В условията на криза инвеститорите стават свръхпредпазливи. Причината за това е, че доходността в много отрасли спада, а кредитирането се затяга, което е двоен удар върху всеки, който иска да стартира ново начинание или да разшири вече съществуващите. Затова и всеки бизнес следи внимателно регулаторната и политическата конюнктура, както и политическите решения.

Днес светът се намира в състояние на пандемия и много страни се възползваха от това, за да променят "правилата на играта" по начин, който не би се приел в "нормални" условия. В случая ще разгледам някои аспекти от случващото се в Европа и как то се отразява на конкурентоспосбността.

Увеличаване на корпоративни и подоходни данъци

Правителствата по света, включително и в Европа, увеличиха рязко разходите, което означава, че се задава вълна от ръст на бюджетните дефицити и дълга. Една от причините това да е негативен подход за справяне с кризата е, че само по себе си подобно решение може да доведе до икономическа спирала към дъното. Достатъчно е да си спомним, че в Европа Голямата рецесия от 2008 г. по своята същност беше дългова криза.

От друга страна, повече разходи води до логичния въпрос: откъде ще дойдат средствата за тяхното осъществяване? В еврозоната страните имат лесно решение - Европейската централна банка ще ги напечата. Въпреки че увеличаването на количеството пари в обращение е по-бързо спрямо всеки друг епизод в историята, включително и последната значителна криза от преди малко над 10 години, то, изглежда, не е достатъчно.

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Защо покачването на индекса на потребителските цени е вредно, какво ще се случи с парите и как би изглеждало естественото възстановяване

Още в началото на юни стана ясно, че Европейската комисия иска да набере допълнителен ресурс в размер на 10 млрд. евро, за да финансира програмите си. Предложението беше средствата да дойдат под формата на нов корпоративен данък върху големите компании в размер на 0,2% от оборота им.

Е, в условията на и без това свиващи се доходи, кой ще дойде и ще вложи пари, след като неговият продукт по презумпция ще стане още по-неконкурентен - тъй като, в крайна сметка, данъците се плащат от крайните потребители на всяка стока, а налаганите на нови такива по изкуствен път завишават и цената ѝ? Отговорът е: може би някои компании, но значително по-малко, отколкото биха дошли иначе. Дори говоренето за тази мярка подрива бизнес средата в Европа,

Налагане на мита

Тук стигаме до следващия епизод в данъчната политика - конфликтът между САЩ и Европейския съюз, от една страна, и желанието на Европа да се освободи от Китай, от друга. В първия случай говорим за пряка данъчна политика, а вторият ще бъде разгледан по-долу.

Въпросната данъчна политика е под формата на увеличаване на митата за определени стоки между двете икономически зони. За тях говорих в последното издаване на предаването money.bg и в анализа по-долу, затова и няма какво теоретично да се добави.

Защо митата съсипват икономиката и ни правят по-бедни?

Защо митата съсипват икономиката и ни правят по-бедни?

Те не трябва да се въвеждат като бариера пред търговията между страните

Ефектът обаче в крайна сметка е подриване на конкурентоспособността на икономиките. Причината е, че увеличаването на митата отблъсква инвеститорите, при това значително, тъй като, отново, изкуствено оскъпява техния продукт. Този ход подрива и покупателната способност на потребителите, което също е лошо за бизнеса, тъй като той може, при равни други условия, да реализира по-малко приходи.

Регулации спрямо трети страни

Логичният ход тогава, според някои, би бил компаниите да се насочат към "трети страни" - държави в периферията на Европейския съюз, които обаче не са част от него, или към Китай. И за двете обаче от Брюксел имат "решение".

В случая на изнасянето на инвестиции към съседни страни, то се състои в увеличаване на въглеродните данъци. "Ако искате да правите бизнес в страна, в която данъците са по-ниски, за да предлагате по-евтин продукт, то това няма да се случи", на практика казват те.

Какви са перспективите пред икономическия растеж на Германия

Какви са перспективите пред икономическия растеж на Германия

Проблемите на най-голямото стопанство в Европа несъмнено ще се отразят и на растежа на България

Този ход е пряк удар по конкурентоспособността в региона изобщо, но и по тази на европейските производители. Защо? Защото ако те искат да скъсят веригите си на доставки и да понижат зависимостта от Китай, която е най-явна в случая на най-голямата икономика - Германия, те ще са принудени да купуват стоки на изкуствено завишени цени, което означава, че и тяхното крайно производство ще бъде оскъпено.

Говорейки за понижаване на зависимостта от Китай, това е цел, която ЕС се опитва да следва дори експлицитно. Старият континент дори в момента е в по-неизгодна позиция през призмата на привличане на инвестиции - той не може да се конкурира със значително по-ниските производствени разходи, които бизнесите имат в Китай или в други страни, освен ако не понижи драстично спирачки за частния сектор като минималната работна заплата, данъците и митата.

Трудно е административно да се "привлекат" инвеститорите, които вече са избрали да вложат средствата си в производство някъде. Тяхната цел е да задоволят нуждите на потребителите по най-изгодния начин, респективно и да формират най-голяма печалба. След като те са избрали Китай или която и да е друга страна извън Европа, ясно е, че именно там продуктът се произвежда при най-добро съотношение цена-качество за потребителите.

Принудителното им "изселване" от чужбина означава, че местният бизнес отново ще плаща по-високи цени, тъй като ставките, по които продуктите за него ще се доставят, ще са по-високи. Това ще се отрази както на крайната цена на много потребителски стоки (в посока нагоре, разбира се), така и на маржа на печалбата на компаниите, които купуват междинни продукти.

Може ли Европа да се освободи от Китай след кризата

Може ли Европа да се освободи от Китай след кризата

Вместо да увеличават данъците, да създава пречки пред бизнеса и правителствени планове, може би властите на Стария континент трябва да пробват обратния подход

Тъй като това очевидно самото "връщане" на бизнесите от чужбина е много трудно да се случи поради конюнктурата в Европа, а дори говорим за нейното влошаване, ходът на Брюксел ще е да се опитва да налива пари в публично-частните партньорства. Във всеки случай, ще разгледам и двата феномена по-долу.

Обща минимална работна заплата?

Засега Европейският съюз се въздържа от имплементирането на единни условия за минималната работна заплата. Посоката, към която се върви, обаче е свързана с МРЗ в размер на 60% от медианната работна заплата. Поне в Германия това ще се случи, като ставката ще нарасне до 10,45 евро на час. Вероятно в бъдеще ще бъде въведен общ механизъм, който ще бъде аргументиран с това, че разминаванията в минималното заплащане в ЕС са грандиозни.

Проблемът тук е, че минималната работна заплата действа като инвестиционна бариера за някои отрасли и като праг, който служителите трябва да надскочат. Нещо повече, тя е изкуствено завишава производствените разходи. В много страни от Европейския съюз през последните години МРЗ нарасна драматично - само в България тя се удвои за по-малко от десетилетие.

Безусловният базов доход: Стъпка към края на света

Безусловният базов доход: Стъпка към края на света

Въвеждането на подобна мярка се появи отново сред политическите идеи, но това ще е пагубно за икономиката, стандарта на живот и хората

Дали производителността на труда у нас се е удвоила? Не е. Подобни ходове отблъскват инвеститорите, не само защото водят до по-високи разходи, но и защото повишават несигурността. Всеки от тях ще се запита: "След като в Германия повишиха ставката с лекота на над 10 евро на час, дали в близкото бъдеще няма да я направят 15 евро на час?" Следващият въпрос е свързан с рентабилността и, ако сметката не излезе, ходът, който ще предприеме всеки инвеститор е да избере друга дестинация.

Публично-частни партньорства

Вместо да се остави пазарът да се коригира в условията на криза, в ЕС се преследват политически цели чрез икономически инструменти, в случая - под формата на т.нар. "публично-частни партньорства". Идеята е, че държавата и частните компании влагат средства за начинания, които иначе не биха случили или биха били скъпи, а след това си разделят печалбата.

В икономиката това се нарича кронизъм или патернализъм - поддържане на определени изкуствено създадени структури. Проблемът е, че обикновено държавите влагат немалко средства, а в крайна сметка частната страна на уравнението не трупа загуби. Това създава стимул за безотговорно поведение и пилеене на ресурси - именно на ресурсите, които в момента отчаяно се нуждаем да остават в икономиката (да не говорим за крайната цена, по която ще се произвежда продукцията, която обикновено е драстично по-висока от вносните заместители, респективно отново потребителите са потърпевши).

Но тук има и друг ефект. В литературата той се нарича "изтласкване" (crowding-out). Това означава, че когато държавата, в случая в комбина с някои частници, влага средства в един отрасъл, тя изтласква от него частната инициатива. Причината е, че трудно бизнесите могат да се мерят с ресурсите, които държавата може да вложи.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

От друга страна, действията на публично-частните партньорства привличат професионалисти, които иначе биха били по-нужни на изцяло частните компании. В тази ситуация, последните са принудени да по-високи заплати, съответно да увеличават още повече разходите си в период, в който много компании и без това са настроени да съкращават. Тази система много трудно може да проработи и частното предприемачество се оказва в неизгодна позиция. И в крайна сметка просто не съществува.

Заключение

Европа в момента отчаяно има нужда да се върне към корените си на свободна икономическа зона, без държавни интервенции. За жалост, тя се е насочила към точно обратното. Действията на Брюксел обаче допълнително изкривяват средата, която още преди кризата се влошаваше - през последните години производството е надолу.

Това не може да се коригира от нови дози централно планиране, което теоретически и практически няма как да води до позитивни резултати, или още по-значителното инфлиране на еврото. Всъщност те ще доведат до обратен ефект, който ще изпитаме всички жители на Стария континент на гърба си.