.

Частните кредитори се съгласиха да опростят 100 млрд. евро от задълженията на Гърция. Европейските лидери се споразумяха да отпуснат още 100 милиарда помощ за страната до 2014 година.

Според председателя на Еврокомисията Жозе Барозу, цялостният пакет е доказателство, че Европа ще направи всичко, което е нужно, за да запази финансовата стабилност. Председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпой посочи като първа стъпка към такава стабилност намирането на устойчиво решение за Гърция. Банките-кредитори ще опростят половината от дълга й, за да може той да спадне до 120 % от БВП на страната през 2020 г. Отделно от това ще има нова спасителна програма за Гърция, на стойност 100 млрд. евро. Очаква се тя да стане факт до края на 2011 г.

Съгласието на частния сектор да "отпише" 50% от задълженията на Гърция означава, че Атина ще може да обслужва останалите си задължения, беше първият коментар на гръцкият премиер Георгиос Папандреу малко след като сделката бе огласена.

Начините за засилване на Европейския фонд за финансова стабилност - чрез привличане на инвеститори от Китай и Близкия изток или чрез частични гаранции от европейските правителства - ще бъдат уточнени от финансовите министри през идните седмици, каза германският канцлер Ангела Меркел. "Важното е чрез тези две опции да постигнем максимално, 4 или 5-кратно засилване на стабилизационния механизъм. Конкретният ефект от това е трудно предвидим, но ние вярваме, че с повече гъвкавост ще успеем да защитим еврото", разясни германският канцлер.

Очаквайте подробности!