Как Урсула фон дер Лайен обеща да направи кризата още по-тежка

Европейският съюз ще продаде зелени облигации на стойност 225 млрд. евро, за да финансира фонда си за възстановяване от пандемията, посочи по-рано днес президентът на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Така постъпленията от този вид ценни книжа, които ще се използват само за екологични проекти, както предполага продажбата на зелените облигации, ще формират почти една трета от целия пакет, който е на стойност 750 млрд. евро. От Bloomberg припомнят, че тази стойност на зелените облигации, ще надхвърли общия размер на тези инструменти, продадени през миналата година.

От началото на месеца Германия направи дебюта си на този пазар, а в момента Франция е най-големият емитент на глобално равнище, но ходът на Европейската комисия обещава значителното разширяване на пазарния сегмент, който преди почти десетилетие възлизаше на около 4,2 млрд. евро световно.

Затягане на регулациите

Освен това по време на първата си реч "За състоянието на съюза", фон дер Лайен обеща затягане на регулациите в ЕС в хода на следващото десетилетие. Най-вече това се отнася за парниковите емисии, които трябва да бъдат понижени с "поне" 55% спрямо нивата си от 1990 г. до 2030 г. Предишната цел на ЕК беше свиване от 40%.

"Разбирам, че това увеличаване от 40% до 55% е много за някои и твърде малко за други", каза фон дер Лайен в обръщението си. "Но нашият анализ на въздействието ясно показва, че нашата икономика и индустрия могат да го понесат."

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

Интересно е как в Брюксел са анализирали бизнеса в Европа, който, благодарение най-вече на огромните регулации в съюза, е в състояние на рецесия още от преди кризата. Индустриалното производство се свива от поне две години, след като темпът му на растеж се забавяше още след като постигна много добри резултати в рамките на една от година на възстановяването си от Голямата рецесия.

Графика 1: Индустриално производство в Европейския съюз

Но това, че бизнесът на Стария континент е слаб, се вижда и по други показатели. От 2018 г. насам блокът отново е на търговски дефицит, т.е. след няколко относително позитивни години, ЕС отново внася повече стоки, отколкото изнася. Всъщност от 1999 г. насам средният месечен търговски баланс е на стойност от -7,2 млрд. евро.

Графика 2: Търговски баланс на Европейския съюз

Източник: Statista

Източник: Statista

Бягството на бизнеса

И докато ЕС не изнася стоки и услуги, през последните години блокът изнася бизнес към трети страни, основно заради регулациите. Всъщност в едно от предишните си обръщения самата фон дер Лайен беше принудена да посочи, че ще започне да облага с още данъци клоновете на местни компании, осъществяващи производството си извън съюза, за да спре миграцията.

Как Европа подрива конкурентоспособността си и какво може да направи, за да си я върне

В момента Стария континент върви в обратната на правилната посока

Така се получава извратена ситуация на "морковът или пръчката" - ако европейските бизнеси се преместят в региони, в които производствените им разходи са ниски и където са конкурентоспособни на американските и китайските си конкуренти, те ще получат удар с пръчката; ако обаче решат да оперират на територията на Европейския съюз, ще бъдат залети с още повече регулации, респективно ще получат морков, който обаче бюрократите в Брюксел също използват, за да ги налагат.

Невъзможността на централното планиране

На фона на това, желанието на фон дер Лайен да скъси веригата на доставки и да я съкрати по-близко до Европа звучи парадоксално, но и прогресивно по-трудно осъществимо - ако политическият курс на Брюксел не се обърне рязко към корените на съюза, състоящи се в свободната търговия, компаниите няма как да започнат да се завръщат.

За това няма да помогнат и целите, зададени от фон дер Лайен по отношение на емисиите на сградите и емисиите на автомобилите. Вторите ще трябва да емитират с 50% по-ниски стойности през 2030 г., отколкото ще емитират догодина, което, въпреки инженерните чудеса, постигнати при двигателите с вътрешно горене през последните години, може да ги превърне в рядкост след десетилетие.

Тази цел вероятно ще бъде подписана към средата на следващата година, но за реещите се в зелени облаци бюрократи в Брюксел е хубаво да се обяснят поне два икономически феномена: 1. Автомобилното производство е гръбнакът на водещите европейски икономики; 2. Превозните средства не са само средство за транспорт, но и най-важният транспортен фактор в съвременното стопанство - достатъчно е да си представим защо в супермаркета до нас има толкова много стоки.

Даниел Лакайе: Планът за възстановяване на Европа вероятно ще се провали

Историята и икономическата наука показват, че не от това има нужда Стария континент

От адреса за "Състоянието на съюза" на фон дер Лайен днес икономически се разбра следното - тя е решена да похарчи колкото е необходимо данъкоплатски пари, за да имплементира "Зелената сделка" в условията на криза. Това, което тя не разбира, е, че централното планиране - независимо дали се прави от Брюксел, или от Държавния комитет по планирането в съветска Москва, е унищожителен за икономиките, особено в комбинация с тежки регулации.

Но не е нужно да се правят аналогии със Съветския съюз. Достатъчно е да погледнем предшественика на фон дер Лайен - Жан-Клод Юнкер, чийто едноименен план доведе до похарчването на 360 млрд. евро за увеличаване на растежа. Реалният резултат от него беше стагнацията на еврозоната и свиването на производството. Разликата е, че днес съюзът е изправен пред криза, т.е. мерките в този им вид ще ни задържат по-дълго време по-бедни, отколкото можехме да бъдем. В крайна сметка резултатът от "Зелената сделка" ще е същия, какъвто беше и при плана "Юнкер" - неефективно разходване на огромни суми за добре звучащи неосъществими идеи, подриване на конкурентоспособността и индустрията на континента и понижаване на стандарта на живот. И едва ли след десет години Европа ще е радикално по-зелена.