Екипът на Money.bg реши да направи експеримент, свързан със споразумението за митата между ЕС и САЩ, обявено снощи. Припомняме, че то гласи редуциране наполовина на ставката от първоначално планираните 30%. Така решихме да провокираме ChatGPT, като го накараме да "влезе в обувките" на признати от историята европейски държавници като Чърчил, Тачър, дьо Гол, Аденаурер и Цар Борис III от тяхно име да подготви коментар за актуалното събитие. Ето и какво се получи:

Уинстън Чърчил: "Не всяко споразумение носи мир. Понякога просто маскира поражение"

Снимка 726169

Източник: GettyImages

През юни и юли 2025 г. Европа се изправи пред реалността на американски "реципрочни мита" - заплашваха с 30-50% върху износа от ЕС. В крайна сметка бе договорено средно 15% мито - наполовина на очакваното, но все пак далеч от приемливите търговски стандарти на 21 век.

Стоманата и алуминият остават под 50% мита, без ясен ангажимент за облекчаване. Да успокоиш бурята, но да оставиш буреносните облаци над стратегически отрасли - това не е дипломатическо майсторство, а отстъпление, маскирано като победа.

В замяна на това "облекчение", Европа се задължава да купува американска енергия на стойност $750 млрд и да инвестира $600 млрд в икономиката на САЩ. Това не е партньорство, това е зависимост.

Пазарите ликуваха - европейски акции скочиха, евро се засили. Но на каква цена? Ако историята ни е научила на нещо, то е, че компромисите, родени от страх, никога не носят устойчив мир. Те носят временна илюзия, последвана от трайно отслабване.

Маргарет Тачър: "Компромисът винаги струва. А някой трябва да плати"

Снимка 726172

Източник: GettyImages

Споразумението между ЕС и САЩ, обявено в края на юли, бе представено като спасение от търговска война. В действителност, то представляваше капсулирана капитулация. Европа прие 15% мита по широк фронт, за да избегне 30-50%. И в замяна - се задължи на $1.3 трилиона в стратегически ангажименти отвъд Атлантика.

В това няма нищо "пазарно". Европа купува достъп - чрез LNG, чрез военна техника, чрез инвестиции. А свободният пазар никога не е бил онова, което се купува.

Най-уязвими ще се окажат автомобилният сектор, фармацевтиката и високотехнологичните износители - не защото не са конкурентоспособни, а защото бюрократите от Брюксел търсят мир на всяка цена.

Европа се отказа от преговорна позиция в името на временно спокойствие. Но както винаги в подобни ситуации, някой плаща. И този някой, този път, е Европа.

Шарл дьо Гол: "Европа трябва да бъде Европа - не американски протекторат"

Снимка 726176

Източник: GettyImages

Френският държавник никога не би приел споразумение, в което Европа се задължава да купува и инвестира, за да избегне наказание. А точно това се случи: 15% мита по широка линия бяха "купени" чрез милиарди ангажименти в енергия и индустрия от другия бряг на Атлантика.

Стоманата и алуминият остават под тежко облагане, а политическата формулировка "ще преговаряме по-късно" е всъщност маска за неангажираност. Тези, които вярват, че стратегическа автономия се гради чрез дипломатически обвързвания, забравят простата истина: или си независим, или не си.

Истинската Европа трябва да защитава собствената си икономическа архитектура, без да подменя суверенитета си срещу "стабилност". Сегашното споразумение може би дава време, но отнема сила.

Конрад Аденауер: "Суверенитет не се договаря. Той се изгражда"

Снимка 726189

Източник: GettyImages

В следвоенна Германия разбрахме ясно, че независимостта не се получава с декрет, а се създава - тухла по тухла, индустрия по индустрия, принцип по принцип. А сега Европа доброволно се съгласи да предаде част от този постигнат суверенитет - само за да избегне неравнопоставени мита.

Обещанията за $750 милиарда внос на американска енергия и $600 милиарда инвестиции зад океана не са сделки - те са признания за липса на алтернатива.

Не казвам, че компромисите са излишни. Казвам, че когато компромисът те прави по-слаб, той не е компромис - той е стратегическа грешка.

Европа има нужда от собствени енергийни решения, собствени индустриални приоритети и ясно изразена воля за икономическа устойчивост. Ако не я изгради сега, ще продължи да плаща със зависимости в бъдеще.

Цар Борис III: "Когато силните си разменят условия, малките трябва да внимават двойно"

Снимка 726192

Източник: GettyImages

В историята на народите има мигове, когато не външният шум, а вътрешната тишина на разума трябва да води. Споразумението между Европейския съюз и Съединените щати за нови митнически условия не е просто търговски акт - то е отражение на нова подредба на силите.

Когато се говори за 15% мита, за $750 милиарда ангажименти в енергийна зависимост и $600 милиарда в чужди инвестиции, трябва да разберем, че това не са само числа - това са зависимости. И когато Европа - стълбът на цивилизационен ред и културен баланс - се съгласява на такива условия, то става дума не за икономика, а за стратегическа посока.

От позицията на малка държава, бих рекъл: онова, което великите наричат "компромис", за нас често се превръща в "съдба". И затова трябва да гледаме не само кой какво подписва, а кой какво губи, докато печели време.

Бъдещето ще съди не онези, които са приели условия, а онези, които не са мислили за последствията. И дано Европа не е тръгнала по път, където сигурността се купува с цена, по-висока от самото достойнство.