Икономиката на еврозоната се очаква да се срине през 2020 г. В страни като Испания и Италия се очаква понижението на БВП да е от над 9%, а в развиващите се икономики - дори още по-дълбоко. Ключът обаче е да разберем как и кога еврозоната ще се възстанови, пише икономистът Даниел Лакайе в нов пост.

В момента има поне три причини за тревога:

  • Еврозоната вървеше надолу още през 2019 г.

Въпреки колосалните парични стимули, отрицателния основен лихвен процент и нарастването на баланса на ЕЦБ до над 40% от брутния вътрешен продукт на блока, Франция и Италия стагнираха през последното тримесечие, а Германия избегна рецесията на косъм.

Слабостта на еврозоната датира още от поне 2017 г., като през последните години станахме свидетели на разочароващи данни. Много правителства обвиняваха за това състояние Брекзит и търговската война, но проблемите на блока са структурни.

Колко крехка е съвременната икономика?

Колко крехка е съвременната икономика?

Властите изглежда не разбират, че блокирането на някои сектори оказва дълбоки и трайни ефекти върху цялото стопанство

В еврозоната всички стратегически реформи бяха загърбени през 2014 г., когато Европейската централна банка започна програмата си за количествени улеснения и разшири баланса си до рекордна стойност. Индексите на мениджърските поръчки в производството вече бяха надолу, правителствените разходи се задържаха твърде високи, а увеличените данъци забавиха значително естествения растеж и създаването на работни места.

През 2019 г. почти 22% от брутната добавена стойност в БВП на еврозоната идваше от туристическия сектор, който обаче едва ли ще се възстанови скоро. Същото може да се очаква и за експорта.

  • Банковият сектор още е твърде слаб

В еврозоната, 80% от реалната икономика се финансира от банките. За сравнение, в САЩ този дял е 15%. Същевременно банките в еврозоната все още имат необслужвани заеми на стойност 600 млрд. евро, които са 3,3% от техните активи спрямо 1% в САЩ, а на Стария континент бизнесът им е почти недоходоносен заради отрицателния основен лихвен процент. Капиталовата сила на местните банки също ще бъде застрашена от погрешните инвестиции през последните години.

Икономиката: В трагедията на коронавируса и след това

Икономиката: В трагедията на коронавируса и след това

Ако оптималната цел на мерките днес е да запазим здравето на по-възрастните, трябва да помислим и в каква среда ще живеят те след пандемията

Повечето от правителствата в еврозоната разчитат на ливъриджване на балансите на банките за своите "планове за възстановяване". Огромното нарастване на кредитите, дори и посредством държавни гаранции, вероятно ще доведе до краен предел възможностите на банките да финансират и стабилността им през следващите години.

  • Повечето планове за възстановяване включват увеличаване на правителствените разходи и данъците, а това ще ощети икономическия растеж и заетостта

Данъчното бреме вече в голяма степен нанася удар върху заетостта и инвестициите в еврозоната. Според доклада Paying Taxes за миналата година, болшинството от икономиките в еврозоната имат изключително неконкурентни равнища на облагане. А тъй като бюджетните дефицити ще нараснат навсякъде, съществува голяма опасност от допълнително увеличаване и на данъците.

Освен това повечето планове се фокусират върху съхраняване на миналото на цената на смъртта на бъдещето. Огромните програми за бейлаути са насочени към традиционните конгломерати и отрасли, но инвестициите в технологии и научно-изследователска дейност продължават да са затруднени.

Питър Шиф: Мерките на Фед срещу коронавируса ще доведат до стагфлация

Питър Шиф: Мерките на Фед срещу коронавируса ще доведат до стагфлация

Централната банка ще понижи лихвите до 0%, прогнозира експертът

Предвид това, че еврозоната вече беше в контракция в средата на гигантския план "Юнкер", който мобилизира повече от 400 млрд. евро в инвестиции, и че бяха въведени значителни "зелени" политики, можем да заключим, че европейската "Зелена сделка" няма да подпомогне растежа или понижаването на дълговете. Основният проблем с мащабните инвестиционни планове е, че те се определят политически, което обикновено ги обрича на провал, както видяхме с "Плана за заетост и растеж" от 2009 г.

Прогнозата е почти 30% от заетите в еврозоната да бъдат подпомогнати от някакви социални програми. След десетилетие на "възстановяване", днес блокът има двойно по-високи равнища на безработица от основните си конкуренти. И докато Германия може би ще се възстанови относително бързо, Франция, Испания и Италия, чиито пазари на труда са изключително негъвкави, ще изпитват дълбоки затруднения за продължителен период от време.