Млади и образовани европейци с професионален опит, които могат веднага да се интегрират на пазара на труда - по този начин бяха определяни бежанците от Украйна още в началото на конфликта.
Година и половина по-късно потенциалът им не се използва пълноценно и голям процент от тях работят почасово на позиции, изискващи по-ниска квалификация от тази, която притежават, пише "Ройтерс" в свой материал.
Агенцията отбелязва, че това е особено видимо в Източна Европа, където именно липсата на работна ръка удря по растежа и подхранва инфлацията.
Контекст: Около 6 милиона души, сред които - много жени и деца, избягаха от войната, като се установиха в различни държави в ЕС. Най-голям е броят им в Германия - 1,06 млн., но много са и в съседните на нападната от Русия страна.
Голяма част от тях са в активна възраст, а освен това процентът на високообразованите украинци (53% според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - ОИСР) е по-висок от средния за ЕС.
От ОИСР изчисляват, че интегрирането на бежанците може да разшири трудовата сила в Европа с половин процент и да намали значително проблемите с намирането на работна ръка.
Детайли: Реалната ситуация е различна - според организацията голяма част от украинските бежанци към момента се трудят на срочни договори или на непълно работно време. Това не са устойчиви форми на заетост.
Причините са различни:
- Дипломите и придобитата квалификация извън ЕС не се признават или се налага бежанците да минават през тромави процедури, които понякога изискват документи, които могат да бъдат набавени само в Украйна;
- Строгите езикови изисквания налагат посещаването на курсове, а то трудно се комбинира с труд на пълно работно време;
- На места има проблеми с достъпа на децата от ясли, градини и училища, което допълнително затруднява майките им.
Особен е случаят в Германия. В страната незаетите работни места са на рекордно високо за следвоенната история нива. В същото време по-малко от 20% от бежанците са заети. Причината - политиката на Берлин поставя акцент върху научаването на езика, което би трябвало да повиши шансовете за дълготрайна заетост.
По време на обучението настаняването им се плаща от държавата.
Какво следва: Механизмът за закрила на украинските бежанци в ЕС е със срок на действие до март 2024 г., а войната в страната е твърде вероятно да продължи по-дълго.
Това създава допълнителен проблем - работодателите към момента не са наясно дали и докога биха могли да разчитат на украинците. Това допълнително намалява шансовете им за заетост, предупреждават от ОИСР.