Съединението през 1885 година оказва положително влияние върху икономическото развитие на Княжество България. То създава почти два пъти по-голяма стопанска единица, премахва някои от създадените от Берлинския договор икономически затруднения и ограничения и създава простор и по-благоприятни условия за развитието на капиталистическите отношения във всички сфери на стопанския живот, единодушни са историците.
Селското стопанство
Именно то остава основен отрасъл в икономиката на страната, но и в него настъпват съществени промени. Продължава процесът на разоряване и намаляване числото на самостоятелните земеделски стопанства (за периода 1889-1893 г. това намаление е с 18%).
Масовото разоряване на бедни и средни земеделски стопани е съпроводено с процес на бърза концентрация на поземлената собственост. След 1893 г. периодът на масовото разоряване на селяните постепенно отминава и броят на разорените селяни е вече по-малък от броя на новосъздадените по линията на наследствените делби земеделски стопанства.
Земеделието продължава да се развива екстензивно като най-голямо нарастване има зърнопроизводството. През 90-те години обемът му е повече от 50% спрямо равнището при Освобождението.
Животновъдството отбелязва съществен прираст и това води до изменение в структурата на селскостопанското производство. През 1892 г. делът на животновъдството в общата сума на националния доход възлиза на 17,6% и тенденцията е към непрекъснато увеличение. Повишава се и стоковостта на селскостопанското производство, която през втората половина на 90-те години е в размер средно 22-25%.
Промишлеността
В развитието на промишлеността след 1885 г. се забелязват няколко съществени тенденции — упадък на традиционното занаятчийство и възникване на капиталистическа индустрия, организирана предимно от заможни занаятчии и богати търговци.
Възникването на капиталистическа индустрия е най-същественият процес в развитието на промишлеността. Но това става със сравнително бавни темпове през 80-те години, тъй като задържащо влияние оказва конкуренцията на вносните индустриални произведения, ниските вносни мита, онаследени от търговските договори на Турция с европейските страни, наложени и на България от Берлинския договор.
Липсата на капитали също затруднява развитието на местната индустрия. С изтичането на срока на търговските договори на Турция през 1889-1890 г. Княжество България пристъпва към преговори за сключване на самостоятелни търговски спогодби. Първата е сключена с Англия и влиза в сила от 1 януари 1890 г. След това са сключени подобни съглашения и с Германия, Швейцария, Франция, Италия, Австро-Унгария и други страни. По силата на тези споразумения вносното мито е увеличено от 8% на 10,5%, което значително подобрява условията за развитие на местната индустрия.
Парите
Паричното обращение в страната се поддържа от Българската народна банка. От 1885 г. в обращение се пускат и банкноти със златно съдържание. Централната банката спазва стриктно законните ограничения за банкова емисия и едва през втората половина на 90-те години сумата на издадените банкноти започва да превишава златното наличие в размер от 1,03 до 2,8 пъти.
Златните резерви на Българската народна банка й позволяват да поддържа курса на лева спрямо чуждата валута почти на пропорционално равнище, което означава 1 златен лев е равен на 1 златен франк.
USD
CHF
EUR
GBP
