Много икономически анализатори и инвестиционни банки приветстваха еуфорично плана за стимулиране на икономиката на Европейската комисия на стойност 750 млрд. долара. Но трябва да имаме едно наум. Защо? За мнозина той е бърз и решителен отговор на кризата чрез инжектиране на ликвидност, която спира финансовия колапс и осигурява силен финансов импулс, който ще бетонира възстановяването. Но историята и опитът ни казват, че рискът от разочарование, произлизащ от позитивното въздействие върху реалната икономика, не е малък, пише икономистът Даниел Лакайе.
Историята на плановете за стимулиране на икономиката в еврозоната е предупреждение срещу твърде високият оптимизъм.
Както може би си спомняте, през юли 2009 г. ЕК стартира амбициозен проект за растеж и възстановяване, наречен "Европейският план за икономическо възстановяване". Той включваше стимули на стойност 1,5% от БВП, за да създаде "милиони работни места в инфраструктурата, обществените дейности, свързаността на икономиката и стратегическите сектори".
Европа трябваше да излезе от кризата по-силна от САЩ, благодарение на кейнсианския импулс на публичните разходи. Но бяха унищожени 4,5 млн. работни места, а бюджетните дефицити нараснаха почти двойно, докато икономиката беше в стагнация. Това се случи, след като отчетният баланс на Европейската централна банка се удвои между 2001 и 2008 г.
Огромният план не само не спомогна еврозоната да излезе от кризата по-силна, но и можем да посочим, че той удължи ефектите от рецесията, тъй като към 2019 г. все още имаше ясни сигнали за слабостта на икономиката. Увеличените данъци и пречките пред частните дейности, които подпомогнаха този огромен разходен пакет, забавиха възстановяването, което в крайна сметка беше по-бавно от това на сравними по размер икономики.
Също така трябва да се разделим с идеята, че Европейската централна банка не е участвала в този процес. По времето на Трише като президент на институцията, основният лихвен процент беше понижен от 4,25 до 1% след 2008 г., а банката изкупи правителствени облигации за над 115 млрд. евро. Докато беше обвинявана в "бездействие", към края на 2011 г. ЕЦБ се беше превърнала в най-големият притежател на испански дълг например.
По това време, балансът на ЕЦБ спрямо БВП беше по-голям от този на Федералния резерв. Към май 2020 г. той вече възлиза на 44% от БВП на еврозоната, а този на Фед - на 30% от БВП на САЩ.
Стимулите в еврозоната никога не спряха. С един допълнителен финансов план, освен таргетираните дългосрочни операции за рефинансиране (targeted longer-term refinancing operations или TLTRO), под ръководството на Драги банката започна да изкупува суверенен дълг на най-ниските лихви в историята, като ЕЦБ придоби над 20% от облигациите на най-големите страни във валутния блок.
Това беше толкова колосално разширяване на счетоводния баланс, че към края на май 2020 г. излишната ликвидност на ЕЦБ беше 2,1 трлн. евро. Тя възлизаше на едва 125 млрд. евро, когато т.нар. план за стимулиране стартира през 2014 г.
Никой не може да отрече, че въздействието на този огромен план върху растежа, производството и заетостта беше повече от разочароващо. Освен за краткия период на еуфория през 2017 г., по-ниските от очакваното данни за растежа на еврозоната са постоянни, а кулминацията беше през 2019 г., когато Франция и Италия стагнираха, Испания се забави значително, а Германия беше на ръба на рецесията.
Използването на Брекзит и търговската война като извинение за това състояние не прикри факта, че икономическото представяне на тези стимули е повече от посредствено.
Имаме и друг пример за нуждата от повишено внимание. Т.нар. план "Юнкер" или "Инвестиционният план за Европа" се приемаше за решение на слабия растеж в Европейския съюз, но също се провали. Той мобилизира 360 млрд. евро, много от които бяха похарчени за проекти с никаква икономическа доходност или въздействие върху растежа.
На фона на това харчене, прогнозите за икономическия растеж в еврозоната продължаваха да се свиват скоростно, производството стагнира, а през декември 2019 г. индустриалното производство се понижи до най-ниската си стойност от години.
Трябва да внимаваме и със "зелените" планове. Всички ние искаме сериозно и конкурентоспособно преминаване към чиста енергия, но не бива да забравяме, че значима част от "зеления" план на ЕС удря потреблението чрез увеличаване на данъците и протекционистки мерки като граничните данъци за страните, които не са подписали Парижкото споразумение за климата. Това ограничава възможността за възстановяване и увеличава риска от нови търговски войни.
Не можем да игнорираме негативното въздействие върху индустрията и заетостта от "зелените" политики в съюза между 2004 и 2018 г., които доведоха до сметки за тока и газта на домакинствата в ЕС, които са двойно по-високи от тези в САЩ. Растежът, пак припомням, се забави драматично.
Какъв е проблемът с европейските планове за стимулиране на икономиката спрямо тези в САЩ? Първият и най-сериозен е, че те представляват централно планиране и управление на икономиката. Това са планове, включващи в значителна степен политически решения и стимули и като такива те водят след себе си бавен растеж и слаби резултати.
Затова един от големите проблеми е, че сектори от икономиката, които вече страдат от свръхкапацитет, са "стимулирани" и че фалшивият сигнал за търсене на пазарите идва от субсидии, което води до проблеми с капитала и създава притеснително много зомби компании.
Според Bank of International Settlements, броят на зомби компании в Европа експлодира в резултат именно на тези планове на стимулиране. Миналото получи бейлаут, което създаде зомбификация на икономиката.
Друг голям проблем е, че се стимулират неправилните сектори, докато хиляди малки компании, които нямат достъп до кредит или политически привилегии, измират. Неслучайно в еврозоната се унищожават или възпират повече иновативни компании, след като 80% от реалната икономика се финансира чрез банкови кредити. В САЩ този дял е 30%. Можете ли да си представите Apple или Netflix да искат заем от банка? Невъзможно.
Също значителен проблем е и манията за редистрибутиране на средства. Чрез фискално наказване на успеха и поддържане на публични разходи над 40% от БВП посредством високи данъци, със средствата от които се субсидират слабопроизводствените сектори, ЕС създава колосален риск от погрешни инвестиции. Също не е случайно, че в Европа няма технологични шампиони. Тя ги плаши с високите си данъци.
Но нищо от казаното до момента не се променя по отношение на новосъздадения пакет. Той е същият като предишните, само че много по-голям. И нямаме основания да смятаме, че този път ще бъде различно. Докато политиците ни говорят за "зелени" планове, огромна част от средствата ще отиде за бейлаути за производителите на алуминий и стомана, автомобили, авиокомпании и рафинерии. Същевременно значителното увеличаване на данъците върху спестяванията и инвестиции ще се отрази още по-тежко на стартъпите и вложенията в научноизследователска дейност и иновативните компании.
Проблемът на Европейския съюз никога не е бил липсата на стимули, а тяхното изобилие. От създаването си, ЕС просто създава един след друг подобни планове. В тази криза се нуждаем от сериозно подпомагане на успеха, иновациите, частния капитал и предприемачеството с мерки, насочени към предлагането. Но вместо ЕС отново просто ще раздаде бейлаути за миналото и ще остави бъдещето да умре.
USD
CHF
EUR
GBP
